Въпрос:

Наш служител работи по основно трудово правоотношение на пълен работен ден 8 часа. Същият служител работи 4 часа по допълнителен трудов договор извън установеното работно време по основния трудов договор. При това положение какъв ще бъде общият за работата по двата договора трудов стаж на този служител?

Отговор:

Кодексът на труда (КТ) допуска полагането на труд освен по основен трудов договор, така също и по допълнителен трудов договор - при същия работодател (чл. 110 КТ), а също и допълнителен труд при друг работодател (чл. 111 КТ). В поставения въпрос не се съдържа информация по кой от тези видове трудови договори работи служителят. И в двата случая работникът или служителят трябва да извършва работа по допълнителното трудово правоотношение в извънустановеното за него работно време по основния трудов договор. В този смисъл логично се поставя въпросът какъв ще е размерът на общия трудов стаж по двете трудови правоотношения.

Чл. 113, ал. 1 КТ установява максималната продължителност на работното време по трудов договор за допълнителен труд заедно с продължителността на работното време по основното трудово правоотношение при подневно изчисляване, която не може да бъде повече от 40 часа седмично за ненавършилите 18 години работници и служители и 48 часа седмично за останалите. При изричното им писмено съгласие навършилите 18 години работници и служители могат да работят повече от 48 часа седмично. Във всички случаи на полагане на допълнителен труд общата продължителност на работното време не може да нарушава непрекъснатата минимална междудневна и седмична почивка, установена в КТ. Непрекъснатата междудневна почивка не може да бъде по-малко от 12 часа (чл. 152 КТ). Седмичната почивка при петдневна работна седмица е в размер на 48 часа и се ползва в два последователни дни, от които единият е поначало в неделя (чл. 153, ал. 1 КТ). При сумирано изчисляване на работното време непрекъснатата седмична почивка е не по-малко от 36 часа (чл. 153, ал. 2 КТ).

Изчисляването на трудовия стаж и при посочената във въпроса продължителност на работното време е установена с чл. 355 КТ. Трудовият стаж се изчислява в дни, месеци и години. Изчисляването на трудовия стаж, положен по основния трудов договор и по трудовите договори за допълнителен труд, се извършва по реда на чл. 355, ал. 2 КТ. Съгласно тази алинея за 1 ден трудов стаж се признава времето, през което работникът или служителят е работил най-малко половината от законоустановеното за него време по едно или няколко трудови правоотношения. Следователно, когато лицето работи по основен трудов договор на пълен работен ден (8 часа) и по допълнителен трудов договор на 4-часов работен ден, това време му се признава за 1 ден трудов стаж по смисъла на КТ. Щом като лицето работи по основен трудов договор при условията на пълно работно време и едновременно с това работи и по допълнително трудово правоотношение, то времето, изработено по допълнителното трудово правоотношение, което надхвърля минимално установената от закона продължителност на времете, необходимо за зачитане на един ден трудов стаж по чл. 355, ал. 2 КТ, не се признава за допълнителен трудов стаж за деня и не следва да се отрази в трудовата книжка на това лице. Такъв е и смисълът на чл. 355, ал. 5 КТ, съгласно която за трудов стаж не се признава времето в повече от действително изслуженото по трудово правоотношение, което се признава за пенсия, както и времето в повече при превръщането на труда от една категория в друга при пенсиониране на работника или служителя. Или с други думи, законът изрично забранява да се дублира един и същ трудов стаж, изработен от работника или служителя по две трудови правоотношения. Освен това с тази разпоредба законодателят изрично е отграничил трудовия от осигурителния стаж, като не позволява признаването на цялото време, признавано за осигурителен стаж, да бъде признато и за трудов стаж по трудовото правоотношение.

Съгласно чл. 9, ал. 8 от Кодекса за социално осигуряване (КСО)за осигурителен стаж при пенсиониране, ако това е по-благоприятно за лицата, в съотношение 4 години за 5 години от трета категория труд се зачита времето, през което лицата са работили по трудов договор при пълно работно време и по допълнителен или втори трудов договор с дневно работно време не по-малко от 3 часа. Осигурителният стаж по тази алинея се зачита само за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68 КСО. Този осигурителен стаж се отразява в УП-3.