начало > в. Седмичен законник > 2011 > бр. 13, 4 - 10 април 2011 г. > По-важни моменти при годишното счет...
в. Седмичен законник
бр. 13, 4 - 10 април 2011 г.


Статия със свободен достъп

По-важни моменти при годишното счетоводно приключване на отчетната 2010 г. в аграрните предприятия

Султана БЪЛГАРЕНСКА - регистриран одитор

   За всяко предприятие по смисъла на чл. 1, ал. 2 от Закона за счетоводството годишното счетоводно приключване на отчетната година е важен, заключителен етап от дейността му. За правилното представяне на информацията в Годишния финансов отчет отговорност носят органите за управление на съответното предприятие (чл. 24 от Закона за счетоводството). За предприятията от аграрния сектор има особености, които все още затрудняват както ръководствата, така и счетоводствата им. В следващия материал ще спра вниманието само на тези особености.
Основните принципи на счетоводството са залегнали в чл. 4 на Закона за счетоводството: текущо начисляване, действащо предприятие, предпазливост, съпоставимост на приходите с разходите, предимство на съдържанието пред формата, запазване при възможност на счетоводната политика от предходния отчетен период, независимост на отделните отчетни периоди, документална обоснованост на стопанските операции. Тези принципи са основополагащи при изграждане на счетоводната система на всяко предприятие. Когато някой от тези принципи не се прилага правилно, няма сигурност, че информацията в ГФО на съответното предприятие вярно и честно представя имущественото и финансовото му състояние. С други думи ГФО, който е изготвен на базата на информация, при използването на която са нарушени принципите на счетоводството, е със съмнително съдържание.
Защо е важно годишният финансов отчет да съдържа вярна и честна информация за състоянието на предприятието? Защото информацията от ГФО служи на самото предприятие и на всички останали потребители за вземане на правилни решения. На самото ръководство и на предприятието - как да управлява дейността на предприятието в следващите отчетни периоди, а на всички останали потребители, включително и на държавата, за вземане на решения относно контактите с това предприятие. Как ще се вземат правилни решения от неверна информация?
Един от тези принципи е принципът на съпоставимостта на приходите с разходите (чл. 4, ал. 1, т. 4 на Закона за счетоводството). Този принцип задължава предприятията да начисляват разходи и да признават приходи само тогава, когато има връзка и съпоставимост между тях. Защо обръщам внимание на този принцип? Защото този принцип обикновено не се спазва от голяма част от аграрните предприятия. По незнайни причини, в много предприятия се признават приходи например само и единствено ако е издадена фактура, но в стопанския живот има случаи, в които има подписан договор, продукцията или услугата е направена, но по някаква причина фактура не е издадена. Тогава, независимо че не е издадена фактура, щом стопанската операция е извършена, приходът трябва да бъде признат.
Същото се отнася и за разходите. Когато разходите са направени, т.е. съответният контрагент е извършил услугата или е доставил съответния материал (семена, торове, препарати и др.), но аграрното предприятие не му е платило, този разход също трябва да се начисли, защото стопанската операция е извършена, независимо от това, че няма плащане по нея.
Съображенията на някои счетоводители, че няма издадена фактура нито от доставчика за разходите, нито от аграрното предприятие за направените продажби на стоки или услуги не са обосновани и по-късно при последващи данъчни ревизии това се доказва с начислени допълнителни данъци в значими размери и наказателни лихви, а това се понася от финансовия резултат на съответното предприятие.
Така че, преди да се затвори отчетната 2010 година, трябва да се инвентаризират взаимоотношенията на аграрното предприятие с всички негови контрагенти, да се инвентаризират материалните активи, да се инвентаризират разчетните сметки, да се инвентаризират дори и кочаните с издадените фактури (ако има пропуснати фактури - да се начислят) и да се извърши съпоставка с подписаните договори, както с клиентите, така и с доставчиците. Уж всичко това се знае, но се подценява. Някои счетоводители дори се дразнят от думата инвентаризация, но няма по-точен начин за установяване на активите, пасивите и собствения капитал на предприятието.
