РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
№ 08-В-21 от 21.12.2018 г. Относно: прилагане разпоредбата на чл. 168, т. 6 и т. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК)

НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ

   С Ваше писмо, заведено в Националната агенция за приходите (НАП) с вх.
№08-В-21/12.11.2018 г., сте изложили следната фактическа обстановка:
В Община ..………. са налице множество установени публични задължения на длъжници, които не могат да бъдат събрани поради обстоятелството, че задължените юридически лица след приключили производства по ликвидация или несъстоятелност са заличени от Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел към Агенцията по вписванията. В тези случаи не са установени трети лица, които да отговарят за задълженията на заличеното юридическо лице (ЮЛ), не са подадени декларации за промяна на обстоятелства и към днешна дата продължават да се начисляват задължения за местни данъци и такси. Поради обстоятелството, че заличените търговски дружества нямат правоприемник, практически е невъзможно публичните им задължения да бъдат събрани. Посочва се, че в издаваните от НАП указания се наблюдава разнопосочна практика по въпроса подлежат ли на отписване вземанията на длъжници, които са заличени като търговци.
Във връзка с изложеното е поставен следният въпрос:
По какъв начин общината следва да установи погасяване на вземанията си към заличени ЮЛ – с отписване по реда на чл. 173, ал. 1 от ДОПК или с маркиране на вземанията като погасени на основание чл. 168, т. 6, съответно т. 7 от ДОПК?

   Предвид така изложената фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба и на основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите, изразявам следното становище:
По силата на чл. 4, ал. 1 ЗМДТ установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършва от служители на общинската администрация по реда на ДОПК. Обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред. В производството по установяване на задължения служителите на общинската администрация имат правата и задълженията на органи по приходите, а в производствата по обезпечаване на публичните общински вземания, съгласно чл. 4, ал. 3 и чл. 9б от ЗМДТ - на публични изпълнители.
При установяване на публични задължения служителите на общинската администрация, имайки правата и задълженията на органи по приходите, могат да установяват вземания само спрямо лице, което съществува в правния мир, тъй като същото се явява страна в производството съгласно чл. 9 от ДОПК. В този смисъл след прекратяване на ЮЛ не следва на същото да се начисляват задължения за местни данъци и такси. Ако задълженото ЮЛ е прекратено след установяване на публичните му задължения е необходимо да се има предвид следното:
Разпоредбата на чл. 168 от ДОПК посочва различни основания за погасяване на публичните задължения. По силата на чл. 168, т. 6 от ДОПК публичното вземане се погасява след разпределение на постъпленията от осребряване на актива на ЮЛ, обявено в несъстоятелност, освен ако други лица отговарят за публичното задължение, а на основание т. 7 - при заличаване на ЮЛ след прекратяване с производство по ликвидация, освен ако други лица отговарят за публичното задължение. Под „други лица, които отговарят за публичното задължение“ се има предвид отговорността на членове на органи на управление или управители, предвидена в чл. 18 - 20 ДОПК или други хипотези на отговорност. Относно реализиране на отговорността на управител или член на орган на управление за публични задължения на предприятието НАП е изразила становище с писмо с изх. № 20-00-87/17.05.2018 г.

  
Според чл. 173, ал. 1 от ДОПК отписване на публични вземания се извършва, когато вземанията са погасени по давност, както и в случаите, предвидени със закон. В ал. 2 от същата разпоредба е посочено, че вземанията се отписват служебно с изтичането на срока по чл. 171, ал. 2 от ДОПК. В хипотезата на отписване на задължения, задължението съществува, но по отношение на него не могат да се предприемат действия за принудително събиране.
Гореописаните начини на погасяване по чл. 168, т. 6 или т. 7 от ДОПК на публични задължения могат да бъдат приложени както от органи на общинската администрация при наличие на съответните обстоятелства, така и от органа по принудително изпълнение. Отписване на публичните вземания съгласно чл. 173 ал. 2 от ДОПК може да бъде извършено само от публичния взискател независимо от наличието на производство по принудително събиране по реда на ГПК или ДОПК (писмо с изх. № 33-00-30#1/05.02.2016 г. на ЦУ на НАП, адресирано до Националното сдружение на общините в Република България). Когато публично общинско вземане се събира принудително от публичен изпълнител по реда на ДОПК и са налице условия по чл. 168, т. 6 или т. 7 от ДОПК или по чл. 173, ал. 2 от ДОПК, органът по принудително изпълнение с разпореждане прекратява производството на основание чл. 225 от ДОПК. Това е и документът, от който органите на общинската администрация могат да определят основанието за погасяване на предявено за принудително събиране в НАП публично вземане или да предприемат действия за неговото отписване, в случай че е изтекъл абсолютният давностен срок в чл. 171, ал. 2 от ДОПК.

   От гореизложеното може да се направи извод, че при наличие на установени публични вземания на заличени ЮЛ погасяване на основание чл. 168, т. 6 или т. 7 от ДОПК може да бъде извършено само в случай, че други лица не отговарят за установеното задължение. В ДОПК липсва законово основание задълженията на заличени ЮЛ да бъдат отписани на основание чл. 173 от ДОПК. Отписване на задълженията на основание чл. 173 от ДОПК се извършва само при изтичане на абсолютния давностен срок, регламентиран в разпоредбата на чл. 171, ал. 2 от ДОПК.

   Зам. изпълнителен директор на НАП: (Александър Георгиев)