Започване, прекъсване и възобновяване на дейност на собственик на ЕООД

Отговаря Петя ГИНИНА - юрист по осигурително законодателство в НАП

   Собственик на ЕООД е започнал дейност на 01.01.2023 г. При започване на дейност не е избрал вид на осигуряването си в декларация обр. ОКд-5, която е подадена в законоустановения 7-дневен срок на 05.01.2023 г. На 18.12.2023 г. е декларирал прекъсване на дейност.
На 22.01.2024 г. е подал декларация за възобновяване на дейност, считано от 01.01.2024 г., като в декларацията за възобновяване на дейност (обр. ОКд-5) е посочил, че ще се осигурява освен за фонд “Пенсии” и за фонд “ОЗМ”.
За кои рискове се счита, че подлежи на осигуряване самоосигуряващото се лице за 2023 г. и за 2024 г.?

   Упражняването на трудова дейност е основополагащо за възникване на основание за осигуряване на лицата за фондовете на държавното обществено осигуряване. Това произтича от разпоредбата на чл. 10 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), който гласи, че осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 от същия кодекс и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й. Осигуряването се прекъсва през периодите, които не се зачитат за осигурителен стаж, независимо че дейността по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 от КСО не е прекратена.
На основание чл. 4, ал. 3, т. 2 и чл. 5, ал. 2 от КСО собствениците и съдружниците в търговски дружества са самоосигуряващи се лица и подлежат на задължително осигуряване за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт. По свой избор те могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство (чл. 4, ал. 4 от КСО).
Редът за осигуряване на самоосигуряващите се лица е уреден с Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ).
Съгласно чл. 1, ал. 2 от НООСЛБГРЧМЛ при започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на всяка трудова дейност самоосигуряващото се лице подава декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на НАП (образец ОКд-5 “Декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице”) до компетентната териториална дирекция на НАП, подписана от самоосигуряващото се лице, в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството. Декларация за прекъсване на дейността не се подава за периодите по чл. 9, ал. 2, т. 5 от КСО.
Със същия образец на декларация се осъществява и правото на избор по чл. 4, ал. 4 от КСО на самоосигуряващите се лица да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство. Когато декларацията е подадена извън 7-дневния срок, самоосигуряващото се лице подлежи на осигуряване през съответната календарна година само за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт (чл. 1, ал. 3 от НООСЛБГРЧМЛ).
С разпоредбата на чл. 1, ал. 4 от НООСЛБГРЧМЛ е предвидена възможност самоосигуряващото се лице да промени вида на осигуряването си с подаване на декларацията в срок от 1 до 31 януари на съответната календарна година. С изречение второ от същата разпоредба се пояснява, че при прекъсване и възобновяване на съответната трудова дейност, както и при започване на друга трудова дейност през календарната година самоосигуряващото се лице не може да променя вида на осигуряването.
От цитираните разпоредби може да се обобщи следното: Само­осигуряващите се лица са задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт, когато упражняват трудова дейност на основание чл. 4, ал. 3, т. 1-4 от КСО. Това означава, че за периодите, през които извършват дейност, тези лица са длъжни да внасят осигурителни вноски за минималните осигурени рискове, дори когато не е подадена декларация за започване/възобновяване на трудовата дейност и осигуряване от съответното лице в компетентната ТД на НАП.
За да упражнят обаче правото си по чл. 4, ал. 4 от КСО да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство, те следва да са заявили изрично това обстоятелство чрез подаване на декларация в компетентната ТД на НАП в определените срокове и по установения ред за подаването й съгласно разпоредбите на НООСЛБГРЧМЛ.
Според практиката на НАП, както и на Върховния административен съд (например решение № 4115 от 20.03.2019 г., решение № 8157 от 27.06.2017 г., решение № 4115 от 20.03.2019 г. на ВАС и др.), формирана за периоди след 2010 г., задължението за осигуряване в минимален обем е регламентирано по закон в нормата на чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО и увеличаването на обема социални рискове над минималния такъв се извършва не чрез фактически действия по внасяне на осигурителни вноски, а чрез подаване на декларация по образец ОКд-5, в която да бъде заявено това обстоятелство. Конклудентните действия по внасяне на осигурителни вноски по чл. 4, ал. 4 от КСО не са обявени от нормативен акт за правопораждащ юридически факт.