В тази връзка от особен интерес за аграрните предприятия са така наречените плащания на СЕПП - Схемите за единно плащане на площ, които нормативно са уредени в Глава IV от Закона за подпомагане на земеделските производители и по-конкретно в чл. 39 и следващите. За този вид доплащания е издадена и през 2010 година няколко пъти променяна Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания (Загл. изм. - ДВ, бр. 14 от 2010 г., в сила от 19.02.2010 г.).
Схемите за единни плащания на площ, така са разработени, че винаги се отнасят за определена стопанска година - заявленията се подават от 1 март до 15 май на текущата година. След като земеделският производител е подал заявлението по определения образец, получил е своя уникален идентификационен номер, това означава, че вече е одобрен за получаване на такава субсидия и е въпрос на време кога точно ще бъде поканен да си подаде заявката за плащане, за да получи конкретната сума. Дори когато има някакви последващи корекции по този уникален идентификационен номер, стига корекциите да не водят до лишаване от право за ползване на субсидия за единица площ, винаги ще се стигне до получаване на конкретната сума. Затова би трябвало да се спази принципът на начисляване и тези вземания от Фонд “Земеделие” да се начисляват, така както се одобряват, и тогава, когато са одобрени от финансиращия орган.
Със заявлението и заявката за плащане би трябвало да се направи начисляване на вземането от Фонд “Земеделие”:
Дт с/ка 498 Други дебитори (може да се ползва всяка разчетна сметка, но не и сметките от групата на клиенти и доставчици, тъй като Фонд “Земеделие” не е нито клиент, нито доставчик, а финансиращ орган).
Ан. партида “Фонд Земеделие”
Кт с/ка 75 Финансиране на текущата дейност
Ан. партида СЕПП 2010
Ако “СЕПП” се получават от два различни източника - за сметка на държавния бюджет и за сметка на Европейския съюз, тогава в разчетната сметка и в сметката за финансиране би трябвало да се открият две различни партиди, за да се следят двете части на вземането.
Ясно е, че когато се получат парите, тогава ще се затвори разчетът с Фонд “Земеделие”. За съжаление, много често признаването на прихода се свързва с получаването на парите. Това идва от факта, че в практиката не винаги правилно се разбира нормата на СС 20 Отчитане на правителствени дарения и оповестяване на правителствена помощ. В тази връзка правилно би било добре да се приложи § 3.2, буква “б” от този стандарт: 3.2. (Доп. - ДВ, бр. 86 от 2007 г.) Правителствените дарения се отчитат като финансиране, освен ако в закон е определен друг ред на отчитане, което финансиране се признава като приход в текущия период, както следва за: а) дарения, свързани с амортизируеми активи - пропорционално начислените за съответния период амортизации на активи, придобити в резултат на дарението; б) дарения, свързани с неамортизируеми активи - през периодите, през които са отразени разходите за изпълнение на условията по даренията; когато се даряват неамортизируеми дълготрайни активи, дарението (финансирането) се отразява като приход на определена от предприятието база, свързана с условията на дарението (например ако се дарява земя при условия за построяване на сграда върху нея, приходът от дарението се признава пропорционално на начислената амортизация на сградата), срокът, през който се признава приходът, не може да бъде по-дълъг от 20 години; .
Затова към 31 декември приходът от финансирането трябва да се признае за текущ приход за дейността, тъй като той се отнася за този отчетен период, през който са направени разходите. Щом заявлението е подадено през 2010 и е получен този Единен идентификационен номер от Фонд “Земеделие”, приходът трябва да бъде признат за този отчетен период.
За признаване на прихода като текущ приход от дейността:
Дт с/ка 75 Финансиране на текущата дейност
Аналитична партида “СЕПП 2010”
Кт с/ка от група 70 Приходи от продажби
Ан. партида Приходи от финансирания
Това счетоводно записване трябва да се състави не по-късно от края на отчетния период за годината, за която се отнася плащането по СЕПП - 31 декември на текущата година. Основанието да се признае приходът за това финансиране като текущ приход през отчетната година, за която се отнася, е точно това, че правителството субсидира разходите точно за този отчетен период.
