Български законник Седмичен законник Главен счетоводител Експертис Семинар 2024 Настолник… 2024 Трудово право 2024 1000 въпроса… 2024
начало > в. Главен счетоводител > 2022 > бр. 1, 1 - 15 януари 2022 г. > № 3-1372 от 08.10.2021 г. Относно: ...
в. Главен счетоводител
бр. 1, 1 - 15 януари 2022 г.

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
№ 3-1372 от 08.10.2021 г. Относно: Прилагането на специален режим в Съюза на основание чл. 156 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) и на разпоредбите на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО)

НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ

   Според изложеното в запитването, „А“ ООД е регистрирано по ЗДДС лице и извършва основно дейност чрез онлайн продажби. Възнамерява да извършва онлайн търговия чрез електронен интерфейс – Amazon.de. Амазон е платформа за онлайн търговия в световен мащаб, която е регистрирана в Германия с VAT номер DE……… . Стоките, които се търгуват, се закупуват от държави извън Европейският съюз (основно от Китай), като дружеството не получава фактури, а само плаща през банковата си сметка. Същите не достигат до територията на РБългария, а директно се транспортират за сметка на доставчика до складовете на Amazon.de, който ги продава от името на дружеството. Клиентите заплащат на Амазон стойността на закупените стоки и Амазон превежда сумите по банковата му сметка. Относно таксите, които се събират от Амазон-към момента дружеството не разполага с такава информация, тъй като още не е стартирало дейност. Допълнително бе уточнено, че стоките ще се изпращат от склада на Амазон в Германия до крайните клиенти, които ще са физически лица от Германия.
В тази връзка са поставени следните въпроси:
1. След като ще използва електронен интерфейс за продажба на стоките, трябва ли дружеството да се регистрира в системата One-Stop-Shop?
2. Ако същото не използва електронен интерфейс и направи регистрация в системата One-Stop-Shop, приходът как трябва да бъде деклариран – ежемесечно със справка-декларация за ДДС и успоредно на тримесечие в системата One-Stop-Shop или само на тримесечие чрез системата One-Stop-Shop?
3. Според промените, свързани с онлайн търговията от 01.07.2021 г., задължението за начисляване, събиране и внасяне на данък добавена стойност е на доставчика на стоки, който в случая е Amazon.de, то тогава кой има задължение за издаване на фактури към крайният потребител и как следва да бъде отчетен приходът, който дружеството получава от Amazon.de?
4. Приходът от Amazon.de е приход от продажба на услуги или приход от продажба на стоки?
При така изложената непълна фактическа обстановка с оглед разпоредбите на ЗДДС (обн. ДВ, бр. 63 от 4 август 2006г., посл. изм. ДВ, бр. 17 от 26.02.2021 г.), Правилника за приложението му (ППЗДДС, обн. ДВ, бр.76 от 15.09.2006 г., посл. изм. ДВ, бр. 27 от 02.04.2021 г.) и ЗКПО (обн. ДВ, бр.105/2006 г., посл. изм. ДВ, бр. 21/2021г.) e изразeно следното становище:
Относно прилагането на ЗДДС:
Със Закона за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, обнародван в ДВ., бр. 104 от 08.12.2020 г. (ЗИД на ЗДДС), в ЗДДС са направени изменения и допълнения, които влизат в сила от 01.07.2021 г., като са въведени разпоредби на Директива (ЕС) 2017/2455 на Съвета от 5 декември 2017 година за изменение на Директива 2006/112/ЕО и Директива 2009/132/ЕО по отношение на някои задължения, свързани с данъка върху добавената стойност, приложими при доставките на услуги и дистанционните продажби на стоки (Директива 2017/2455) и Директива (ЕС) 2019/1995 на Съвета от 21 ноември 2019 година за изменение на Директива 2006/112/ЕО по отношение на разпоредбите, отнасящи се до дистанционните продажби на стоки и някои вътрешни доставки на стоки (Директива 2019/1995). Същите касаят вътреобщностните дистанционни продажби на стоки, дистанционните продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии и прилагането на специалните режими за данъчно задължени лица, извършващи услуги, вътреобщностни дистанционни продажби на стоки, вътрешни дистанционни продажби на стоки и дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии.
Съгласно чл. 152 от ЗДДС, в сила от 01.07.2021 г., специалните режими по глава осемнадесета са режим „извън Съюза“, „режим в Съюза“ и „режим за дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии“.
