РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
№ М-24-38-44 от 03.08.2023 г. Относно: Осигуряване на нещатен сътрудник

НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ

   Във Ваше писмо, с вх. № М-24-38-44 от 29.06.2023 г. по описа на Централно управление на Национална агенция за приходите (НАП), е изложена следната фактическа обстановка:
През 2022 г. физическо лице извършва трудова дейност като нещатен сътрудник по договор с възложител (народният представител). Съгласно договора възложителят заплаща на изпълнителя (нещатния сътрудник) ежемесечно възнаграждение в размер на 1 500 лв., като всички данъчни и осигурителни плащания са за сметка на изпълнителя.
Във връзка с изложената фактическа обстановка, са поставени следните въпроси:
1. Задължено ли е лицето, изпълнител по договора, да се регистрира като самоосигуряващо се лице, предвид договорените клаузи между страните?
2. Кой следва да декларира и внася дължимите осигурителни вноски за възнаграждението на нещатния сътрудник на народен представител?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросите и относимата към тях нормативна уредба, Ви уведомявам следното:
Съгласно чл. 150 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание от 2022 г. (отменен) народният представител има право на не повече от трима нещатни сътрудници. В изречение второ на разпоредбата е регламентирано, че в Народното събрание (НС) се създава и води публичен регистър на нещатните сътрудници.
Трудовата дейност е основна предпоставка за възникване на основание за осигуряване по смисъла на Кодекса за социално осигуряване (КСО) и като общ принцип е изведена в чл. 10, ал. 1 от кодекса. Съгласно тази разпоредба осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 от същия кодекс и за който са внесени или дължими осигурителни вноски, и продължава до прекратяването ѝ.
Съгласно чл. 4, ал. 3, т. 1 от КСО лицата, регистрирани като упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност, подлежат на задължително обществено осигуряване за инвалидност поради общо заболяване, за старост и смърт. Тези лица са самоосигуряващи се лица по смисъла на чл. 5, ал. 2 от КСО.
Според чл. 1, ал. 5 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ) за лица, упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност по регистрация, се считат тези, които упражняват дейност:
1. на основание на предварителна регистрация, определена с нормативен акт - нотариуси, адвокати, дипломирани експерт-счетоводители; регистрирани одитори, независими оценители, експерти към съда и прокуратурата, медицински специалисти, застрахователни агенти по чл. 313, ал. 1 от Кодекса за застраховането и други;
2. за която подлежат на облагане с патентен данък и не са еднолични търговци;
3. като извършват професионална дейност на свой риск и за своя сметка - дейци на науката, културата, образованието, архитекти, икономисти, инженери, журналисти и други физически лица, упражняващи свободна професия, регистрирани с ЕИК по регистър БУЛСТАТ, извън тези по т. 1 и 2.
Предвид изискването за регистрация на нещатния сътрудник в публичния регистър на НС лицата, упражняващи трудова дейност като такива, следва да се считат за лица, упражняващи свободна професия по смисъла на чл. 1, ал. 5, т. 1 от НООСЛБГРЧМЛ и са самоосигуряващи се лица по смисъла на КСО.
Осигурителните вноски за самоосигуряващите се лица са изцяло за тяхна сметка и се внасят авансово върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година (чл. 6, ал. 8 от КСО, чл. 127, ал. 1 и чл. 157, ал. 6 от КСО и чл. 40, ал. 1, т. 2 от Закона за здравно осигуряване - ЗЗО). Окончателният размер на месечния си осигурителен доход тези лица определят по реда на чл. 6, ал. 9 от КСО - за периода, през който са упражнявали трудова дейност през предходната година, и въз основа на доходите, декларирани в справка към Годишната данъчна декларация по Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ).
Задължението за осигуряване за лицата, регистрирани като упражняващи свободна професия, възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване. При започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на всяка трудова дейност, самоосигуряващото се лице подава декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на НАП до компетентната териториална дирекция на НАП, подписана от самоосигуряващото се лице в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството (чл. 1, ал. 1 и 2 от НООСЛБГРЧМЛ).
В случай че лицата извършват и друга трудова дейност, за която подлежат на осигуряване, следва да се има предвид разпоредбата на чл. 6, ал. 11 от КСО и чл. 40, ал. 1, т. 6 от ЗЗО. Според чл. 6, ал. 11 от КСО лицата, които получават доходи от дейности на различни основания по чл. 4, осигурителните вноски се внасят върху сбора от осигурителните им доходи, но върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход, по следния ред:
- доходи от дейности на лицата съгласно последователността, посочена в чл. 4, ал. 1 и 10;
- доходи от обезщетения, изплащани по Кодекса на труда или по специални закони, върху които се дължат осигурителни вноски;
- осигурителен доход като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски или в неперсонифицирани дружества, лица, които се облагат по реда на чл. 26, ал. 7 от ЗДДФЛ, лица, упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност, регистрирани земеделски стопани и тютюнопроизводители;
- доходи за работа без трудово правоотношение.
Самоосигуряващите се лица, освен внасяне на задължителни осигурителни вноски, имат задължение и периодично да представят в НАП данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО за осигурителния доход, осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване, здравното осигуряване, допълнителното задължително пенсионно осигуряване, дните в осигуряване и др. Данните се подават с декларации обр. № 1 или обр. № 5, Приложение № 1, съответно № 3 към чл. 2, ал. 1 от Наредба № Н-13 от 17.12.2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица (Наредба № Н-13/2019 г.). По реда на същата наредба се представят и данните за дължимите осигурителни вноски за съответната година с декларация обр. № 6 „Данни за дължими вноски и данък по чл. 42 ЗДДФЛ” - Приложение № 4 към наредбата.
Следва да се има предвид, че когато лицата, полагащи труд без трудово правоотношение, са самоосигуряващи се лица по смисъла на КСО, се прилага разпоредбата на чл. 11 от НООСЛБГРЧМЛ. Съгласно цитираната разпоредба, при изплащане на възнаграждение за работа без трудово правоотношение на лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 3 от КСО, включително лицата, упражняващи свободна професия, осигурителни вноски не се внасят от възложителя на работата и не се удържат от възнаграждението. Самоосигуряващите се лица внасят осигурителни вноски върху доходите от работа без трудово правоотношение по реда на чл. 6, ал. 9 от КСО независимо от дейността, за която са регистрирани (чл. 11, ал. 1 и 2 от НООСЛБГРЧМЛ).
Видно от изложеното, нещатните сътрудници на народен представител подлежат на предварителна регистрация, предвидена в нормативен акт, която регистрация е основание за вписването им в регистър БУЛСТАТ, съответно за определянето им като лица, упражняващи свободна професия.

   Зам. изпълнителен директор на НАП: (Георги Димов)