С платежното нареждане, с което е получено плащането и документите, които придружават заявлението, би трябвало да се състави счетоводното записване:
Дт с/ка от група 50 Парични средства
Ан. сметка Разплащателна сметка - сметката, по която са получени средствата
Кт с/ка 498 Други дебитори
Аналитична партида “Фонд Земеделие” или двете партиди, под които се наблядават вземанията по СЕПП - за сметка на европейския съюз и за сметка на държавния буджет на Република България.
Много често се задава въпросът: Кога да се извърши признаване на този приход - когато се получат парите, а те може да се получат и през следващата година, или когато се отчита резулататът от стопанската година? Отговорът би трябвало да бъде еднозначен - когато се отчита резултатът от стопанската година, за която се отнасят тези субсидии за плащания на площ.
Другото решение не би трябвало да бъде правилно, защото дори когато плащанията се забавят, те винаги се отнасят за определена стопанска година и ако се отчетат в следващата отчетна година, резултатът за тази следваща стопанска година би се изкривил, но и резултатът за годината, за която се отнася плащането, също не би бил верен, тъй като този приход не е признат. Следователно ако приходът не се признае за годината, за която се отнася, а се признае в годината, когато се получат парите, тогава би трябвало да се приложат правилата на СС 8 - Нетни печалби или загуби за периода, фундаментални грешки и промени в счетоводната политика
В този ред на мисли бих искала да обърна внимание на това, че вземанията от Фонд “Земеделие” са като всички останали вземания, които предприятието има - например вземанията от клиентите не винаги съвпадат с получаване на парите от тях, но приходът от тези фактури, зад които има начислени вземания, се признава в отчетния период, за който се отнася приходът, независимо от това дали има плащане или не, от съответния клиент. Следователно и вземането от Фонд “Земеделие” е аналогично на вземанията от клиенти, но не се отнася за приходи от продажби, а за приходи от финансирания и то за определен отчетен период. Ето защо, когато вземанията от клиенти не са получени до края на отчетната 2010 година, се признават за приход, независимо че ще останат на салдо, тъй като този приход се отнася за миналата стопанска година.
Важно е да се отбележи и съответно да се вземе предвид още една промяна, засягаща субсидиите от Фонд “Земеделие”. Когато има удръжки или санкции от предвидените суми за получаване от Фонд “Земеделие”, съгласно промяната в чл. 162 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, тези санкции и удръжки вече се третират като публични държавни вземания. Основание за това са следните основни текстове на този член:
“Чл. 162. (1) Държавните и общинските вземания са публични и частни.
(2) Публични са държавните и общинските вземания:
... 6. (доп. - ДВ, бр. 86 от 2006 г.) по влезли в сила присъди, решения и определения на съдилищата за публични вземания в полза на държавата или общините, както и решения на Европейската комисия за възстановяване на неправомерно предоставена държавна помощ;...
8. (нова - ДВ, бр. 12 от 2009 г., в сила от 1.05.2009 г. - изм., бр. 32 от 2009 г., в сила от 1.01.2010 г.) за недължимо платените и надплатените суми, както и за неправомерно получените или неправомерно усвоените средства по проекти, финансирани от предприсъединителните финансови инструменти, оперативните програми, Структурните фондове и Кохезионния фонд на Европейския съюз, европейските земеделски фондове и Европейския фонд за рибарството, Инструмента Шенген и Преходния финансов инструмент, включително от свързаното с тях национално съфинансиране, които възникват въз основа на административен акт, както и глобите и другите парични санкции, предвидени в националното законодателство и в правото на Европейския съюз;
9. (предишна т. 8, изм. - ДВ, бр. 12 от 2009 г., в сила от 1.05.2009 г. - изм., бр. 32 от 2009 г., в сила от 1.01.2010 г.) лихвите за вземанията по т. 1 - 8....
(5) (Нова - ДВ, бр. 109 от 2007 г.) Публични вземания са вземанията на бюджета на Европейския съюз по решения на Европейската комисия, Съвета на Европейския съюз, Съда на Европейските общности и Европейската централна банка, с които се налагат парични задължения, подлежащи на изпълнение, на основание чл. 256 от Договора за създаване на Европейската общност.
(6) (Нова - ДВ, бр. 15 от 2010 г.) Публични вземания са и вземанията на държавите - членки на Европейския съюз, по влезли в сила решения за конфискация или отнемане на парични средства, за паричната равностойност на конфискувано или отнето имущество, както и по решения за налагане на финансови санкции, постановени в държави - членки на Европейския съюз, когато са признати и подлежат на изпълнение в Република България”.