За доставки на услуги, дистанционни продажби на стоки или някои вътрешни дистанционни продажби на стоки, по които получатели са данъчно незадължени лица, които са установени, имат постоянен адрес или обичайно пребиваване на територията на държава членка, доставчикът може да избере да се регистрира за прилагане на някой от специалните режими в Съюза или извън Съюза в страната или в друга държава членка (чл. 152, ал. 4 от ЗДДС, в сила от 01.07.2021 г.).
Видно от гореизложеното, регистрацията за специалните режими касае определени категории доставки и е различна от общата регистрация по ЗДДС.
Режим в Съюза съгласно чл. 152, ал. 3 от ЗДДС, в сила от 01.07.2021 г., може да се прилага за доставки на услуги или вътреобщностни дистанционни продажби на стоки или някои вътрешни дистанционни продажби на стоки, извършвани от:
1. данъчно задължени лица, които не са установени в държавата членка по потребление, при доставки на услуги на данъчно незадължени лица, които са установени, имат постоянен адрес или обичайно пребиваване в Европейския съюз;
2. данъчно задължени лица при доставки на вътреобщностни дистанционни продажби на стоки по чл. 14, ал. 1;
3. данъчно задължени лица, които управляват електронен интерфейс, когато улесняват продажби на стоки по чл. 14а, ал. 5, т. 1 и 3.
Съгласно чл. 156, ал. 1 от ЗДДС, в сила от 01.07.2021 г., право да се регистрира за прилагането на режим в Съюза има данъчно задължено лице, за което са налице едновременно следните условия:
1. извършва доставки на:
а) услуги, по които получатели са данъчно незадължени лица, които са установени или имат постоянен адрес или обичайно пребивават в друга държава членка, в която данъчно задълженото лице няма постоянен обект, и/или
б) вътреобщностни дистанционни продажби на стоки на данъчно незадължени лица, и/или
в) вътрешни дистанционни продажби на стоки на данъчно незадължени лица;
2. лицето:
а) е установено по седалище и адрес на управление на територията на страната, или
б) не е установено по седалище и адрес на управление на територията на Европейския съюз, но има установеност по постоянен обект на територията на страната, или
в) не е установено по седалище и адрес на управление на територията на Европейския съюз, но има установеност по постоянен обект както на територията на страната, така и на територията на друга държава членка, и не е регистрирано за прилагането на този режим в другата държава членка, или
г) не е установено по седалище и адрес на управление и по постоянен обект на територията на Европейския съюз, но изпращането или транспортирането на доставяните от него стоки започва само от територията на страната, или
д) не е установено по седалище и адрес на управление и по постоянен обект на територията на Европейския съюз, но изпращането или транспортирането на доставяните от него стоки започва както от територията на страната, така и от територията на други държави членки, и не е регистрирано за прилагането на този режим в тези държави членки;
3. не е в сила ограничение за регистрация по ал. 15;
4. определило е акредитиран представител по чл. 133 в случаите, когато данъчно задълженото лице не е установено по седалище и адрес на управление и по постоянен обект на територията на Европейския съюз.
В този смисъл, за да е налице възможност за регистрация за прилагането на режима, лицето следва да извършва или да възнамерява да извършва услуги, по които получатели са данъчно незадължени лица, които са установени или имат постоянен адрес или обичайно пребивават в друга държава членка, в която данъчно задълженото лице няма постоянен обект, и/или вътреобщностни дистанционни продажби на стоки на данъчно незадължени лица, и/или вътрешни дистанционни продажби на стоки на данъчно незадължени лица.
С направените промени дистанционните продажби на стоки са дефинирани по нов начин в чл. 14 от ЗДДС, в сила от 01.07.2021 г. Съгласно ал. 1 на тази разпоредба вътреобщностна дистанционна продажба на стоки на територията на Европейския съюз е доставката на стоки, за която са налице едновременно следните условия:
1. стоките се изпращат или транспортират от доставчика или от негово име, включително когато доставчикът се намесва непряко в изпращането или транспортирането на стоките от територията на държава членка, различна от тази, в която завършва изпращането или транспортирането на стоките до получателя;
2. получател по доставката е данъчно незадължено лице; за данъчно незадължено лице се счита и данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, което няма задължение да начислява ДДС при вътреобщностно придобиване на стоката в държавата членка, където транспортът приключва;
3. стоките са произведени на територията на Европейския съюз или са допуснати за свободно обращение с изключение на:
а) нови превозни средства, или
б) стоки, които се монтират и/или инсталират от или за сметка на доставчика, или
в) стоки, които са предмет на специален ред за облагане на маржа на цената за стоки втора употреба, произведения на изкуството, предмети за колекции и антикварни предмети.
