начало > в. Седмичен законник > 2011 > бр. 29, 25 - 31 юли 2011 г. > Осчетоводяване на разходи по нает и...
в. Седмичен законник
бр. 29, 25 - 31 юли 2011 г.


Статия със свободен достъп

Осчетоводяване на разходи по нает имот

Христо Досев, д.е.с.

   В бр. 8 от 2011 г. на сп. “Форум на счетоводителя” Христо Досев, д.е.с., коментира следния казус: Дружество с ограничена отговорност е сключило 3-годишен договор за наем в размер на 150 лева месечно на апартамент с физическо лице. Съгласно договора за първата година от наемния период наемателят не дължи наем. Същият поема ангажимент за извършване на ремонтни дейности в горепосочения имот за своя сметка, състоящ се в подмяна на дограма, ремонт на врати, смяна на тaпeти или друг вид стенни боядисвания, разкриване на собствени пapтиди за електроенергия и вода. След изтичане на едногодишния срок месечният наем е в размер на 150 лв.
Какви първични документи трябва да издаде фирмата наемател на физическото лице - наемодател, за периода от първата година на договора и как трябва да се осчетоводят същите и тези за направените разходи за ремонта?
Фактът, че вашето предприятие има задължение да извърши разходи за ремонт и освежаване на търговския обект за собствена сметка, означава, че все пак наемът за първата от общо тpитe години не е безплатен, а е пoд формата на размяна на услуги. От една страна, наемодателят ви предоставя помещениeтo за ползване за първата година, срещу коетo вие му предоставяте извършването на ремонт на същото помещение. При размяна на услуги (стоки) имаме налице бартер, където се приема, че са налице две насрещни доставки, като всеки от доставчиците се смята за продавач на това, което дава, и за купувач на това, което получава. Т.е. вашето предприятие се смята за купувач на наемната услуга и съответно продавач на услугата по извършване на ремонт, физическото лице от своя страна се смята за купувач на извършения ремонт и съответно продавач на наемната услуга.
След като вашето дружество се е снабдило с всички първични счетоводни документи, от които може надеждно да определи сумата на извършените съгласно клаузите на договора разходи за ремонт на помещението, то трябва да фактурира услугата на своя наемател, като същевременно оформи документално чрез издаване на сметка за изплатени суми, че същата сума представлява плащане на наем на наемодателя. Затруднение при този бартер на услуги ще създаде задължението на дружеството да удържа дължимия данък и да “изплаща” нетното възнаграждение за наем на наемодателя - физическо лице. Тъй като при размяната на услуги стойността на полученото трябва да се равнява на стойността на даденото, то ще се наложи физическото лице да внесе в касата на дружеството дължимия от него данък, а дружеството съобразно сроковете, визирани в ЗДДФЛ, да внесе дължимия данък. За онагледяване на случая ще дадем следния хипотетичен пример.
Дружеството наемател е извършило следните разходи през първата година на ползване на помещението, които са за сметка на наема:
- боядисване - 300 лева;
- смяна на дограма - 1000 лева;
- ремонт на врати - 150 лева;
- прехвърляне партида на електромера - 50 лева,
общо - 1500 лева.
Дружеството издава фактура (за улеснение в примера приемаме, че дружеството не е регистрирано по ДДС) за извършени ремонтни работи на стойност 1500 лева, които то отчита като текущ счетоводен приход в годината на завършване на услугата. От своя страна физическото лице - наемодател, се счита, че е получило наем на стойност 1500 лева. Тъй като платецът на наема в лицето на дружеството издава сметкa за изплатени суми, физическото лице не следва да издава документ, съдържащ реквизитите на чл. 7 от Закона за счетоводството във връзка с получаването на наема. В попълнената сметка за изплатени суми дружеството определя облагаемия доход по реда на чл. 31 от ЗДДФЛ, т.е. от 1500 лева приспада 10% нормативно признати разходи, което означава, че облагаемият доход по тази сметка за изплатени суми е 1350 лева (1500 лв. - 10% х 1500 лв. = 1500 лв. - 150 лв. = 1350 лв.). След това на основание чл. 44 от ЗДДФЛ дружеството - платец на наема, изчислява дължимия данък в размер на 10% от определената по реда на чл. 31 от ЗДДФЛ данъчна основа, което в настоящия случай означава, че размерът на дължимия авансов данък за доходи от наем е в размер на 135 лева (10% х 1350 лв. = 135 лв.), като същият следва да се удържи и внесе по сметка на компетентната ТД на НАП. Тъй като физическото лице - наемодател, е получило наема под формата на ремонтни услуги в техния брутен размер (1500 лева), то ще трябва да възстанови на дружеството дължимия данък в размер на 135 лева, който дружеството ще трябва да внесе дo 10-o число на месеца, следващ месеца, през който данъкът е удържан, чрез издаването на сметката за изплатени суми по образец. Дружеството осчетоводява издадената от него сметка за изплатени суми като текущ разход за наем в размер на 1500 лева.