начало > в. Главен счетоводител > 2020 > бр. 9, 1 - 15 май 2020 г. > № 20-28-55 от 13.03.2020 г. Относно...
в. Главен счетоводител
бр. 9, 1 - 15 май 2020 г.

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
№ 20-28-55 от 13.03.2020 г. Относно: Дължими здравноосигурителни вноски за периода на отпуск за отглеждане на дете до 2-годишна възраст за лице, което работи по основен и допълнителен трудов договор при различни работодатели.

НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ

   В Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ …… постъпи Ваше запитване с вх. № ……../05.03.2020 г., в което е изложена следната фактическа обстановка:
Имате служителка, която работи по допълнителен трудов договор при Вас, а основният й трудов договор е при друг работодател. От месец януари 2020 г. е в отпуск за отглеждане на дете до 2-годишна възраст. Основният работодател е подал необходимите документи за изплащане на полагащото се обезщетение от НОИ.
Задавате следния въпрос:
Трябва ли да плащате здравноосигурителни вноски за посочения период и ако трябва, върху каква сума?

   С оглед изложената фактическа обстановка, изразявам следното становище:
Съгласно чл. 40, ал. 1, т. 5 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) здравноосигурителните вноски за лицата във временна неработоспособност поради болест, бременност и раждане и отглеждане на малко дете се внасят върху минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (ЗБДОО) за съответната година. Вноските са за сметка на работодателя и са равни на дължимата от него част от вноската, като се внасят до 25-то число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят.
За лицата, получаващи доходи на различни основания, посочени в чл. 40, ал. 1, т. 1 – 5 от ЗЗО, вноските се внасят върху сбора от осигурителните доходи по реда предвиден за съответния вид доход (чл. 40, ал. 1, т. 6 и ал. 7 от ЗЗО) и в поредността по чл. 6, ал. 11 от КСО, но върху не повече от максималния осигурителен доход, определен със ЗБДОО, като се спазва следната последователност:
1. Пенсия – ако лицето е пенсионер при определяне на осигурителния доход на първо място се взема предвид размерът на пенсията или сборът от пенсии, без добавките към тях, върху които се внасят здравноосигурителни вноски за сметка на държавния бюджет;
2. Брутно трудово възнаграждение, включително възнаграждението за първите три работни дни от временната неработоспособност по чл. 40, ал. 5 от КСО, но не по-малко от минималния осигурителен доход по основни икономически дейности и квалификационни групи професии;
3. доход, получен за сметка на средствата за социалните разходи;
4. минимален осигурителен доход за периодите на временна неработоспособност, бременност и раждане и отглеждане на малко дете;
5. осигурителен доход при неплатен отпуск.
Когато едно лице работи по две трудови правоотношения при различни работодатели здравноосигурителните вноски се внасят върху сбора от осигурителните доходи, всеки от които се формира по посочената поредност, като общият сбор не бива да надвишава максималния осигурителен доход. Ако по основния трудов договор лицето е осигурено върху максимален осигурителен доход, по допълнителния трудов договор не се дължат здравноосигурителни вноски. В случай, че при първия работодател не е достигнат максималният размер на дохода, другият работодател дължи осигурителни вноски върху пълния размер на осигурителния доход или само върху част от него като следва упоменатата по-горе последователност при образуването му.
Отпускът за отглеждане на дете до 2-годишна възраст се определя в дни. Поради тази причина здравноосигурителните вноски се изчисляват върху осигурителен доход, определен пропорционално на работните дни в съответния вид отпуски, изброени в разпоредбата на чл. 40, ал. 1, т. 5 от ЗЗО. Периодите на тези видове отпуски винаги се определят в дни със съответните първични документи – издаден болничен лист или молба за ползване на отпуск, подадена от лицето.

   Предвид изложените аргументи при определяне на осигурителния доход за здравно осигуряване през периодите по чл. 40, ал. 1, т. 5 от ЗЗО, доходът, върху който се дължат осигурителни вноски винаги се определя/ограничава до пълния му месечен размер, определен със ЗБДОО, а не до пропорционално изчислен размер, съответстващ на работното време.
На основание чл. 5, ал. 4, т. 1 и 2 от КСО осигурителите, осигурителните каси, самоосигуряващите се лица и работодателите периодично представят в Националната агенция за приходите: данни за осигурителния доход, осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване, Учителския пенсионен фонд, здравното осигуряване, допълнителното задължително пенсионно осигуряване, вноските за фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“, дните в осигуряване и облагаемия доход по ЗДДФЛ - поотделно за всяко лице, подлежащо на осигуряване (декларация образец № 1); декларация за сумите за дължими осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване, „Учителския пенсионен фонд“, здравното осигуряване, допълнителното задължително пенсионно осигуряване, вноските за фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“ и данък по ЗДДФЛ (декларация образец № 6).
Данните с декларации образец № 1 и образец № 6 се подават по реда на Наредба № Н-13/17 декември 2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица.

   За лицата, осигурени на повече от едно основание по чл. 4 от КСО, се подават декларации образец № 1 и в случаите, в които на едно от основанията осигурителните вноски са внесени върху максималния месечен осигурителен доход (чл. 4, ал. 8 от Наредба № Н-13/17.12.2019 г.).
Предвид изложеното, когато едно лице работи едновременно по две трудови правоотношения при различни работодатели, по всяко от които е осигурено за всички осигурени социални рискове и е в отпуск за отглеждане на дете до 2-годишна възраст, всеки осигурител следва да внася здравноосигурителни вноски по реда на чл. 40, ал. 1, т. 5 от ЗЗО и да подава данни по Наредба № Н-13/17.12.2019 г. Доходът, върху който се дължат тези вноски и от двамата осигурители, в случай че лицето през целия календарен месец е в отпуск за отглеждане на дете до 2-годишна възраст, е минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, определен със ЗБДОО, който за 2020 г. е в размер на 610 лв.

   Директор на Дирекция „ОУИ“ Пловдив: (п) (не се чете)



Статия със свободен достъп