Съгласно чл. 20, ал. 1 от ЗДДС, в сила от 01.07.2021 г., място на изпълнение при доставка на вътреобщностна дистанционна продажба на стоки по чл. 14, ал. 1 е мястото, където стоката се намира към момента, в който завършва изпращането или транспортирането на стоката до получателя. Видно от цитираната норма мястото на изпълнение на вътреобщностна дистанционна продажба на стоки е в държавата членка, в която завършва изпращането или транспортирането на стоките.
Видно от текста на разпоредбата на чл. 14, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, в сила от 01.07.2021г., вътреобщностна дистанционна продажба на стоки е налице, когато стоката, предмет на доставката, се изпраща или транспортира от територията на държава членка, различна от тази, в която завършва изпращането или транспортирането на стоките до получателя. В този смисъл, доколкото в случая, изложен в запитването, стоките се доставят до склад на Амазон в Германия и след това се отправят към крайния получател- физическо лице, т.е. изпращането или транспортирането на стоките, предмет на доставките към крайните клиенти – данъчно незадължени лица, започва и завършва на територията на една и съща държава членка – Германия, то тези доставки не могат да бъдат определени като вътреобщностни дистанционни продажби на стоки. Мястото на изпълнение на тези доставки се определя съгласно чл. 17, ал. 2 от ЗДДС, респективно чл.32 от Директива 2006/112/ЕО. По силата на чл. 32 от Директива 2006/112/ЕО, когато стоките се изпращат или превозват от доставчика или от клиента, или от трето лице, мястото на доставка се счита, че е мястото, където стоките се намират към момента, когато започва изпращането или превоза на стоките към клиента. Аналогична е и разпоредбата на чл. 17, ал. 2 от ЗДДС. Предвид това, в случая, мястото на изпълнение на посочените доставки, е на територията на Германия и за тях е приложимо германското законодателство, поради което следва да се запознаят със задълженията на дружеството, свързани с регистрация за целите на данъка върху добавената стойност и документиране в тази държава членка.
Съгласно чл. 14а, ал. 5, т. 3 от ЗДДС, в сила от 01.07.2021 г., доставки, които се улесняват от електронен интерфейс, са доставките на вътрешни дистанционни продажби на стоки - доставките на стоки по чл. 14, ал. 1, т. 3, когато изпращането или транспортирането започва и завършва на територията на една и съща държава членка, в която получателят - данъчно незадължено лице, е установен, има постоянен адрес или обичайно пребиваване, от данъчно задължено лице, което не е установено на територията на Европейския съюз. Видно от същата, налице е доставка на вътрешна дистанционна продажба на стоки, само когато доставката се улеснява от електронен интерфейс и се извършва от данъчно задължено лице, което не е установено на територията на Европейския съюз. В случая, изложен в запитването, доколкото доставчикът (дружеството) е лице, което е установено на територията на Европейския съюз, независимо дали доставките се улесняват или не от електронен интерфейс, извършваните от дружеството доставки не са вътрешни дистанционни продажби на стоки.
Предвид изложеното при условие, че дружеството ще извършва само горепосочените доставки на стоки към данъчно незадължени лица, като транспортирането на стоките започва и завършва на територията на една и съща държава членка – Германия и доколкото същите не са вътреобщностни дистанционни продажби на стоки и вътрешни дистанционни продажби на стоки, то за тях не е приложим режим в Съюза, съответно за дружеството не са налице условията за прилагане на режима.
