РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
№ 53-00-108 от 04.06.2024 г. Относно: предоставяне на ваучери за храна по 200 лв. при повече работодатели

НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ

   Описана е следната фактическа обстановка:
„Т. Г.“ ЕООД е местно юридическо лице, което като работодател предоставя на наетите лица ваучери за храна на електронен носител. Дружеството е сключило допълнителен трудов договор по чл. 111 от Кодекса на труда (КТ) с лице, което има основен трудов договор с друг работодател. И двете дружества предоставят ваучери за храна в размер на 200,00 лв. Твърди се, че са изпълнени изискванията на чл. 209, ал. 1 и §1, т. 34 от ДР на ЗКПО.
В тази връзка са поставени следните въпроси:
Вторият работодател/осигурител трябва ли да начисли данък върху доходите, както и осигурителни вноски върху средствата, предоставени под формата на ваучери за храна на електронен носител в размер на 200,00 лв. за месеца?
При кого се извършва начисляването на данъка върху доходите и осигурителните вноски върху средствата, предоставени от двамата работодатели, под формата на ваучери за храна на електронен носител за месеца – при първия или при втория работодател?
Предвид описаната фактическа обстановка, въпросите и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
Относно прилагането на ЗКПО и ЗДДФЛ:
Съгласно чл. 204, ал. 1, т. 2 от ЗКПО с данък върху разходите се облагат документално обоснованите социални разходи, предоставени в натура на работници и служители и лицата по договор за управление и контрол (наети лица). Социалните разходи, предоставени в натура, включват и разходите за ваучери за храна на електронен носител (чл. 204, ал. 1, т. 2, буква „в“ от ЗКПО).
Според §1, т. 34 от ДР на ЗКПО „социални разходи, предоставени в натура“ са отчетените като разходи социални придобивки по чл. 294 от КТ и предоставени по реда и начина, определени от чл. 293 от КТ или от ръководството на предприятието. Социалните придобивки трябва да са достъпни за всички работници и служители и за лицата, наети по договор за управление и контрол. Не е налице предоставяне на социални разходи в натура, когато между работодателя или възложителя и лицата по изречение второ са налице парични взаимоотношения под каквато и да е форма по отношение на получените социални придобивки.
На основание чл. 209а, ал. 1 от ЗКПО (нов - ДВ, бр. 66 от 2023 г., в сила от 01.01.2024 г.) не се облагат с данък социалните разходи по чл. 204, ал. 1, т. 2, буква „в“ в размер до 200,00 лв. месечно, предоставени под формата на ваучери за храна на електронен носител на всяко наето лице, когато са налице едновременно следните условия:
1. договореното месечно възнаграждение на лицето в месеца на предоставяне на ваучерите е не по-малко от средномесечното договорено основно възнаграждение на лицето за предходните три месеца;
2. към края на месеца, през който са начислени разходите за ваучери, данъчно задълженото лице няма подлежащи на принудително изпълнение публични задължения към края на месеца, през който са начислени разходите за ваучерите; за целите на предходното изречение не са налице задължения, когато към края на месеца, през който са начислени разходите, задълженията не са отразени в данъчно-осигурителната сметка или не са отразени като предявени за принудително изпълнение в Националната агенция за приходите;
3. ваучерите са предоставени на данъчно задълженото лице от лице, получило разрешение за осъществяване на дейност като оператор от министъра на финансите.
В случаите, когато едно лице работи в две и повече предприятия на няколко трудови договора (основен и втори трудов договор на основание чл.111 от КТ) ЗКПО изисква от всеки един работодател в качеството му на данъчно задължено лице по смисъла на чл. 2, ал. 1, т. 5 от същия закон да изпълнява условията, поставени в чл. 209а, ал. 1 и § 1, т. 34 от ДР на ЗКПО, за да не се облагат с данък върху разходите социалните разходи под формата на ваучери за храна. Изпълнението на тези условия е достатъчно основание за освобождаване от данък на социалните разходи под формата на ваучери за храна.
При изготвяне на настоящото становище, в съответствие с твърдяното в писменото запитване, се приема, че за предоставените ваучери за храна на електронен носител са спазени горепосочените законови изисквания.
Липсва законова норма, която да ограничава получаването на ваучери за храна на електронен носител от няколко работодатели. Всеки един работодател е данъчно задължено лице и разходите, които той понася във връзка с предоставянето на ваучерите, са негови разходи и по никакъв начин не могат да бъдат обвързани с разходите, които понася друг работодател на съответното физическо лице.