Какво означава това? Например, когато предприятието бенефициент се е забавило със срока за представяне на документите по мярка СЕПП, за всеки ден закъснение се налага санкция и тази санкция се удържа от сумата за получаване. Следователно, щом санкцията е призната за държавно вземане и редът за нейното установяване и събиране е прехвърлен в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, субсидията по СЕПП трябва да се начисли в пълен размер, т.е. такава, каквато е отпусната по мярката, а удръжката трябва да се начисли като разход, който не се признава за данъчен разход по смисъла на чл. 26, т.6 от Закона за корпоративното подоходно облагане. Този разход по-късно ще се приспадне от сумата за получаване. По същия начин се постъпва и с лихвите по неспазени условия за съответната мярка.
Друг проблем, по който има неразбиране, са субсидиите, свързани с финасиране на дълготрайни активи - например мярка 121.
Помощите по тази мярка са свързани с модернизация на материалната база в земеделските стопанства. Мярката се обслужва от Наредба 8 от 03.04.2008 г., За условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка “Модернизиране на земеделските стопанства”, с последна промяна в ДВ бр. 45, от 15 юни 2010 г.
Следователно става дума за придобиване на дълготрайни активи, част от стойността на които ще бъде покрита от фонд “Земеделие”. По тази мярка могат да се закупуват сгради, машини, да се създават трайни насаждения, да се създават дренажни съоръжения, напоителни системи, да се закупува земеделска земя, да се закупуват лицензии и патенти, да се закупуват и специализирани транспортни средства.
Технологията за кандидатстване и по тази мярка е вече добре позната и отработена. Бих искала само да обърна внимание, че едно от изискванията на фонд “Земеделие” е и документите за регистрация на селскостопанската техника, включително и на прикачения инвентар в Контролно-техническата инспекция, която участва в контрола за достоверност на подаваната от земеделските производители информация. Когато техниката е регистрирана в регистрите на КТИ, тя (агенцията) дава по служебен път информация на фонд “Земеделие”и бенефициентите нямат проблеми. Липсата на такава регистрация е причина за забавяне на процедурите или за връщане на документите от фонд “Земеделие”.
Счетоводното отразяване на това придобиване все още създава известни проблеми в практиката. Поради честото използване на тази мярка, редно би било всеки бенифициент да разработи и приеме подходяща счетоводна политика и тя да се прилага последователно във всеки отчетен период.
Правилата за счетоводно отразяване на субсидиите от фонд “Земеделие”, предназначени за дълготрайни активи, са в § 3.2 на счетоводен стандарт 20 Отчитане на правителствени дарения и оповестяване на правителствена помощ, буква “а” “дарения, свързани с амортизируеми активи - пропорционално на начислените за съответния период амортизации на активи, придобити в резултат на дарението”.
За правилно разбиране на този текст ще си послужа със следния пример: Земеделски производител, юридическо лице, е кандидатствал и е одобрен като бенифициент по мярка 121 за покупка на специализирана транспортна техника, чиято фактурна стойност е 60 000 лева. Размерът на субсидията е 50% от покупната стойност на актива. За избор на доставчик са похарчени 1200 лева, за транспортиране на тази техника от склада на доставчика до бенефициента са похарчени 1800 лева, както и за обучение на персонала на бенефициента по нейната експлоатация са похарчени още 650 лева. Стойността на фактурата е платена изцяло на доставчика. Стойността на другите разходи е платена от касата на бенефициента чрез негово материално- отговорно лице. Остатъчната стойност на актива е в размер на 1500 лв. Попълнени са всички изискуеми от фонд “Земеделие” документи, получен е уникален идентификационен номер. След 4 месеца бенифициентът е поканен да подаде заявка за плащане на 50% от фактурната стойност на транспортната техника. Сумата от заявката е получена от бенефициента без удръжки.
