РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
№ 32-86 от 29.01.2013 г.

НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ

   ОТНОСНО: Данъчно третиране съгласно разпоредбите на закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) на публична продан на недвижим имот, който е в режим на съсобственост
Според изложеното в запитването по изпълнително дело № …… 12 г. по описа на ЧСИ е извършен опис на недвижим имот, предмет на принудително изпълнение. Недвижимият имот се намира в гр. Г и представлява: урегулиран поземлен имот ІІ – за цех за преработка и обработване на пластмасови изделия. Този имот е собственост на следните лица: физически лица В и Л, притежаващи 2/3 идеални части, а длъжникът „С“ЕООД (регистрирано по ЗДДС лице) притежава 1/3 идеална част.
В горепосочения имот има изградени следните сгради: битова сграда (офиси и котелно, цех за изработка на пластмасови изделия, навес и стоманобетонова рампа). Така описаните сгради са собственост на В и Л – ипотекарни длъжници.
Предвид обстоятелството, че длъжникът - регистрирано по ЗДДС лице, притежава 1/3 идеална част от описания по-горе имот, който е частично застроен, се желае изразяване на становище относно режима на облагане по отношение на продажбата на притежаваната от „С“ ЕООД идеална част от УПИ, в т.ч. следва ли на същия да се даде право на избор по отношение на данъчното облагане на сделката?
При така изложената фактическа обстановка с оглед разпоредбите на ЗДДС (обн., ДВ, бр. 63 от 4 август 2006 г., посл. изм., ДВ, бр. 103 от 28.12.2012 г.) и Правилника за приложението му (ППЗДДС, обн., ДВ, бр. 76 от 15.09.2006 г., посл. изм., ДВ, бр. 15 от 21.02.2012 г., попр., ДВ, бр. 16 от 24.02.2012 г.) изразяваме следното становище:
В ЗДДС режимът на облагането на доставката на стоки или услуги при публична продан е регламентиран в Глава четиринадесета „Специфични случаи на доставки“ и е приложим единствено в случаите, когато собственикът на вещта (длъжникът, залогодателят, съответно собственикът на ипотекирания имот) е регистрирано по закона лице. Освен това е необходимо да се има предвид, че на облагане с ДДС ще подлежат само продажбите на стоки или имоти, които биха били предмет на облагаеми доставки по смисъла на чл. 12 от същия закон в случаите на обикновена продажба. В този смисъл не се облагат с данък върху добавената стойност принудителни продажби на стоки, които са предмет на освободена доставка, каквато е например прехвърляне на собственост върху сгради, които не са нови, ако не е упражнено правото на избор същите да се третират като облагаеми.
Доставките, свързани със земя и сгради, са регламентирани в Глава четвърта от ЗДДС и по-конкретно в разпоредбата на чл. 45 от същия закон.
Съгласно чл. 45, ал. 1 от ЗДДС освободена доставка е прехвърлянето на правото на собственост върху земя, учредяването или прехвърлянето на ограничени вещни права върху земя, както и отдаването й под наем или аренда. Същевременно в разпоредбата на чл. 45, ал. 5, т. 1 от същия закон е указано, че разпоредбата на ал. 1 не се прилага по отношение на прехвърлянето на правото на собственост върху урегулиран поземлен имот по смисъла на Закона за устройство на територията (ЗУТ), с изключение на прилежащия терен към сгради, които не са нови. Определение на понятието „прилежащ терен“ е дадено в § 1, т. 6 от ДР на ЗДДС: „прилежащ терен“ е сумата от застроената площ по смисъла на ЗУТ и площта около застроената площ, определена на база отстояние 3 м от външните очертания на всяка от ограждащите стени на първия надземен етаж или на полуподземния етаж на сградата, в рамките на урегулирания поземлен имот. Съгласно чл. 45, ал. 3 от ЗДДС доставката на прилежащия терен в данъчен аспект се разглежда като отделна доставка въпреки невъзможността същият да е самостоятелен предмет на прехвърлителна сделка. За останалата част от урегулирания поземлен имот (без прилежащия терен) е приложима разпоредбата на чл. 45, ал. 5, т. 1 от закона, т.е. налице е облагаема доставка.
Предвид разпоредбата на чл. 45, ал. 5, т. 2 от закона прехвърлянето право на собственост или други вещни права, както и отдаването под наем на оборудване, машини, съоръжения и постройки, неподвижно закрепени към земята или изградени под повърхността, й следва да се разглежда като облагаема доставка, а доставката на сгради или на части от тях, които не са нови, доставката на прилежащите към тях терени, както и учредяването и прехвърлянето на други вещни права върху тях са освободени доставки (чл. 45, ал. 3 от ЗДДС).
Определението за „сгради, които не са нови“ се извежда по аргумент за противното от определението, дадено в § 1, т. 5 от ДР на закона. С визираната норма е дадена дефиниция за „нови сгради“, а именно:
а) които към датата, на която данъкът за доставката им е станал изискуем, са с етап на завършеност „груб строеж“ или;
б) за които към датата, на която данъкът за доставката им е станал изискуем, не са изтекли 60 месеца, считано от датата, на която е издадено разрешение за ползване по реда на Закона за устройство на територията.