Ако всеки един от работодателите изпълнява изискванията на ЗКПО, не следва да облагат с данък върху разходите социалните разходи под формата на ваучери за храна до 200,00 лв. месечно за всяко наето лице. Това не се влияе от обстоятелството, че дадено физическо лице, което работи при повече от един работодател, ще получи ваучери за храна на обща стойност над 200,00 лв.
Ваучерите за храна, определени като социални разходи в натура, които са предоставени от работодател при изпълнение на условията, поставени от ЗКПО, попадат в изключените от облагане доходи на основание чл. 24, ал. 2, т. 1, буква „е“ и чл. 24, ал. 2, т. 9 на ЗДДФЛ. В съответствие с тези разпоредби на чл. 24 от ЗДДФЛ, разходите за ваучери не представляват облагаем доход от трудови правоотношения за физическите лица - работници, служители или лица, наети по договор за управление и контрол, когато са получени в размера и по реда на ЗКПО или когато са обложени по реда на ЗКПО при всеки един работодател.
В ЗДДФЛ няма законова норма, предвиждаща облагане на физическото лице за ваучери, получени от втория работодател.
В конкретния случай, след като и двамата работодатели предоставят на всички свои служители ваучери за храна на електронен носител в размер на 200,00 лв. за месец, то всеки един от тях трябва да приложи разпоредбата на чл. 24, ал. 2, т. 1, буква „е“ от ЗДДФЛ, съгласно която в облагаеми доход от трудови правоотношения не се включва стойността на ваучерите за храна, получени в размера и по реда на ЗКПО.
Стойността на ваучерите за храна, които лицето, имащо двама работодатели, ще получи общо за месеца по двете правоотношения в размер на 400,00 лв. (2 по 200,00 лв.), не следва да бъде облагана с данък по реда на ЗДДФЛ нито при първия, нито при втория работодател, защото в закона не е регламентирано такова облагане.
По прилагане на осигурителното законодателство:
Съгласно изложената фактическа обстановка, запитването се отнася за служител на дружеството, който е лице по чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО.
На основание чл. 6, ал. 2 (изр. първо) от КСО доходът, върху който се дължат осигурителни вноски, включва всички възнаграждения, включително начислените и неизплатени или неначислените и други доходи от трудова дейност. За работниците и служителите осигурителните вноски се дължат върху получените, включително начислените и неизплатени, брутни месечни възнаграждения или неначислените месечни възнаграждения, но върху не по-малко от минималния осигурителен доход по основни икономически дейности и квалификационни групи професии и върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (ЗБДОО) за съответната година (аргумент чл. 6, ал. 3 от КСО).
Задължението за внасяне на осигурителни вноски върху средствата за социални разходи е законово регламентирано в чл. 6, ал. 12 от КСО. Съгласно тази разпоредба върху средствата за социални разходи, давани постоянно или периодично пряко на лицата по чл. 4, ал. 1 в пари или в натура, се внасят осигурителни вноски, определени по реда на чл. 6, ал. 3, 5, 6 и 7 от КСО.
Върху тези средствата се внасят и осигурителни вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване и за здравно осигуряване, определени на база доходите, върху които се дължат осигурителните вноски за държавно обществено осигуряване (чл. 157, ал. 6 от КСО и чл. 40, ал. 1, т. 1 от ЗЗО).
На основание чл. 6, ал. 14 от КСО елементите на възнаграждението, както и доходите, върху които се правят осигурителни вноски, са определени в Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски (НЕВДПОВ).
На основание чл. 2, ал. 3, т. 1 от НЕВДПОВ осигурителни вноски не се изчисляват и внасят върху средствата, предоставени под формата на ваучери за храна на електронен носител на работници и служители, включително на лицата, работещи по договори за управление, при условията на чл. 209а, ал. 1 от ЗКПО. Доколкото разпоредбата на Наредбата препраща към нормите на материален данъчен закон, задължението за внасяне на осигурителни вноски върху ваучерите за храна ще отпадне, само и единствено, ако средствата са предоставени по реда на чл. 209а, ал. 1 от ЗКПО, съгласно която не се облагат с данък социалните разходи в размер до 200,00 лв. месечно, предоставени под формата на ваучери за храна, при спазване на ограниченията по т. 1 - 3 от същата алинея.
В конкретния случай, ако всеки един работодател спази изискванията на чл. 209а, ал. 1, т. 1 – 3 от ЗКПО той няма да дължи задължителни осигурителни вноски върху изплатените от него средства под формата на ваучери за храна до 200,00 лв., независимо, че стойността на ваучерите за храна, които лицето ще получи общо за месеца по двете правоотношения е 400,00 лв. (2 по 200,00 лв.). Освен това, предвид разпоредбите на чл. 157, ал. 6 от КСО и чл. 40, ал. 1, т.1 от ЗЗО, няма да дължи и вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване и вноски за здравно осигуряване.

   Директор на Дирекция „ОУИ“ София: (п) (не се чете)