Извън горното в случай, че дружеството ще извършва вътреобщностни дистанционни продажби на стоки по смисъла на чл. 14, ал. 1 от ЗДДС, в сила от 01.07.2021 г., за същото ще е налице възможност на основание чл. 369б, пар. 1, б. „а“ от Директива 2019/1995 да се регистрира за специален режим в Съюза, като в този случай за дружеството няма да е налице задължение за регистрация в държавите членки, в които е мястото на изпълнение на извършваните от него вътреобщностни дистанционни продажби на стоки. Т.е., регистрацията за прилагане на режим в Съюза не е задължителна, тя е по избор на лицето, за да не се регистрира същото във всяка държава членка, в която е мястото на изпълнение на извършваните от него вътреобщностни дистанционни продажби на стоки по смисъла на чл. 14, ал. 1 от ЗДДС, в сила от 01.07.2021 г. На основание чл. 369в от Директива (ЕС) 2017/2455 данъчно задълженото лице декларира пред държавата членка по идентификация кога започва и преустановява своите облагаеми дейности, обхванати от този специален режим, или когато променя тези дейности по такъв начин, че вече не отговаря на условията, необходими за ползването на специалния режим. То съобщава тази информация по електронен път. Съгласно чл. 369а, пар. 1, ал. 2 от Директива 2019/1995 за целите на специален режим в Съюза държава членка по идентификация означава държавата членка, на чиято територия данъчно задълженото лице е установило своята стопанска дейност или, ако не е установило своята стопанска дейност в Общността, където има постоянен обект. Тези разпоредби са транспонирани в ЗДДС с чл. 152, ал. 4 и 7, т. 2, б. „а“ и чл. 156, ал. 1, в сила от 01.01.2021 г.
Предвид горното, тъй като в случая, изложен в запитването, дружеството е установено по седалище и адрес на управление в страната, на основание чл. 152, ал. 7, т.2, б. „а“ от ЗДДС, в сила от 01.01.2021 г., за целите на прилагането на специален режим в Съюза от същото, държавата членка по идентификация е Република България.
По отношение на задълженията на данъчно задължено лице за деклариране и отчитане, е необходимо да се има предвид следното:
Съгласно чл. 115, ал. 1 от ППЗДДС (ДВ, бр. 27 от 2021 г., в сила от 01.07.2021 г.) регистрираното лице подава посочените в този раздел справка-декларация по чл. 125, ал.1 от закона, VIES-декларация по чл. 125, ал. 2 от закона и когато е регистрирано по глава осемнадесета от закона, справка-декларация по чл. 159, ал. 4 и чл. 159а, ал. 2 от закона. Регистрирано само по глава осемнадесета от закона лице подава единствено справка-декларацията по чл. 159, ал. 4 и чл. 159а, ал. 2 от закона.
Разпоредбата на чл. 116, ал. 1 от ППЗДДС регламентира, че всяко регистрирано лице е длъжно за всеки данъчен период да подаде справка-декларация по чл. 125, ал. 1 от закона по образец – приложение № 13.
По силата на чл. 119, ал. 2 от ППЗДДС (ДВ, бр. 27 от 2021 г., в сила от 01.07.2021 г.) регистрирано на основание чл. 156 от закона лице за прилагане на режим в Съюза подава справка-декларация по чл. 159, ал. 4 от закона по образец – приложение № 32.
От гореизложеното следва, че когато данъчно задължено лице има регистрация по общия ред на ЗДДС и такава по специалните режими по глава осемнадесета от закона, същото следва да подава справка-декларация по чл. 125, ал. 1 от ЗДДС и справка-декларация по чл. 159, ал. 4 от закона. В тази връзка, ако дружеството, което е регистрирано на основание чл. 100, ал. 1 от ЗДДС, се регистрира и за прилагане на специален режим в Съюза, същото ще има задължение да подава справки-декларации и по чл. 125, ал. 1 от ЗДДС, и по чл. 159, ал. 4 от същия закон.
Следва да се има предвид, че съгласно чл. 113, ал. 18 от ППЗДДС (бр. 27 от 2021 г., в сила от 01.07.2021 г.) лицата, регистрирани на основание чл. 156 от закона, не отразяват в дневника за продажбите данъчните документи и отчетите по чл. 159г от закона, издадени във връзка с извършените доставки на вътреобщностни дистанционни продажби на стоки.
В случай, че данъчно задължено лице избере да се регистрира за прилагането на специален режим в Съюза, е приложима разпоредбата на чл. 369б, пар. 2 от Директива 2019/1995, съгласно която този режим се прилага по отношение на всички стоки или услуги, доставяни в Общността от съответното данъчно задължено лице. Т.е., ако дружеството реши да се регистрира за прилагане на специален режим в Съюза по чл. 156, ал. 1 от ЗДДС, в сила от 01.07.2021 г., същото следва да декларира всички извършвани от него доставки, които попадат в обхвата на режима, в справка-декларацията за прилагането на режим в Съюза по чл. 159, ал. 4 от същия закон, в сила от 01.07.2021 г.
