РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
№ 66-325 от 25.08.2014 г. ОТНОСНО: Ползване от бащата на отпуск по чл. 163, ал. 8 КТ, ако майката не работи

МИНИСТЕРСТВО НА ТРУДА И СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА

   Необходимо условие за да може бащата да ползва отпуск по чл. 163, ал. 8 КТ е майката да му даде съгласието си да ползва „вместо нея отпуск“. За да даде своето съгласие на бащата майката трябва да е титуляр на правото на отпуск поради бременност и раждане, на който тя има право, ако работи по трудово, съответно служебно правоотношение.
Съгласно чл. 63 от Закона за държавния служител, дър­жавният служител има право да ползва отпуски за временна неработоспособност, за бременност, раждане и осиновяване, за отглеждане на малко дете, за кърмене и хранене на малко дете, при смърт или тежко заболяване на родител при условията, по реда и в размерите, предвидени в чл. 162-167а от Кодекса на труда. Следователно за условията и реда за ползване на отпуск за бременност, раждане и осиновяване от държавните служители се прилагат разпоредбите на чл. 163 от Кодекса на труда (КТ) и чл. 45 и сл. от Наредбата за работното време, почивките и отпуските (НРВПО).

   Според чл. 163, ал. 8 КТ със съгласието на майката (осиновителката) след навършване на 6-месечна възраст на детето бащата (осиновителят) може да ползва вместо нея отпуск за остатъка до 410 дни. За времето, през което бащата (оси­новителят) ползва отпуск по ал. 8, отпускът на майката се прекъсва (чл. 163, ал. 9 КТ).
Необходимо условие за да може бащата да ползва отпуск по чл. 163, ал. 8 КТ е майката да му даде съгласието си да ползва „вместо нея отпуск“. За да даде своето съгласие на бащата майката трябва да е титуляр на правото на отпуск поради бременност и раждане, на който тя има право, ако работи по трудово, съответно служебно правоотношение. Затова и в чл. 163, ал. 9 КТ е регламентирано, че отпускът на майката се прекъсва за времето, през което бащата ползва отпуск по ал. 8.
Следователно правната норма на чл. 163, ал. 8 КТ би била приложима само ако майката работи по трудов договор (съ­ответно по служебно правоотношение) и има право на отпуск поради бременност и раждане.
Предвид горното, липсва правно основание за даване на съгласие от майката по реда на чл. 163, ал. 8 КТ, ако тя самата няма право на отпуск поради бременност и раждане, защото не работи по трудово, съответно служебно правоотношение. В декларация Приложение № 8 към чл. 45б НРВПО се заявява, че майката е съгласна, а бащата „приема да ползва“ отпуска (на майката) поради бременност, раждане и осиновяване, като те са задължени при прекратяване на трудовото (служебното) правоотношение на майката да уведомят предприятието, за да прекрати разрешения отпуск. Затова работодателят (ор­ганът по назначаването) не е длъжен да разреши ползването на отпуск по чл. 163, ал. 8 КТ на бащата, ако данните, декларирани в декларацията не отговарят на действителното положение.
Обстоятелството, че бащата е страна по служебно правоотношение и че е представил документите по чл. 45б, ал. 1 НРВПО, не е основание органът по назначаване да му разреши ползването на отпуска, в случай че майката няма право на отпуск поради бременност и раждане.

   Условията за получаване и размерът на паричното обезщетение, което се изплаща по време на ползване на от­пуск по чл. 163, ал. 8 КТ, са определени в Кодекса за социално осигуряване (КСО). Съгласно чл. 50, ал. 7 КСО осигуреният за общо заболяване и майчинство баща/осиновител има право на парично обезщетение при раждане на дете в размера, опреде­лен по реда на чл. 49, след навършване на 6-месечна възраст на детето за остатъка до 410 календарни дни, през време на отпуска по чл. 163, ал. 8 от Кодекса на труда, ако отговаря на условията по чл. 48а.
От цитираната разпоредба на чл. 50, ал. 7 КСО е видно, че едно от условията за възникване на правото на обезщетение е бащата да ползва отпуск по чл. 163, ал. 8 КТ. Обезщетението се изплаща през времето, през което бащата ползва отпуска. Изразяваме становище, че ако бащата няма право на отпуск по чл. 163, ал. 8 КТ, поради това, че майката на детето не paботи по трудово (служебно) правоотношение с право на отпуск поради бременност, раждане и осиновяване, той няма право и на парично обезщетение по чл. 50, ал. 7 КСО.

   Министър: (п)
(не се чете)