С разпоредбата на чл. 45, ал. 7 от ЗДДС се създава право на избор от страна на доставчика доставките по ал. 1, 3 и 4 да се третират като облагаеми такива.
Според изложеното в запитването предметът на публичната продан представлява урегулиран поземлен имот, който е в режим на съсобственост между юридическото лице - длъжник (регистрирано по ЗДДС лице), и две физически лица (ипотекарни длъжници), като този урегулиран поземлен имот е застроен и собственици на изградените постройки са физическите лица - ипотекарни длъжници. В тази връзка следва да се отбележи, че физическите лица, собственици на ипотекирания имот, не са регистрирани по ЗДДС лица, от което следва, че разпоредбата на чл. 131 от ЗДДС е приложима само по отношение на идеалната част от УПИ, собственост на „С“ ЕООД, а не и по отношение на останалите части от него и сградите, които са тяхна собственост.
На основание чл. 45, ал. 5, т. 1 от ЗДДС във връзка с ал. 1 на същата разпоредба доставката на урегулиран поземлен имот е облагаема доставка по смисъла на чл. 12 от същия закон, с изключение на прилежащия терен към сгради, които не са нови. Следователно в настоящия случай, предвид обстоятелството, че в имота има различни постройки, е необходимо да се определи приложимият данъчен режим за всяка една от тях, съответно за прилежащия им терен. На първо място е необходимо да се установи кои от тях могат да се определят като сгради, за които би била приложима разпоредбата на чл. 45, ал. 3 от ЗДДС (които не са нови) и кои от тях могат да се определят като съоръжения или постройки, за които по отношение на данъчното облагане е приложима разпоредбата на чл. 45, ал. 5, т. 2 от ЗДДС.
ЗДДС не въвежда легално определение за сграда. В същото време е въведен различен режим на данъчно третиране на сграда и постройка. Съгласно чл. 37 от Указ № 883 за прилагане на Закона за нормативните актове, думи или изрази с утвърдено правно значение се използват в един и същ смисъл във всички нормативни актове. Ако се налага отклонение от общоприетия смисъл на дума или израз, с допълнителна разпоредба се определя смисълът им за съответния нормативен акт. Поради това, за да се направи разграничение между двете категории, следва да се изхожда от общоприетия смисъл на думите и нормативната уредба на ЗУТ.
Общоприето значение на „сграда“ е „постройка със стени и покрив, здание“ (Български тълковен речник, изд. „Наука и изкуство“ 1999 г., стр. 872).
В чл. 12 от ЗУТ е направено разграничение между използваните понятия „сграда“ и „постройка“, но липсва законова дефиниция на същите.
За определянето на тези понятия следва да се съобразят разпоредбите на чл. 8, т. 1, чл. 20, чл. 37 и чл. 41 от ЗУТ. С оглед тези норми „сгради“ са тези здания, чрез които се осъществява основното застрояване на поземлените имоти съобразно тяхното предназначение. Чрез постройките се осъществява допълващото застрояване и същите имат визирания в чл. 41 от ЗУТ спомагателен и обслужващ характер - например: барака, навес, тоалетна, изградени към основна жилищна или стопанска сграда.
Видно от горното е, че в настоящия случай като „сгради“ могат да се определят само битовата сграда и цехът за изработка на пластмасови изделия, а навесът и стоманобетоновата рампа следва да се определят като съоръжения. В потвърждение на това разбиране е и класифицирането на навесите и рампите в групата на съоръженията според отменения Единен класификатор на основните средства (ЕКОС).
В случай че битовата сграда и цехът за изработка на пластмасови изделия по смисъла на ЗДДС са стари сгради, то за прилежащия терен към същите ще е приложима разпоредбата на чл. 45, ал. 5, т. 1 във вр. с ал. 1 от закона, т.е. за прилежащия терен ще е налице освободена доставка по смисъла на закона. В този случай дружеството като собственик на 1/3 идеална част от прилежащия терен към старите сгради ще има право на избор тази доставка да се третира като облагаема на основание чл. 45, ал. 7 от закона. Съгласно чл. 83, ал. 5 от ППЗДДС в случаите на публична продан по реда на чл. 131 от закона правото на избор по чл. 45, ал. 7 от закона се упражнява от собственика на вещта (длъжникът, залогодателят, съответно собственикът на ипотекираната вещ) след покана от публичния или съдебния изпълнител. Когато до обявяването на проданта не постъпи писмено уведомление от длъжника, доставката се счита за освободена.
За останалата част от УПИ (без прилежащия терен към старите сгради) е приложима разпоредбата на чл. 45, ал. 5, т. 1 от закона, т.е. налице е облагаема доставка. Следователно за съответната 1/3 идеална част от същата, собственост на „С“ ЕООД, е приложим редът, предвиден в чл. 131 от ЗДДС при публичната продан.
При положение че битовата сграда и цехът за изработка на пластмасови изделия са нови сгради по смисъла на ЗДДС, то съгласно чл. 45, ал. 1, т. 1 от закона е налице облагаема доставка. В този случай за съответната 1/3 идеална част от УПИ, собственост на „С“ ЕООД, е приложим редът, предвиден в чл. 131 от ЗДДС при публичната продан.
Подпис: (п)
(не се чете)