Счетоводните записвания по придобиването на актива и отразяване на субсидията, свързана с прилагането на Мярка 121, би трябвало да бъдат следните:
За придобиване на транспортната техника от доставчика:
Дт с/ка от група 61 Разходи за дейността 60 000
Ан. сметка Разходи за придобиване на дълготрайни активи
Ан. партида “Транспортна техника”
Дт ск/а 4531 Начислен данък за покупките 12 000
Кт с/ка от група 40 Доставчици 72 000
Ан. партида на съответния доставчик
Основание за това счетоводно записване ще бъде фактурата на доставчика. Във всички случаи ще има и ДДС, защото едва ли доставчикът може да бъде без регистрация по Закона за данък върху добавената стойност. Ако бенефициентът също е регистриран за нуждите на Закона за данък върху добавената стойност, той има право на пълен данъчен кредит, защото транспортната техника ще се ползва за създаване на облагаеми доставки. Когато бенефициентът не е регистриран за нуждите на Закона за данък върху добавената стойност, платеното от него ДДС следва да се начисли в доставната стойност на транспортната техника.
За плащане на сумата по доставната фактура на доставчика:
Дт с/ка от група 40 Доставчици 72 000
Ан. партида на съответния доставчик
Кт с/ка от група 50 Парични средства 72 000
Ан. сметка Разплащателна сметка
Ан. партида - сметката, от която е извъшено плащането.
Основание за това счетоводно записване е банковият документ, с който е извършено плащането. Когато плащането е направено от заемна сметка, кредитирането ще стане за сметка на ползваната кредитна сметка.
За начисляване на другите разходи по придобиването:
Дт с/ка от група 61 Разходи за дейността 3000 (1200 + 1800)
Ан. сметка Разходи за придобиване на дълготрайни активи
Ан. партида “Транспортна техника”
Дт с/ка от група 60 Разходи по икономически елементи 650
(§ 4.6 на СС 16 Дълготрайни материални активи)
Ан. сметка Други разходи
Ан. партида “Обучение”
Кт с/ка от група 40 Доставчици 3000
Ан. партида на съответния доставчик
Кт с/ка от група 42 Персонал 650
Ан. сметка Подотчетни лица
Ан. партида (и) на подотчетните лица, представили документите за плащане.
Основание за това счетоводно записване ще бъдат документите - фактури, които са издадени от различните доставчици за направените разходи. Където има начислен данък върху добавената стойност, той ще се ползва като пълен данъчен кредит поради това, че машината ще се използва за създаване на облагаеми доставки. Когато бенефициентът не е регистриран за нуждите на Закона за данък върху добавената стойност, начисленото ДДС ще бъде в състава на разходите по придобиване.
За признаване на актива като дълготраен актив:
Дт с/ка от група 20 Дълготрайни материални активи 63 000
Ан. сметка Машини и съоръжения
Ан. партида “Транспортна машина”
Кт с/ка от група 61 Разходи за дейността 63 000
Ан. сметка Разходи за придобиване на дълготрайни активи
Ан. партида “Транспортна техника”
Основание за това записване ще бъде Актът за въвеждане на транспортната машина в експлоатация.
За начисляване на полагащата се субсидия:
Дт с/ка от група 498 Други дебитори 30 000
Ан. партида фонд “Земеделие”
Кт с/ка от група 75 Приходи за бъдещи периоди и финансирания 30 000
Ан. сметка Финансиране за дълготрайни активи
Ан. партида “Транспортна машина”
Основание за това счетоводно записване ще бъде заявлението, прието от фонд “Земеделие” за подпомагане по мярка 121.
При получаване на парите от фонд “Земеделие”:
Дт с/ка от група 50 Парични средства 30 000
Ан. сметка Разплащателна сметка
Ан. партида сметката, по която е получено плащането
Кт с/ка от група 498 Други дебитори 30 000
Аналитична партида фонд “Земеделие”
Основание за това счетоводно записване ще бъде банковото извлечение, в което е отразена получената от фонд “Земеделие” одобрена сума за плащане. Към това основание трябва да се приложи и Заявката за плащане, депозирана пред фонд “Земеделие” за плащане на конкретната сума. Друг документ не е необходимо да бъде издаван за получената сума (чл. 113, ал. 3, т. 5 от Закона за данък върху добавената стойност).
