БЮЛЕТИН
бр. 68
Януари 2013 г.
БЪЛГАРСКИ ЗАКОННИК
ЕКСПЕРТИС

АРХИВ НА БЮЛЕТИНА
 
     
 
Избрано от сп. "Български законник"  
 
     
  Местно физическо лице в контекста на СИДДО

 
  Лиляна Паневаданъчен консултант

 
  В данъчните системи на повечето държави са приети два основни принципа:
- принципът за облагане на доходите при източника, т.е. доходите, които са придобити от източник на територията на страната, да подлежат на облагане у нас, независимо дали получателят им е местно или чуждестранно лице, и ...


 
  към пълния текст...  
     
 
Избрано от в. Седмичен законник  
 
     
  Множество допълнителни парични вноски и прилагането на Закона за ограничаване на плащанията в брой

 
  Oтговаря Ясен КОВАЧЕВ - адвокат

 
 

Въпрос:

Дружество с ограничена отговорност (ООД) е направило няколко събрания през 2011 г. във връзка с временна необходимост от допълнителни парични средства съгласно чл. 134 от Търговския закон (ТЗ). Поотделно решенията, описани в съответните протоколи от събранията, не надвишават сумите от 15 000 лв., но събрани като цяло за годината, общият размер на сумата надвишава 15 000 лв. Може ли дружеството да връща сумите на съдружниците в брой по съответните протоколи или е необходимо плащането да се направи по банкова сметка?

Отговор:

Текстовете в чл. 2 от Закона за ограничаване на плащанията в брой (ЗОПБ) изброяват изчерпателно изключенията от приложното му поле и там няма хипотеза, касаеща връщането на допълнителни парични вноски в ООД. Ако на съдружник се дължи връщане на допълнителна парична вноска на стойност, равна на или надвишаваща 15 000 лв., плащането следва да се извърши в съответствие с чл. 3, ал. 1 ЗОПБ, т.е. само чрез превод или внасяне по платежна сметка. Ето защо принципно е възможно при описаната фактическа обстановка да се прилага ЗОПБ.
В поставения въпрос не се уточнява дали общият размер на допълнителните парични вноски на всички съдружници е равен на или надхвърля стойността от 15 000 лв. Дори и това да е така, няма да бъде налице хипотезата на чл. 3, ал. 1, т. 2 ЗОПБ, по следните съображения. На първо място, възможно е задължението за внасяне на допълнителна парична вноска да възникне за част от съдружниците и против волята им, доколкото чл. 137, ал. 3 във вр. с ал. 1, т. 9 ТЗ изисква мнозинство повече от три четвърти от капитала, а не единодушие. На второ място, допълнителните вноски са съразмерни на дяловете в капитала, но може с решението на общото събрание да се предвиди и друго (чл. 134, ал. 1, изр. 2 ТЗ). На трето място, при задължението за допълнителна парична вноска останалите съдружници не дължат изпълнение вместо неизправния длъжник (така Герджиков, О., "Коментар на Търговския закон", кн. втора, С., 1994 г., изд. "Алиена", стр. 448), т.е. съдружниците не са солидарно задължени към дружеството, както е в хипотезата на чл. 121, ал. 2 ТЗ относно изплащането на дяловете от капитала. На четвърто място, немислимо е задължението на дружеството за връщане на допълнителните вноски да има характер на неделима престация по своята природа по смисъла на чл. 128, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). Това означава, че между дружеството и всеки от съдружниците възниква отделно правоотношение, свързано с погасяването на задължението по направената от конкретния съдружник допълнителна вноска. Възможно е все пак Общото събрание да реши връщането на вноските да се направи на всички съдружници-кредитори общо, съобразно чл. 129, ал. 1 ЗЗД, т.е. да е налице неделимост по волята на съдружниците и да се приложи чл. 3, ал. 1, т. 1 ЗОПБ, поради формирането на обща парична престация с размер, равен на или надхвърлящ 15 000 лв.

Когато съдружниците са направили две или повече допълнителни парични вноски, всяка под предвидения в ЗОПБ праг, подлежащи на връщане от ООД, с обща стойност, равна на или надхвърляща 15 000 лв., също не следва да се прилага чл. 3, ал. 1, т. 2 ЗОПБ, тъй като става въпрос за отделни правоотношения, най-малкото произтичащи от отделни източници (отделни решения на Общото събрание). В случая говорим за обща стойност на вноските за всеки съдружник поотделно - както видяхме, общият сбор от вноските на всички съдружници не обуславя сам по себе си приложимост на ограниченията по ЗОПБ. В този смисъл, но по отношение на дивидентите, е и т. Vт.6 от издаденото от Министерството на финансите указание, на основание чл. 10, ал. 6 от Закона за националната агенция за приходите, с изх. щ УК-3/04.04.2011 г., където се визира случай, когато на съдружник е изплатен дивидент три пъти в годината (на обща стойност над 15 000 лв.), съгласно три различни протокол-решения на съдружниците и сумата на всяко едно от плащанията (предвидена в съответното решение на общото събрание) е в размер под прага от 15 000 лв. Тогава всяко едно от плащанията на дивидент не би следвало да се разглежда като част от обща парична престация, тъй като всяко едно от плащанията се основава на отделно решение на общото събрание на съдружниците. В този дух, в Разяснение изх. щ М-24-33-88/10.08.2011 г. на НАП се посочва, че "определеният със закона праг от 15 000 лв. е относим към определения с решение на общото събрание ... размер на дивидента, а не към размера на полученото плащане", т.е. отново се акцентира върху обстоятелството, че отделните решения формират отделни правоотношения между дружеството и съдружниците. Логиката по отношение на допълнителните парични вноски следва да бъде същата. Поради това, на базата на представената във въпроса информация следва да се заключи, че в конкретния случай не е задължително връщането да стане чрез превод или внасяне по платежна сметка.

