начало > в. Главен счетоводител > 2011 > бр. 8, 16 - 30 април 2011 г. > Данъчно третиране на разходите за Д...
в. Главен счетоводител
бр. 8, 16 - 30 април 2011 г.


Статия със свободен достъп

Данъчно третиране на разходите за ДДС, начислени от доставчик или от орган по приходите

Лиляна Панева – данъчен консултант

   В сп. „Актив”, бр. 3/2011 г. Лиляна Панева – данъчен консултант, отговаря на въпроса какво е данъчното третиране на разходите за ДДС, начислени от доставчик или от орган по приходите.
По силата на чл. 26, т. 4 от ЗКПО разходите за ДДС, начислени от доставчик или от органите по приходите за извършени от него доставки на стоки/и или услуги, не се признават за данъчни цели. Изключение правят само разходите за ДДС, които доставчиците са си самоначислили при извършени безвъзмездни доставки, и тези при дерегистрация по реда на чл. 111, ал. 1 от ЗДДС.
Изрично изключени от обхвата на непризнатите разходи за целите на облагането са и разходите за ДДС, начислен поради корекции на данъчен кредит. В същото време обаче, ако данъчната основа, върху която е начислен отчетеният разход за ДДС при дадена безвъзмездна доставка или корекция, представлява непризнат разход за данъчни цели, то разходът за данъка също не може да е признат, независимо че представлява данък, начислен в резултат на корекция на ползван данъчен кредит.
Непризнати за данъчни цели са и разходите за ДДС, направени във връзка с безвъзмездни доставки при дарения, извън тези по условията и лимитите, определени в чл. 31 на ЗКПО. Нормативно това е определено в чл. 26, т. 7 на закона.
Разпоредбата на чл. 26, т. 4 на ЗКПО се отнася за признаването или непризнаването на разходите за ДДС, начислени от доставчиците или от органите по приходите и при други случаи от стопанската практика освен посочените. Такива са например:
а) Начислен данък за ВОД или за доставки с нулева данъчна ставка, при които доставчикът не се е снабдил в нормативно определения срок с документите, които му дават право да не начислява ДДС или да прилага нулевата ставка. Такива са например случаите, при които в съответствие със:
- чл. 46, ал. 1 - 3 на ППЗДДГ във връзка с чл. 53, ал. 3 на ЗДДС доставчик, който до края на календарния месец, следващ месеца, в който данъкът за доставката му е станал изискуем, не се снабди с документите, удостоверяващи правото му да не начислява данък при ВОД (посочени в чл. 45 на правилника), следва да начисли за доставката си данък с протокол по чл. 117, ал. 2 от закона, като приложи към нея стандартната 20 на сто данъчна ставка;
- чл. 39, ал. 1- 3 на ППЗДДС във връзка с чл. 37, ал. 1 на ЗДДС относно задължението на доставчика да начисли данък по стандартната данъчна ставка, ако не се снабди с документите, удостоверяващи правото му да прилага нулева ставка при доставки по чл. 28 на закона.
Разходите за ДДС, начислени в тези случаи, не се признават за целите на подоходното облагане. Предвид нормативната възможност при последващо снабдяване с необходимите документи да се извърши корекция на данъка чрез анулиране на протокола, с който той е начислен (чл. 45, ал. 4 и чл. 39, ал. 4 от ППЗДДС), в годишен план хипотезата за данъчно третиране по чл. 26, ал. 4 на ЗКПО на такъв вид разходи, да има ограничено приложение.
б) Разходи за доначислен ДДС поради неправилно определени данъчни основи на доставки, възможни при следните хипотези:
- при доставка, за която данъкът е начислен върху данъчна основа, различна от тази, регламентирана от ЗДДС. В такива случаи при данъчна ревизия ревизиращият орган ще доначисли данък, разходите за който не се признават за данъчни цели;
- при доставки по чл. 6, ал. 3, чл. 7, ал. 4 и чл. 9, ал. 3 и др. на ЗДДС, несъобразени с условията за тяхното прилагане, както и при доставки между свързани лица, при които данъчните основи за начисляване на дължимия данък не са съгласно разпоредбите на чл. 27 на ЗДДС. При продажба на стока между свързани лица при цена, по-ниска от пазарната, не е спазено изискването на чл. 27, ал. 3, т. 1 от ЗДДС, поради което е доначислен данък, който следва да се отчете като разход. Този разход не се признава за целите на корпоративното облагане.
Не се признава за тези цели и данък, начислен от наемател за безвъзмездна доставка на услуга за ремонт и/или подобрение на нает или предоставен за ползване актив (чл. 91 ал. 2, т. 4 от ЗДДС) в случаите, при които не са налице условията на чл. 9, ал. 4, т. 2 от закона. На основание чл. 27, ал. 3, т. 3 от ЗДДС при отсъствието на тези условия наемателят следва да начисли данък по пазарната цена на извършеното подобрение. Начисленият данък остава за него разход, регулируем по реда на чл. 24, т. 4 от ЗКПО.