Признаването на субсидията за текущ приход става на основание § 3.2 на Счетоводен стандарт 20 Отчитане на правителствени дарения и оповестяване на правителствена помощ, буква “а” “дарения, свързани с амортизируеми активи - пропорционално на начислените за съответния период амортизации на активи, придобити в резултат на дарението” и то от датата на въвеждане на актива в употреба.
Признаването става на база начислената амортизация за актива, но не повече от размера на ползваната субсидия за съответния текущ период на придобития със субсидия дълготраен актив. Тъй като принципът на “текущото начисляване” изисква счетоводни амортизации да се начисляват текущо, а не веднъж в годината, редно е и признаването на текущия приход от финансирането да става текущо през годината. С всяко начисляване на месечна амортизация следва да се признава и текущ приход от това финансиране:
Дт с/ка от група 75 Приходи за бъдещи периоди и финансирания 500 лв (30 000 : 60 месеца = 500 лв на месец)
Ан. сметка Финансиране за дълготрайни активи
Ан. партида “Транспортна машина”
Кт с/ка от група 70 Приходи от продажби 500
Ан. сметка Приходи от финансирания
Ан. партида Приходи от “Транспортна машина”.
Основание за това счетоводно записване ще бъде счетоводна справка за начислените за транспортната машина амортизации за съответния месец, в която ясно се разграничават амортизациите, съответстващи на сумата на финансирането за същия този месец.
Обръщам внимание, че съгласно СС 4 Отчитане на амортизациите, амортизации се начисляват от месеца, следващ месеца, в който амортизируемият актив е придобит или въведен в употреба - § 6.1 от стандарта. За тази цел, както и за целите на данъчното облагане, всяко предприятие подготвя счетоводен и данъчен амортизационен план. В счетоводния амортизационен план амортизируемата стойност на актива е цената на придобиване на актива, намалена с остатъчната стойност (ако има такава). В нашия пример има остатъчна стойност за 1500 лева, следователно начислената амортизация за този актив в счетоводния амортизационен план за един месец ще бъде (63 000 -1500: 60 = 1025) 1025 лв.
Съгласно чл. 53, ал. 1 от Закона за корпоративното подоходно облагане “данъчната амортизируема стойност е историческата цена на актива, намалена с включените в нея начислени провизии и дарения, свързани с актива...”. В нашия пример историческата цена на актива е 63 000 лева, но размерът на дарението от държавата (финасирането) е 30 000 лева, следователно данъчната амортизируема стойност на този актив ще бъде 33 000 лв. (63 000 - 30 000 = 33 000). Месечната данъчна амортизация ще бъде в размер на 550 лева (33 000: 60 = 550).
В този смисъл, доколкото със счетоводните амортизации се увеличава финансовият резултат, а с данъчните амортизации се намалява, в нашия пример със счетоводната амортизация за един месец, в размер на 1025 лева ще се увеличи финансовият резултат (счетоводните амортизации не се признават за данъчен разход), но ще се намали с данъчната амортизация (данъчните амортизации не се признават за данъчен приход) за един месец, в размер на 550 лева.
Обръщам внимание, че когато се извършва преобразуване на годишния финансов резултат, приходът от финансиране за тази транспортна машина не се признава за данъчен приход на основание на чл. 68 от Закона за корпоративното подоходно облагане “Счетоводните приходи и разходи, отчетени по повод дарение, с което е намалена историческата цена при определяне на данъчната амортизируема стойност на актива не се признават за данъчни цели”. В нашия пример отчетеният приход от финансиране, в размер на 500 лева, не трябва да се признава за данъчни цели. С други думи, този приход участва във финансовия резултат преди данъчното преобразуване, затова в годишната данъчна декларация на основание чл. 68 от Закона за корпоративното подоходно облагане, трябва да се посочи в намаление на финансовия резултат - ред 9, шифър 2090 на Приложение 1011 на Годишната данъчна декларация (Приходи, отчетени по повод дарение, свързано с данъчен амортизируем актив (чл. 68).
С разходите, свързани с отчитане на дарение, което е изключено от данъчната амортизируема стойност, се постъпва по аналогичен на описания в предишния абзац ред, но с обратен знак, т.е. тези разходи не се признават за данъчни цели, затова с тях се увеличава облагаемата печалба. Те се посочват огледално на непризнатите приходи и това е на ред 6, шифър 1060 от Приложение 1011 на ГДД.