Съгласно чл. 159, ал. 4 от ЗДДС, в сила от 01.07.2021 г., регистрирано на основание 156 от същия закон лице подава справка-декларация за прилагане на специален режим по образец, определен в правилника за прилагане на закона, за всеки данъчен период в срок до края на месеца, следващ данъчния период, за който се отнася декларацията, независимо дали през периода е извършвало доставки. Когато последният ден на месеца е неприсъствен ден, чл. 22, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс не се прилага. По силата на ал. 7, 8 и 9 на чл. 159 от ЗДДС в справка-декларацията по ал. 4 като информация се посочва идентификационният номер на лицето за целите на прилагане на съответния режим и отделно за всяка държава членка по потребление се посочват приложимите данъчни ставки, общият размер на данъчните основи на извършените доставки, за които се прилага режимът и за които данъкът върху добавената стойност по съответните ставки е станал изискуем, общият размер на дължимия данък по съответните ставки, общият размер на дължимия данък поотделно за всяка държава членка по потребление и общият размер на дължимия данък върху добавената стойност за съответния данъчен период, за:
1. доставки на услуги;
2. вътреобщностни дистанционни продажби на стоки;
3. вътрешни дистанционни продажби на стоки по чл. 14а, ал. 5, т. 3.
Когато стоките се изпращат или транспортират от територията на други държави членки, справка-декларацията освен горепосочената информация за тези доставки включва и идентификационен номер за целите на данъка върху добавената стойност или национален данъчен номер, издаден на лицето от държавата членка, от която стоките се изпращат или транспортират. Регистрирано лице на основание чл. 156 от ЗДДС, което има един или повече постоянни обекти на територията на други държави членки, посочва също идентификационните номера за целите на данъка върху добавената стойност или национални данъчни номера, издадени от държавите членки, където се намира всеки от обектите, и информацията по ал. 7 за извършени от тези постоянни обекти през съответния данъчен период доставки на услуги, за които данъкът върху добавената стойност по приложимите ставки е станал изискуем, и са с място на изпълнение на територията на държава членка по потребление, в която лицето няма постоянен обект.
По отношение на извършваните от дружеството доставки на стоки, на които изпращането или транспортирането започва и завършва на територията на една и съща държава членка – Германия, предвид изложеното по-горе, доколкото тези доставки не могат да бъдат определени като вътреобщностни дистанционни продажби на стоки или като вътрешни дистанционни продажби на стоки, същите не следва да се отчитат/посочват в справка-декларацията за прилагането на специален режим в Съюза по чл. 159, ал. 4 от ЗДДС, в сила от 01.07.2021 г. Тъй като тези доставки, на основание чл.32 от Директива 2006/112/ЕО, са с място на изпълнение на територията на Германия и за тях е приложимо германското законодателство, то същите следва да се отчитат от дружеството по реда, установен в това законодателство.
Следва да се има предвид, че по силата на чл. 124, ал. 2, изр. първо от ЗДДС регистрираното лице е длъжно да отрази издадените от него или от негово име данъчни документи, както и отчетите за извършените продажби по чл. 119 в дневника за продажбите за данъчния период, през който са издадени. В този смисъл, дружеството е длъжно да отрази издадените от него или от негово име данъчни документи, свързани с извършваните от него доставки с място на изпълнение на територията на Германия, и в дневника за продажбите за данъчния период, през който са издадени, съответно в справка-декларацията за данъка върху добавената стойност по чл. 125, ал. 1 от ЗДДС.
Относно прилагането на ЗКПО:
Съгласно чл. 3, ал. 2 от ЗКПО местните юридически лица се облагат с данъци по този закон за печалбите и доходите си от всички източници в Република България и в чужбина.
Електронната търговия със стоки, от гледна точка на отчетността, документирането и облагането, не е по-различна от търговската дейност, реализирана не по електронен път. Тя има същите елементи, същата функционалност и същите участници, както и традиционната.
Поради това при извършване на електронна търговия са приложими същите счетоводни и данъчни разпоредби, които са относими и при търговците, извършващи същата дейност чрез реални магазини.
Сделките от стопански операции, следва да се идентифицират в съответствие с тяхното съдържание, същност и икономическа реалност, в съответствие с основните принципи за признаване и оценяване на позициите, които се представят във финансовите отчети на предприятията, регламентирани в чл. 26 от Закона за счетоводството (ЗСч).
