|
Въпрос:
Дружество с ограничена отговорност (ООД) е направило няколко събрания през 2011 г. във връзка с временна необходимост от допълнителни парични средства съгласно чл. 134 от Търговския закон (ТЗ). Поотделно решенията, описани в съответните протоколи от събранията, не надвишават сумите от 15 000 лв., но събрани като цяло за годината, общият размер на сумата надвишава 15 000 лв. Може ли дружеството да връща сумите на съдружниците в брой по съответните протоколи или е необходимо плащането да се направи по банкова сметка?
Отговор:
Текстовете в чл. 2 от Закона за ограничаване на плащанията в брой (ЗОПБ) изброяват изчерпателно изключенията от приложното му поле и там няма хипотеза, касаеща връщането на допълнителни парични вноски в ООД. Ако на съдружник се дължи връщане на допълнителна парична вноска на стойност, равна на или надвишаваща 15 000 лв., плащането следва да се извърши в съответствие с чл. 3, ал. 1 ЗОПБ, т.е. само чрез превод или внасяне по платежна сметка. Ето защо принципно е възможно при описаната фактическа обстановка да се прилага ЗОПБ.
В поставения въпрос не се уточнява дали общият размер на допълнителните парични вноски на всички съдружници е равен на или надхвърля стойността от 15 000 лв. Дори и това да е така, няма да бъде налице хипотезата на чл. 3, ал. 1, т. 2 ЗОПБ, по следните съображения. На първо място, възможно е задължението за внасяне на допълнителна парична вноска да възникне за част от съдружниците и против волята им, доколкото чл. 137, ал. 3 във вр. с ал. 1, т. 9 ТЗ изисква мнозинство повече от три четвърти от капитала, а не единодушие. На второ място, допълнителните вноски са съразмерни на дяловете в капитала, но може с решението на общото събрание да се предвиди и друго (чл. 134, ал. 1, изр. 2 ТЗ). На трето място, при задължението за допълнителна парична вноска останалите съдружници не дължат изпълнение вместо неизправния длъжник (така Герджиков, О., "Коментар на Търговския закон", кн. втора, С., 1994 г., изд. "Алиена", стр. 448), т.е. съдружниците не са солидарно задължени към дружеството, както е в хипотезата на чл. 121, ал. 2 ТЗ относно изплащането на дяловете от капитала. На четвърто място, немислимо е задължението на дружеството за връщане на допълнителните вноски да има характер на неделима престация по своята природа по смисъла на чл. 128, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). Това означава, че между дружеството и всеки от съдружниците възниква отделно правоотношение, свързано с погасяването на задължението по направената от конкретния съдружник допълнителна вноска. Възможно е все пак Общото събрание да реши връщането на вноските да се направи на всички съдружници-кредитори общо, съобразно чл. 129, ал. 1 ЗЗД, т.е. да е налице неделимост по волята на съдружниците и да се приложи чл. 3, ал. 1, т. 1 ЗОПБ, поради формирането на обща парична престация с размер, равен на или надхвърлящ 15 000 лв.
Когато съдружниците са направили две или повече допълнителни парични вноски, всяка под предвидения в ЗОПБ праг, подлежащи на връщане от ООД, с обща стойност, равна на или надхвърляща 15 000 лв., също не следва да се прилага чл. 3, ал. 1, т. 2 ЗОПБ, тъй като става въпрос за отделни правоотношения, най-малкото произтичащи от отделни източници (отделни решения на Общото събрание). В случая говорим за обща стойност на вноските за всеки съдружник поотделно - както видяхме, общият сбор от вноските на всички съдружници не обуславя сам по себе си приложимост на ограниченията по ЗОПБ. В този смисъл, но по отношение на дивидентите, е и т. Vт.6 от издаденото от Министерството на финансите указание, на основание чл. 10, ал. 6 от Закона за националната агенция за приходите, с изх. щ УК-3/04.04.2011 г., където се визира случай, когато на съдружник е изплатен дивидент три пъти в годината (на обща стойност над 15 000 лв.), съгласно три различни протокол-решения на съдружниците и сумата на всяко едно от плащанията (предвидена в съответното решение на общото събрание) е в размер под прага от 15 000 лв. Тогава всяко едно от плащанията на дивидент не би следвало да се разглежда като част от обща парична престация, тъй като всяко едно от плащанията се основава на отделно решение на общото събрание на съдружниците. В този дух, в Разяснение изх. щ М-24-33-88/10.08.2011 г. на НАП се посочва, че "определеният със закона праг от 15 000 лв. е относим към определения с решение на общото събрание ... размер на дивидента, а не към размера на полученото плащане", т.е. отново се акцентира върху обстоятелството, че отделните решения формират отделни правоотношения между дружеството и съдружниците. Логиката по отношение на допълнителните парични вноски следва да бъде същата. Поради това, на базата на представената във въпроса информация следва да се заключи, че в конкретния случай не е задължително връщането да стане чрез превод или внасяне по платежна сметка.
В Разяснение изх. щ М-24-33-88/10.08.2011 г. се сочи, че "е недопустимо след влизане в сила на ЗОПБ да се предприемат действия или договорености, водещи до заобикаляне на закона" (това впрочем се отнася за всяка императивна законова разпоредба). Като пример за заобикаляне на закона теоретично може да се посочи следната хипотеза. Ако още в началото на съответната година е било ясно, че дадено ООД ще има нужда от средства в размера по всички направени през годината допълнителни парични вноски, защото няма друг начин да набави тези средства в рамките на същата година, би възникнало сериозно съмнение, че решенията са взети преднамерено така, че всяка допълнителна парична вноска от съдружник да е под предвидения в ЗОПБ праг. По описания във въпроса случай очевидно не се констатират данни, водещи до заключение за заобикаляне на закона, но е важно за всеки отделен казус да се извърши конкретна преценка, за да се избегнат сериозните санкции, предвидени в закона. При наличие на съмнение, че даден случай ще попадне в рамките на ограниченията по ЗОПБ, е препоръчително да се прибягва до плащане чрез превод или внасяне по платежна сметка.
|
|