В Разяснение изх. щ М-24-33-88/10.08.2011 г. се сочи, че "е недопустимо след влизане в сила на ЗОПБ да се предприемат действия или договорености, водещи до заобикаляне на закона" (това впрочем се отнася за всяка императивна законова разпоредба). Като пример за заобикаляне на закона теоретично може да се посочи следната хипотеза. Ако още в началото на съответната година е било ясно, че дадено ООД ще има нужда от средства в размера по всички направени през годината допълнителни парични вноски, защото няма друг начин да набави тези средства в рамките на същата година, би възникнало сериозно съмнение, че решенията са взети преднамерено така, че всяка допълнителна парична вноска от съдружник да е под предвидения в ЗОПБ праг. По описания във въпроса случай очевидно не се констатират данни, водещи до заключение за заобикаляне на закона, но е важно за всеки отделен казус да се извърши конкретна преценка, за да се избегнат сериозните санкции, предвидени в закона. При наличие на съмнение, че даден случай ще попадне в рамките на ограниченията по ЗОПБ, е препоръчително да се прибягва до плащане чрез превод или внасяне по платежна сметка.


 
     
     
  Допълнителен трудов договор за неопределено време

 
  Отговаря Гошо МУШКАРОВ - д-р по икономика

 
  Въпрос: Може ли при наличие на основен трудов договор за неопределено време и на пълен работен ден да се сключи допълнителен трудов договор при друг работодател пак за неопределено време?

 
  към пълния текст...  
     
 
Избрано от в. Главен счетоводител  
 
     
  Република България
Национална агенция за приходите
№ 53-02-205 от 25.06.2012 г.


 
 
 
  Относно: Дружество подава всеки месец заявление за задължителна регистрация по чл. 96 от ЗДДС, като приходната администрация на основание чл. 176а от ЗДДС издава откази от регистрация...

 
  към пълния текст...  
     
  Република България
Национален осигурителен институт
№ 91-01-270 от 06.12.2012 г.


 
  УКАЗАНИЕ

 
  Относно: Изменения в чл. 40а, чл. 48б и чл. 52б от Кодекса за социално осигуряване...

 
  към пълния текст...  
     
 

София, 1000,
пл. "Райко Даскалов" № 1 вх. Б, ет. 3,
тел.: 98 98 200, 986 40 40


ekspertis.bg | zakonnik.bg

Ако не желаете да получавате
съобщения от нас, моля,
отговорете на този имейл
със Subject: Delete.
 
 
СЕМИНАР
 
     
 

"Промени в социалното и здравното осигуряване за 2013 година - единна данъчно-осигурителна сметка"

Аспасия Петкова – експерт по социално осигуряване

Издателска група "Български законник" организира
БЕЗПЛАТЕН СЕМИНАР за всички абонати направили абонамент след 23.11.2012 г. на трите периодични издания в комплект – сп. Български законник, в. Седмичен законник и в. Главен счетоводител!

  За всички останали, които ще присъстват на място цената за участие е 120 лв. без ДДС, а за тези, които ще го гледат онлайн на живо цената е 69 лв. без ДДС.

Вижте подробности...

 
     
 
ЕКСПЕРТИС
 
     
 

В "Държавен вестник", бр. 102 от 21 декември 2012 г., е публикуван Закона за държавния бюджет на Република България за 2013 г.
Изменени са също и следните по-важни за счетоводителите нормативни актове:

- Наредба № Н-18 от 2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства
;
- Закона за мерките срещу изпирането на пари
.

В "Държавен вестник", бр. 103 от 28 декември 2012 г., са публикувани промени в следните по-важни нормативни актове:

- Закона за публичното предлагане на ценни книжа;
- Закона за семейни помощи за деца;
- Закона за защита на класифицираната информация.

Пълният актуализиран текст на нормативните актове можете да намерите в

Експертис - счетоводно-правна информационна система

 
  издателска група
БЪЛГАРСКИ ЗАКОННИК
 
 
Издания за данъчна, счетоводна и осигурителна практика
 
     
  сп. БЪЛГАРСКИ ЗАКОННИК
Всеки месец върху 128 страници, вече 20 години доверен партньор на счетоводители, финансисти и мениджъри.

в. СЕДМИЧЕН ЗАКОННИК
Единствения седмичен вестник със специлизирана информация директно на вашето бюрo. Изключително синтезиран и професионално списван, вестникът е незаменим помощник в професионалната работа на счетоводителя.

в. ГЛАВЕН СЧЕТОВОДИТЕЛ
Два пъти месечно върху 32 страници професионално подбрана и структурирана справочна информация за счетоводителя. Препечатки от цялата специализирана преса.

Вижте подробности за абонамента...

 
  КНИГИ  
 
НАСТОЛНИК НА СЧЕТОВОДИТЕЛЯ 2012
 
     
 

Акценти през 2012 г. в книгата /диска:
- Банкови сметки и кодове за вид плащане
- Срокове за внасяне на осигурителни вноски и за подаване на осигурителни декларации...


Тествайте демо версията
Поръчайте тук