Когато в подадената декларация обр. ОКд-5 не е заявен видът на осигуряване, размерът на реално внесените социалноосигурителни вноски няма за последица промяна във вида на осигуряването.
Следователно при започване на дейността самоосигуряващото се лице е следвало да подаде декларация по чл. 1, ал. 3, изр. първо от НООСЛБГРЧМЛ (обр. ОКд-5), с която изрично да заяви желание да се осигурява и за общо заболяване и майчинство. С въвеждането на института на декларация за избран вид на осигуряването законодателят имплицитно е изключил избор на осигуряване чрез конклудентни действия (например чрез плащане на съответните осигурителни вноски и/или подаване на декларации обр. № 1).
В конкретния случай самоосигуряващото се лице е подало следните декларации обр. ОКд-5:
- за започване на дейност на 01.01.2023 г. без избран вид на осигуряване, съответно за прекъсване на дейността като собственик на ЕООД, считано от 18.12.2023 г., и
- за възобновяване на дейността като собственик на ЕООД, считано от 01.01.2024 г. с подадената на 22.01.2024 г. декларация обр. ОКд-5 и избран вид на осигуряване - за всички осигурени социални рискове.
Видно от подадените декларации през различни календарни години, лицето е спазило разпоредбата на чл. 1, ал. 2 от НООСЛБГРЧМЛ, като в нормативно установения 7-дневен срок е декларирало започване и прекъсване на упражняваната трудова дейност през 2023 г. и извън 7-дневния срок, но през месец януари 2024 г. възобновяване на трудовата дейност през следващата календарна година, считано от 01.01.2024 г.
С декларацията за започване на дейността (обр. ОКд-5) не е избрало вида на осигуряване, тоест не се е възползвало от възможността, предвидена в разпоредбата на чл. 4, ал. 4 от КСО и чл. 1, ал. 3, изр. първо от НООСЛБГРЧМЛ, да избере да се осигурява и за общо заболяване и майчинство. Следователно за 2023 г. следва да се счита осигурено само за минималните задължителни социални осигурителни рискове за самоосигуряващите се лица - инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт.
За 2024 г. при възобновяване на трудовата дейност през месец януари самоосигуряващото се лице може да промени вида на осигуряването си освен при прекъсване и възобновяване на съответната трудова дейност или започване на друга трудова дейност през една и съща календарна година (арг. на чл. 1, ал. 4 от НООСЛБГРЧМЛ).
В тази връзка може да се обоснове, че когато датата на възобновяването е в периода от 1 - 31 януари на календарната година и декларацията е подадена в рамките на този период, лицето попада в хипотезата на чл. 1, ал. 4 от НООСЛБГРЧМЛ.
Ако декларацията е подадена след изтичане на 7-дневния срок от възобновяването на дейността, но през месец януари, за самоосигуряващото се лице ще са приложими едновременно и двете правни норми:
- чл. 1, ал. 3, изр. трето от НООСЛБГРЧМЛ - при възобновяване на дейността декларацията за вида на осигуряването е подадена след определения 7-дневен срок, поради което осигуряването му следва да се счита само за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт;
- чл. 1, ал. 4 от НООСЛБГРЧМЛ - при възобновяване на дейността декларацията за вида на осигуряването е подадена през месец януари на календарната година, поради което лицето може да промени осигуряването си от началото на годината.
В този случай следва да се даде предимство на разпоредбата на чл. 1, ал. 4 от НООСЛБГРЧМЛ пред тази на ал. 3, изр. трето от същия член, т.е. след като декларацията е подадена от 1 до 31 януари на годината, самоосигуряващото се лице може да избере да се осигурява и за общо заболяване и майчинство, независимо че е изтекъл 7-дневният срок по чл. 1, ал. 3, изр. трето от НООСЛБГРЧМЛ. Подаването на втора декларация не е необходимо, освен ако лицето първоначално е заявило, че ще се осигурява за определените минимални рискове, а впоследствие пожелае да се осигурява и за общо заболяване и майчинство. В този случай до изтичането на срока по чл. 1, ал. 4 от НООСЛБГРЧМЛ (от 1 до 31 януари) то може да подаде втора декларация по реда на чл. 104, ал. 1 и 2 от ДОПК, с която може да промени вида на осигуряването си, считано от датата на възобновяването на дейността. Следва да се има предвид, че в хипотезата на ал. 4 промяната на осигуряването винаги е от 1 януари на календарната година, освен когато започването/възобновяването на дейността е след тази дата, но не по-късно от 31 януари. Във всички случаи промяната на осигуряването и възобновяването на дейността трябва да започват от една и съща дата.
Това становище е застъпено и в редица отговори на НАП (например изх. № М-24-33-24/18.03.2013 г.).