Очаквайте в брой 2 от 2019 г.

   Закон за корпоративното подоходно облагане

   Промени в ЗКПО, в сила от 01.01.2019 г.

   Изплащането на дивидент – данъчно-правни ефекти

   Закон за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2019 г.

   По-висока степен на защита на клиентите - ползватели на инвестиционни услуги, по новия Закон за пазарите на финансови инструменти

   Служебна дерегистрация по ЗДДС

   Облагане на доставка за трета страна

   Внос на стока с преференциален произход, за вноса на която е приложима нулева митна ставка

   Доставка на стока, за която е налице хипотезата на чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС

   Приспадане на данъчен кредит за платения данък в случаите на внос

   Данъчна основа по чл. 55 от ЗДДС

   Доставка на услуга от регистрирана за целите на облагането в ЕС фирма

   Облагане на доставките, свързани със земя и сгради

   Лица, предоставящи услуги с място на изпълнение на територията на друга държава членка

   Облагане на стоки, внос от трета страна

   Освободена доставка на сгради или на части от тях

   Място на изпълнение при услугите, които са свързани с монтаж и/или инсталиране

   Облагане на доход от предоставено право на строеж

   Прекратяване на трудов договор при смърт на работника

   Осигуряване при трудова дейност за различни работодатели в две държави членки

   Осигуряване на собственик на ЕООД

   № 24-39-96#1*17 от 03.05.2018 г. ОТНОСНО: Данъчно третиране на доставки по безвъзмездно предоставяне на хранителни стоки към оператор на хранителна банка съгласно разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС)

   Адм. дело № 5925/2018 г., решение № 15763 от 17.12.2018 г. Предмет на спора е непризнатото право на приспадане на данъчен кредит с начислени лихви за забава за данъчни периоди: 02., 03., 07., 08., 09., 10., 11.2010 г., 01., 11. и 12.2011 г. и 05.2012 г., по фактури, издадени от различни ЕООД.

   Адм. дело № 10610/2018 г., решение № 15826 от 18.12.2018 г. Предмет на спора са установени допълнителни задължения за данък върху добавената стойност за периода от 01.01.2015 г. до 31.03.2016 г., допълнително начислен корпоративен данък за 2014 г. и 2015 г. и следващите се лихви върху публичните вземания.

   Адм. дело № 10074/2018 г., решение № 15986 от 19.12.2018 г. Предмет на спора са установени допълнителни задължения за ДДС с лихви за забава в резултат на извършена от органите по приходите корекция на декларираните от ревизираното лице резултати по ЗДДС в данъчни периоди от 05. до 11.2016 г.

   Адм. дело № 8444/2018 г., решение № 15985 от 19.12.2018 г. Предмет на спора е отказан данъчен кредит за данъчен период 11.2015 г. по фактура с предмет посредническа услуга при закупуване на селско-стопанска техника.

   Адм. дело № 4934/2018 г., решение № 16109 от 20.12.2018 г. Предмет на спора са установени задължения по ЗДДФЛ и ЗДДС за периоди от 01.01.2007 г. до 31.12.2011 г.

   Адм. дело № 6475/2018 г., решение № 16158 от 20.12.2018 г. Предмет на спора са установени допълнителни задължения за антидъмпингово мито и ДДС и съответните лихви.

   Адм. дело № 9918/2018 г., решение № 16117 от 20.12.2018 г. Предмет на спора са задължения по ЗДДС за данъчни периоди 07.2014 г. - 05.2016 г. и годишен и авансов данък по ЗДДФЛ за ЕТ за 2014 г. и 2015 г.

   Адм. дело № 7505/2018 г., решение № 16224 от 21.12.2018 г. Предмет на спора са определени допълнителни задължения по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ за данъчен период 2011 г., 2013 г. - 2015 г.

   Адм. дело № 8653/2018 г., решение № 16278 от 28.12.2018 г. Предмет на спора са определени задължения по ЗДДФЛ за 2015 г. и лихви.

   Адм. дело № 8328/2018 г., решение № 14 от 02.01.2019 г. Предмет на спора е наложена принудителна административна мярка запечатване на обект - магазин, находящ се в гр. Варна, и забрана на достъпа до обекта за срок от 7 дни на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС

   Решение № 186 от 17.10.2016 г. по гр. д. № 6094/2015 г., IV г. о Обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ е предназначено да обезщети работника за определен вид имуществени вреди - пропуснати ползи за реализиране на доходи от труда, който същият би положил, ако не беше фактът на незаконното уволнение. Поради това съдебната практика трайно приема, че когато причинна връзка между този факт и пропуснатите ползи няма, обезщетението не се дължи. Такъв е случаят, в който работникът в рамките на шестмесечния период след уволнението изпадне в състояние на временна неработоспособност. За времето на този отпуск работникът не пропуска възможност да реализира доходи от труда си, тъй като поначало той е в такова състояние, което не му позволява да полага труд. Прекъсва се причинната връзка между незаконното уволнение и вредите. За този период, в който е временно нетрудоспособен, работникът има право на обезщетение по чл. 162, ал. 3 КТ, а не на трудово възнаграждение.