Начисляване на ДДС при продажба на стоки в страна извън ЕС

Отговаря Христо ДОСЕВ – д.е.с.

   Въпрос: Българско дружество, регистрирано по ЗДДС, продава оборудване на сръбска фирма. Монтирането на това оборудване е извършено от друга сръбска фирма, като сръбската фирма, извършила монтажа, издава фактура на българската фирма с начислено сръбско ДДС, тъй като мястото на изпълнение е в Сърбия. Как следва да се отразят в месечната справка декларация по ЗДДС тези доставки? Какво трябва да бъде третирането по ЗКПО на финансовия резултат от дейността в Сърбия в случая?

   Отговор: Получената фактура, в която има начислен ДДС по реда на сръбското данъчно законодателство, не представлява данъчен документ по смисъла на ЗДДС. Съгласно чл. 112, ал. 1 от ЗДДС данъчни документи са фактурата, известието към фактурата и протоколът. След като по силата на чл. 124, ал. 4 от ЗДДС данъчно задълженото лице е длъжно да включи в своите отчетни регистри (дневник за покупките) получените от него данъчни документи, то в случая получената фактура с начислен ДДС по реда на сръбското данъчно законодателство не следва да бъде включена в дневника за покупките на местното юридическо лице. За съжаление българската фирма няма да има възможността да си поиска начисления ДДС по реда на Наредба № Н-9 от 16 декември 2009 година, тъй като съответната наредба предоставя възможност на регистрираните по ЗДДС лица да възстановяват платения в друга държава – членка на Европейския съюз, данък върху добавената стойност. След като Република Сърбия все още не е държава - членка на ЕС, то механизмът на възстановяване на ДДС, начислен в Сърбия, не е приложим.

   По отношение на прилагането на ЗКПО питащият не дава информация дали българското дружество има място на стопанска дейност в Сърбия. Приемаме, че българското дружество няма място на стопанска дейност в чужбина, а оказаната в Сърбия услуга е свързана с продажбите на стоки, които дружеството реализира в съответната държава. В този случай получената услуга, свързана с дейността на дружеството, следва да се третира като текущ разход във връзка с продажбите, които осъществява българското дружество и ако съответният разход е документално обоснован, следва да се признае за данъчни цели при определянето на данъчния финансов резултат на предприятието по реда на ЗКПО.