РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
№ 07-00-332 от 29.06.2023 г. ОТНОСНО: Предоставяне на ваучери за храна на командировани работници в чужбина

НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ

   В Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ ….. постъпи запитване с вх. № 07-00-332/29.06.2023 г. относно прилагане на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО).
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
„К“ ЕООД е сключило договор с немска фирма за изработка на детайли по изометрии за тръбопроводи от стъклопласт и полипропилен – стъклопласт. Изпълнението на договора е на територията на Германия в производствената база на възложителя, като същият осигурява всички необходими материали за производството, съгласно § 6 от договора, сключен по немското законодателство.
Договорът е от 04.05.2023 г. с продължителност две години – от 09.05.2023 г. до 08.05.2025 г. Преди този договор дружеството е сключило друг двугодишен договор със същото немско дружество от 05.05.2021 г. със срок на изпълнение от 09.05.2021 г. до 08.05.2023 г., т.е. няма прекъсване на дейността между двата договора.
„К“ ЕООД като изпълнител по договора командирова собствен персонал за повече от 30 дни съгласно чл. 121а от КТ и персоналът остава в трудови правоотношения с дружеството за изпълнението на договора. Командированите работници имат право на всеки 40 дни да се завръщат в страната за период от една седмица, но не по–дълъг от две седмици.
По подадени заявления Обр. ОКд-236, версия Г, за издаване на удостоверения за приложимо осигурително законодателство, формуляр А1 за командированите работници, е отказано прилагането на осигурителното законодателство на България за периода от 09.05.2023 г. до 08.05.2025 г.
„К“ ЕООД има данъчен номер …… в Данъчна служба …., гр……, Германия от 19.05.2022 г. и от 01.01.2023 г. данък върху общия доход на командированите работници се декларира и внася в Германия.
Дружеството има фирмен номер …….. във Федерална агенция по заетост в Германия от 09.06.2023 г. за деклариране и внасяне на осигурителните вноски на командированите лица.
Към момента дружеството предоставя ваучери за храна на всички работници, работещи по трудов договор, като „социални разходи, предоставени в натура“ съгласно чл. 209, ал. 1 от ЗКПО и отчетени по чл. 294 от КТ и предоставени по реда и начина, определени в чл. 293 от КТ.
Предвид гореописаната фактическа обстановка, разпоредбите на чл. 121а от КТ, чл. 209, ал. 1 и §1, т. 34 от ЗКПО поставяте следните въпроси:
1. Предвид факта, че командированите работници са подчинени на немското осигурително и данъчно законодателство, данък върху общия доход и осигуровките се декларират и внасят в Германия, те работят при същите условия на работа, каквито са установени в приемащата държава – Германия и пребивават повече от 183 дни в годината на нейна територия, следва ли „К“ ЕООД да предоставя ваучери за храна на командированите работници по реда на чл. 121а от КТ, съгласно българското законодателство като на работниците и служителите, работещи в България?
2. Ако на командированите работници по реда на чл. 121а от КТ не следва да се предоставят ваучери за храна, ще се считат ли за изпълнени изискванията на ⸹1, т. 34 от ЗКПО относно „общодостъпност“ на социалните придобивки по отношение на предоставените ваучери за храна на работниците и служителите, работещи на територията на България и подчинени на българското законодателство и ще бъдат ли освободени от облагане тези разходи, съгласно чл. 209, ал. 1 от ЗКПО?
С оглед на изложената фактическа обстановка и действащото данъчно законодателство, изразявам следното становище:
Разходите за ваучери за храна са включени в социалните разходи, предоставени в натура и се облагат по реда на чл. 204, ал. 1, т. 2, б. б от ЗКПО. За целите на данъчното облагане понятието „социални разходи, предоставени в натура” е дефинирано в т. 34 на § 1 от ДР на ЗКПО, чиито критерии трябва да са изпълнени едновременно, за да може определени разходи да се квалифицират като социални и да се третират по реда на част четвърта от закона „Данък върху разходите“. Според определението, дадено в § 1, т. 34 от ДР на ЗКПО, като социални могат да бъдат определени отчетените като разходи социални придобивки по чл. 294 от Кодекса на труда (КТ), предоставени по реда и начина, определени от чл. 293 от КТ или от ръководството на предприятието, при условие че придобивките са достъпни за всички работници и служители и за лицата, наети по договор за управление и контрол.
Видно от определението за социални разходи, предоставени в натура, има изискване социалните придобивки да са достъпни за всички работници и служители и за лицата, наети по договор за управление и контрол (наети лица), т. е. за всички в еднакъв размер. Предвид цитираните разпоредби и фактът, че командированите работници в Германия са в трудови правоотношения с дружеството, същите следва да получават ваучери за храна.
Командированите работници са подчинени на немското законодателство само в областта на осигурителното и данъчно облагане т.к. пребивават повече от 183 дни на територията на Германия. Ваучерите за храна се предоставят по реда на ЗКПО във връзка с КТ, които норми са приложими за дружеството като местно данъчно задължено лице.
Когато нуждите на предприятието налагат, работодателят може да командирова работник или служител за изпълнение на трудови задължения извън мястото на постоянната му работа (чл. 121 от КТ). В тези случаи следва да се изплаща обезщетение за пътни, дневни и квартирни пари, като компенсация за това, че работникът или служителят няма да изпълнява трудовите си ангажименти на обичайното „място на работа“ (чл. 215 от КТ). В конкретния случай при командироване на работници по реда на чл. 121а от КТ се прилагат разпоредбите на Наредбата за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги (НУРКИРСРПУ).
Следователно, за командировъчните дни с реално отработено време (отработени дни), наетото лице има право на ваучери за храна или друг вид социална придобивка в съпоставим размер. В противен случай ще е налице неизпълнение на изискването за общодостъпност, предвидено в т. 34 от §1 на ДР на ЗКПО, което от своя страна изключва извършените разходи за ваучери за храна от кръга на социалните разходи по смисъла на тази разпоредба.
Основно изискване, за да са налице социални разходи, е социалните придобивки да са достъпни за всички наети лица. За да се счита за достъпна дадена социална придобивка, тя трябва да е на разположение на всички наети лица, т.е. да може да се ползва по право от всички тях.
Изискването за общодостъпност е спазено, само когато са обхванати всички наети от предприятието лица и когато се избере общата стойност на ваучерите да е:
- точно определена за всеки месец или
- се обвърже с отработените дни през месеца и не се предоставят на лица, които отсъстват поради болничен, ползване на полагаем платен или неплатен отпуск, други причини.
В описания случай, за да е налице изпълнение на изискването за „общодостъпност“ на социалните придобивки, поставено в §1, т. 34 от ДР на ЗКПО, е необходимо наетите лица, които са в дългосрочна командировка в чужбина да имат право на ваучери за храна, а за които е налице обективна невъзможност да използват предоставените социални придобивки, да се предложат или друг вид социална придобивка в съпоставим размер, или да се изплати нейната парична равностойност.
В хипотезата, когато социалната придобивка се предоставя в пари, се създават парични взаимоотношения между работодателя и наетите лица, съответно е приложима разпоредбата на чл. 205 от ЗКПО, съгласно която социалните разходи, които не са предоставени в натура, представляващи доход на физическо лице, се облагат при условията и по реда на ЗДДФЛ.
Настоящото становище е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно – осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) се установи фактическа обстановка, различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.

   Директор на Дирекция „ОУИ“ Пловдив: (п) (не се чете)