Съгласно чл. 24, ал. 1 от ЗСч финансовите отчети трябва да представят вярно и честно имущественото и финансовото състояние и финансовите резултати от дейността на предприятието, паричните потоци и собствения капитал. По силата на ал. 2 на чл. 24 от ЗСч, вярното и честното представяне изисква достоверно показване на ефектите от операциите, други събития и условия в съответствие с определенията и критериите за признаване на активи, пасиви, приходи и разходи, заложени в приложимите счетоводни стандарти.
Съгласно изложеното в запитването, стоките се закупуват от „А“ ООД (предимно от Китай) макар да не пристигат в България, а Амазон ще извършва продажбите от склад в Германия от името и за сметка на дружеството, което предполага, че същото е реален техен собственик. В настоящия случай това означава, че ще се реализира приход от продажба на стоки, а не от продажба на услуги. Независимо от това следва да се има предвид, че отговора на този въпрос ще зависи най-вече от конкретните клаузи на договора между дружеството и платформата Аmazon.de.
Правилата за счетоводното третиране на приходите, получени при определени видове сделки, както и тяхното признаване, са разписани в СС – 18 „Приходи“. Сделката следва да се идентифицира, за да се отрази същността й.
Съгласно т. 6.1 от посочения стандарт приходът от продажба на продукция и стоки се признава, когато са изпълнени едновременно следните условия:
а) продавачът е прехвърлил на купувача значителни рискове и изгоди, свързани със собствеността на продукцията и стоките;
б) продавачът не запазва участие в управлението или ефективен контрол върху продаваните продукция и стоки;
в) сумата на прихода може да бъде надеждно изчислена;
г) продавачът има икономическа изгода, свързана със сделката по продажбата;
д) направените разходи или тези, които ще бъдат направени във връзка със сделката, могат надеждно да бъдат изчислени.
При отчитането на приходите от продажба на стоки следва да бъдат спазени и разпоредбите на чл. 3, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от ЗСч, изискващи текущо счетоводно отчитане. Съгласно посочените разпоредби, текущото счетоводно отчитане се организира по реда на този закон и се извършва по способа на двустранното счетоводно записване. Предприятията осъществяват текущото счетоводно отчитане на всички стопански операции, които водят до изменения на имущественото и финансовото им състояние, финансовите резултати от дейността, паричните потоци и собствения капитал, в хронологичен ред. Предприятията осъществяват текущото счетоводно отчитане на основата на документална обоснованост на стопанските операции и факти при спазване изискванията за съставянето на документи по този закон.
Счетоводните документи в предприятията се съставят на български език с арабски цифри и в левове. Те могат да се съставят и на съответния чужд език в чуждестранна валута в случаите на сделки, уговорени в чуждестранна валута с чуждестранни контрагенти. Когато сделката е уговорена в чуждестранна валута, левовата ѝ равностойност се определя, като към сумата в чуждестранна валута се прилага централният курс на Българска народна банка към датата на сделката (чл. 5, ал. 1 от ЗСч).
В случай, че дружеството не е признало полагащия се приход от продажба в текущия период, съгласно посочените по-горе изисквания на счетоводното законодателство, на основание чл. 78 от ЗКПО при определяне на данъчния финансов резултат, счетоводният финансов резултат се коригира със сумата на приходите, които е следвало да бъдат отчетени през текущата година, но не са отчетени от данъчно задълженото лице.
Данъчната основа за облагане с корпоративен данък е данъчната печалба (чл. 19 от ЗКПО).
ЗКПО определя формирането на данъчен финансов резултат на база счетоводния финансов резултат, като се вземат предвид отразените в отчета за приходи и разходи данни за отчетния период. Приходите и разходите на едно предприятие се формират при спазване на изискванията на счетоводните стандарти, ЗСч и възприетата индивидуална счетоводна политика.
Данъчната печалба на предприятието се облага с корпоративен данък по общия ред на ЗКПО, чрез подаване на годишна данъчна декларация по чл. 92 от закона.
В заключение е посочено, че изложеното становище е принципно, доколкото в писменото запитване липсва достатъчно конкретика относно параметрите на дейността, която възнамерява да извършва дружеството - онлайн търговия чрез електронен интерфейс Amazon.de. В случай на възникнали въпроси при конкретно изяснена фактическа обстановка и при желание от негова страна, е изразена готовност да предоставим допълнителни разяснения.

   Директор на Дирекция „ОУИ“ Велико Търново: (п) (не се чете)



Статия със свободен достъп