Третият основен проблем в аграрните предприятия е свързан с преотстъпването на корпоративен данък.
На 15.02.2011 г. Европейската комисия одобри държавната помощ за преотстъпване на корпоративен данък “Помощ за инвестиции в земеделските стопанства чрез преотстъпване на корпоративен данък”. Данъчното облекчение за регистрирани земеделски производители, представляващо държавна помощ за инвестиции в земеделски стопанства, бе въведено с чл. 189б от Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО). Тъй като Европейската комисия постанови положително становище за съвместимост с правилата в областта на държавните помощи преди 31 март 2011 г., данъчното облекчение ще може да се приложи и за 2010 г.
Изискванията на чл. 189б на ЗКПО са преотстъпеният данък да се инвестира в нови сгради и нова земеделска техника, необходими за извършване на посочената дейност, в срок до края на годината, следваща годината, за която се ползва преотстъпването (за 2010 г. до края на 2011 г.). Схемата предвижда на всеки данъчно задължен субект да бъдат преотстъпени до 60 процента от корпоративния данък върху данъчната печалба. Дейността трябва да продължи да се осъществява за период от поне три години след датата на преотстъпване.
Помощта се отпуска автоматично, с подаване на годишна данъчна декларация от получателя (данъчно задължен субект - юридически лица и еднолични търговци), ако са изпълнили следните изисквания:
- са регистрирани по реда на Наредба № 3 от 1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските производители;
- нямат изискуеми публични задължения към държавата;
- не са в открито производство за обявяване в несъстоятелност или не са обявени в несъстоятелност;
- не са в производство по ликвидация;
- не са предприятия в затруднение.
Преотстъпеният данък не може да надвишава 50 на сто от стойността на придобитите активи (нови сгради и нова земеделска техника) в районите в по-неблагоприятно положение или в районите съгласно член 36, буква a), i), ii) и iii) от Регламент (ЕО) № 1698/2005, определени от държавите членки, съгласно членове 50 и 94 от посочения регламент и 40 на сто от стойността на придобитите активи в останалите райони. Предвижда се данъчното облекчение по чл. 189б от ЗКПО да се прилага до края на 2013 г.
За преотстъпването на корпоративен данък по правилата на чл. 189б се изискват допълнителни изчисления за получаване на данъка, който съответства на данъчната печалба от непреработена растениевъдна и животновъдна продукция, когато земеделският производител, в т.ч и земеделска кооперация, извършва и други дейности.
Поради това че тези изчисления са правени години наред от земеделските производители, за да бъде изпълнен режимът на отменения чл. 179 от ЗКПО, в този материал няма да се спирам подробно на тях, само ще обърна внимание, че за да се направи разпределение на онези приходи и разходи, които имат отношение към печалбата от непреработена растениевъдна и животновъдна продукция, трябва да се приложат правилата на чл. 169 от ЗКПО. Практически това означава, че трябва да се направят допълнителни изчисления за намиране на данъчната печалба от непреработена земеделска продукция и тогава да се изчислява размерът на преотстъпването, което е 60% от данъка, който се полага за данъчната печалба, съответстваща на реализираната непреработена земеделска продукция.
Счетоводните записвания за преотстъпването би трябвало да са следните:
Дт с/ка 452 Разчети за данък върху печалбата
Кт с/ка 115 Преотстъпен данък върху печалбата
Ан. партида Преотстъпен данък по реда на чл. 189б за 2010 година.
Основанието за това счетоводно записване трябва да бъде справката за установяване на размера на данъка, който се полага за данъчната печалба от непреработена растениевъдна и животновъдна продукция. Към тази справка би трябвало да се приложи копие от ГДД по чл. 92, копие от справка, в която се доказват изпълнените условия за ползване на тази преференция.
Начислен по този начин, преотстъпеният данък участва в собствения капитал на юридическото лице, каквото е изискването на чл. 168 от ЗКПО.
Това, според мен, са най-важните за 2010 година въпроси, на които следва да се обърне внимание при годишното счетоводно приключване на отчетната 2010 година в аграрните предприятия.