Български законник Седмичен законник Главен счетоводител Експертис Счетоводен семинар Настолник… Трудово право…
Български законник Седмичен законник Главен счетоводител Експертис Счетоводен семинар Настолник… Трудово право…
начало > в. Седмичен законник > 2024 > бр. 34, 7 - 13 октомври 2024 г. > Транзитна продажба на стоки
в. Седмичен законник
бр. 34, 7 - 13 октомври 2024 г.

Транзитна продажба на стоки

Отговаря Милена КИРИЛОВА - юрист

   Българска фирма, регистрирана по ЗДДС, продава продукция на клиент - дружество, регистрирано и с валиден ДДС номер в Люксембург. Обичайно при доставките към този клиент стоките се транспортират до Люксембург за негова сметка. Има единичен случай, при който стоките се превозват от фабриката в гр. Русе до летище София, където клиентът ангажира митнически посредник и въздушен транспорт от София до своя краен клиент в Дубай, като износител в митническата декларация не е българската фирма, а тази от Люксембург. Издадената фактура за продажба от българското дружество е за ВОД на стоки, но впоследствие става ясно, че стоките не са транспортирани или получени на територията на друга държава - членка на ЕС, а са изнесени извън ЕС. Как трябва да се третира такава доставка и как следва да се оформят документите? Дължи ли се в такъв случай ДДС в България? Не сме се снабдили с нужните документи и доказателства за ВОД или доставка по чл. 28 ЗДДС.

   Съгласно описаните фактически обстоятелства е налице доставка на стока с място на изпълнение извън територията на България, като стоката се продава и фактурира от българския търговец на люксембургско дружество, но по изричното нареждане на купувача същата директно се транспортира до получател от трета страна, в случая гр. Дубай, ОАЕ, в режим износ и под митнически контрол. Юридическата формулировка на визираната сделка е търговска операция, при която собствеността на доставяната стока се прехвърля между повече от двама търговци, но придобиващият е установен в държава извън Общността и стоката се транспортира директно от прехвърлителя (в случая българското търговско дружество) до лице в трета държава, независимо че междинният купувач е лице, установено и регистрирано по ДДС в друга държава членка. В чл. 329, ал. 1 от ТЗ тази продажба е уредена като транзитна продажба, при които страните уговарят продавачът да предаде стоката на посочено от купувача трето лице.
Ако в митническата декларация като износител беше вписана българската фирма, за нея би била приложима хипотезата на доставка с място на изпълнение на територията на страната съгласно чл. 17, ал. 2 от ЗДДС. Поради това, че доставяната от нея стока се превозва до трета страна по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗДДС доставката е облагаема със ставка нула съгласно чл. 28, т. 1 от закона. За да е налице такава доставка, законът изисква стоките да се изпращат или превозват от място на територията на страната до трета страна или територия от или за сметка на доставчика. Тези обстоятелства се установяват с митническа декларация, в която доставчикът е вписан като износител на стоките, заверена от изходното митническо учреждение и с транспортните документи, в които дружеството е посочено като изпращач. В издадените фактури по чл. 114 ЗДДС българското търговско дружество следва да посочи като получател на стоката люксембургското дружество, с което има договорни отношения за доставката на стоките. То няма такива договорни отношения с лицата, на които се изпращат стоките, и поради това не може да им издаде фактури и да ги впише в тях като получатели по доставките. Нормативното основание за издаването на данъчен документ по чл. 112 ЗДДС от българския доставчик е разпоредбата на чл. 28 ЗДДС - облагаема доставка с нулева ставка на данъка.
В конкретния казус обаче износител не е българската фирма - доставчик, а е ангажирано друго лице - митнически представител и посредник за извършване на износа на стоката към местоназначението й Дубай, тъй като българският доставчик не разполага с документите по чл. 21 от ППЗДДС, с които да докаже доставката по чл. 28, т. 1 от ЗДДС. В разглеждания случай не е изпълнена хипотезата на чл. 28, т. 1 от ЗДДС и за българското дружество не е налице износ на стока. Елементите от разглеждания фактически състав, които следва да бъдат изпълнени кумулативно, включват както данни за реално извършен износ на стоки, така и представяне на посочените документи в правилника. В този смисъл е и актуалната съдебна практика по въпроса - Решение №39 от 11.01.2022 г. по адм. д. № 13/2021 г., Девети състав на Административен съд - София-област, Решение №297 от 29.01.2024 г. по адм. д. №380/2023 г. на Административен съд - Велико Търново, Решение №49 от 06.04.2023 г. по адм. д. № 204/2022 г. на Административен съд - Шумен, и др. От друга страна, след като се реализира доставка на стока с място на изпълнение извън територията на България, респективно и доставка на стока извън територията на Общността, то тя не може да се третира като вътреобщностна доставка, независимо че чуждестранният й купувач я получава под своя идентификационен номер за целите на ДДС. Съответно визираното обстоятелство не може да намери и отражение във VIES декларацията за релевантния данъчен период, която също не следва да се подава за тази търговска сделка, тъй като не разполагате с документите по чл. 45 от ППЗДДС.
Следователно в конкретната фактическа обстановка е препоръчително да анулирате издадената фактура за ВОД на стока към дружеството от Люксембург и да му издадете нова фактура с 20% ДДС по общите правила на ЗДДС. Желателно е да обсъдите с контрагента си от Люксембург ситуацията и да го помолите при нов случай на доставка, третираща транзитната продажба на стока в хипотезата, когато стоката му се продава, но реално се изпраща в трета страна в режим “износ”, която за целите на ЗДДС е “доставка, облагаема със ставка нула” по чл. 28 ЗДДС, т.е. “износ на стока”, да бъдете уведомени предварително и вие да сте вписани като износител в митническата декларация.



Статия със свободен достъп