начало > в. Седмичен законник > 2010 > бр. 22, 7 - 13 юни 2010 г. > НЕЗАВИСИМА ИКОНОМИЧЕСКА ДЕЙНОСТ ПО ...
в. Седмичен законник
бр. 22, 7 - 13 юни 2010 г.


Статия със свободен достъп

НЕЗАВИСИМА ИКОНОМИЧЕСКА ДЕЙНОСТ ПО ЗДДС

Отговаря Лиляна ПАНЕВА - данъчен консултант

   ЕООД, регистрирано по ДДС, извършва търговска дейност. Едноличният му собственик е и негов управител, който получава възнаграждението си като съдружник за положен в него личен труд. Възнаграждението му е на стойност над 50 000 лв. годишно. Следва ли при тези обстоятелства лицето да се регистрира по ДДС?

   Със запитването си тър¬сите отговор на въпроса, дали дейността, която извършва едноличният собственик на ЕООД в дружеството си, се квалифицира като “независима икномическа дейност” по смисъла на ЗДДС. В него не е дадена информация, каква точно е извършваната от лицето дейност с личен труд, за която се получава въпросното възнаграждение, и как е оформено документално неговото получаване. Поради това за възнагражденията, получени от лицето за периода до 31 декември 2009 г., не може да се даде еднозначен отговор. Причина за това е фактът, че това може да е възнаграждение по договор за управление и контрол на дружеството, но може да е и възнаграждение за услуги в полза на дружеството, извършвани от лицето с личен труд, по силата на граждански договор, сключен за целта между него и дружеството. В различните периоди правоотношенията във връзка с договорите за управление и гражданските договори, сключени между дружествата и съдружниците в тях, се третираха различно, което поражда и различно тълкуване на породените с тях задължения.
Различното им данъчно третиране произтича от това, че в резултат на до¬пъл¬нението в б. “з” към дефиницията на понятието “Трудови правоотношени” в т. 26, на § 1 на ДР от ЗДДФЛ, която е в сила от 1 януари 2008 г., правоотношенията по договори за управление и контрол са приравнени на трудови. В резултат на това по силата на чл. 3, ал. 3, т. 1 от ЗДДС, от 1 януари 2008 г. има ясни нормативни основания дейността на лицата във връзка с управлението и контрола на дружествата да не се квалифицира като независима икономическа дейност и да е извън обхвата на ЗДДС, т.е. получените възнаграждения по такива договори не пораждат облагаем оборот за целите на задължителната регистрация по ЗДДС, независимо от размера на получаваните възнаграждения. Формулировката на посоченато допълнение в дефиницията, в която изрично присъства изразът “възнагражденията по такива договори”, потвърждава, че за доказване на доход от дейност по управление, е необходимо наличието на писмен договор, предвидено в него възнаграждение, изплащането му, надлежното му осчетоводяване и деклариране от получателя.
В същото време няма нормативен регламент, който да ограничава съдружниците в качеството им на физически лица да сключват с дружеството, на което са съсобственици или еднолични собственици, договори за извършването на дейност или услуги с личен труд и експертите на НАП приемаха, че по смисъла на ЗДДС дейността или услугата, която извършва съ¬дружникът по такива договори, е услуга, извършвана редовно и по занятие и следователно е независима икономическа дейност. Въп¬росът бе изяснен нормативно с допълнението в 26 от § 1 на ДР от ЗДДФЛ, в която бе добавана нова б. “и”, в сила от 1 януари 2010 г., според което за целите на подоходното облагане на физическите лица бяха приравнени на трудови и правоотношенията със съдружниците за полагане на личен труд в дружествата, независимо от основанието за тяхното възникване. Следователно от 1 януари т.г. взаимоотношенията, а респ. и възнагражденията на съдружниците, възникващи и по силата на договори за полагане на личен труд в дружествата, се приравняват на трудови. Това на практика означава, че в резултат на съчетаното приложение на посоченото допълнение в т. 26 от § 1 на ДР от ЗДДФЛ и на чл. 3, ал. 3, т. 1 от ЗДДС от 1 януари 2010 г. дейностите и услугите, извършвани с личен труд от съдружниците в дружествата, на които са собственици или съсобственици, не представляват независима дейност и не водят до формиране на облагаем оборот за задължителна регистрация за целите на облагането с ДДС.
В тази връзка стои открит въпросът за тези, които до 31 декември 2009 г. са имали такива доходи, но не са подали заявление за регистрация, и при ревизии за съответните данъчни периоди органите по приходите може да приложат правото си да налагат санкции за нарушението. Това може да бъде оспорено, тъй като в такива случаи са в сила разпоредбите на Закона за административните нарушения и наказания. Интерес представлява текстът на чл. 3, ал. 2 от закона, според който “Ако до влизане в сила на наказателното постановление последват различни нормативни разпоредби, прилага се онази от тях, която е по-благоприятна за нарушителя”.