РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
№ 3-1338 от 14.05.2013 г. ОТНОСНО: Документиране продажбата на художествени произведения на трети лица съгласно изискванията на данъчното законодателство

НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ

   Според изложеното в запитването с решение на Общински съвет - гр. Z, е създадено звено на бюджетна издръжка Х (без самостоятелна регистрация и такава по БУЛСТАТ) към второстепенен разпоредител на бюджетни кредити. При организирането на самостоятелни колективни изложби звеното е посредник при осъществяване на покупко-продажба на произведения на изкуството между художника и лицето, което купува художествената творба. Във връзка с продажбата е изготвен тристранен договор между страните за покупко-продажба, като посредникът Х ще получи от художника (собственик на произведението на изкуството) процент от продажната цена на вещта под формата на дарение, в резултат на което Х ще издаде свидетелство за дарение. В запитването се посочва, че художниците обикновено работят като учители по рисуване или на свободна практика и не са регистрирани в регистър БУЛСТАТ. В проведен допълнителен разговор е уточнено, че представеният към запитването договор е примерен и предстои изготвянето на друг договор, в който ще са разписани условия, различни от настоящия. В тази връзка се поставя въпросът относно документирането на извършените продажби на художествените творби.

   При така изложената фактическа обстановка и представените към запитването документи с оглед разпоредбите на Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС, обн., ДВ, бр. 63/2006 г., посл. изм., ДВ, бр. 30 от 2013 г.), Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ, ДВ, бр. 95/2006 г., посл. изм., ДВ, бр. 23/2013 г.) и Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО, ДВ, бр. 105/2006 г., посл. изм., ДВ, бр. 23/2013 г.) изразяваме следното становище:

   От приложения към запитването договор се установява, че всеки автор на художествено произведение сключва договор с Х, който е разновидност на комисионния договор, чиято правна уредба е предмет на гражданското и търговското право. Съгласно условията на договорите, които се сключват, авторите остават собственици на творбите си, а Х се задължава да ги продава, като след продажбата изплати цялата сума на автора на произведението.

   Служебно известен факт е, че община Z е регистрирано по ЗДДС лице, поради което по отношение на документирането продажбата на картини, които не са нейна собственост, включително на Х, е необходимо да се има предвид следното:

   1. В случай че се извършва продажба на картини, като се действа от свое име и за чужда сметка, ще е приложима разпоредбата на чл. 127 от ЗДДС.

   2. При положение че при продажбата на картини се действа като посредник от името и за сметка на друго лице, следва да се начисли ДДС за доставката на посредническа услуга, като се издаде фактура с реквизитите по чл. 114, ал. 1 от закона, като не следва да се издава такава за продажбата на самата картина.

   Необходимо е да се отбележи, че по отношение продажбата на произведения на изкуството по избор на регистрираното лице е приложим редът на чл. 143 и следващи от ЗДДС.

   Продажбата на картини следва да се регистрира и съобразно реда на чл. 118 от ЗДДС (изм. изцяло, бр. 23 от 2013 г., в сила от 08.03.2013 г.) и Наредба № Н-18 от 13 декември 2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства.

   С оглед пълнотата на изложението следва да се има предвид, че сумите, които Х изплаща на авторите (физически лица, които не са търговци) след продажба на съответното художествено произведение, попадат в обхвата на доходите от друга стопанска дейност, регламентирани в чл. 29, ал. 1, т. 2, буква „б” от ЗДДФЛ. Редът за авансово облагане на тези доходи е уреден в разпоредбата на чл. 43 от същия закон и зависи от получателя на дохода. В запитването се посочва, че художниците не са регистрирани в регистър БУЛСТАТ, което с оглед разпоредбата на чл. 1, ал. 5, т. 3 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица и българските граждани на работа в чужбина и морските лица във връзка с чл. 4, ал. 3, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) означава, че същите нямат статут на самоосигуряващи се лица. Това уточнение е необходимо за правилното приложение на чл. 43 от ЗДДФЛ, което с оглед пълнотата на изложението ще обхване и хипотезата, когато получателят на дохода е самоосигуряващо се лице. Авансовият данък се определя от платеца на дохода, когато последният е предприятие (чл. 43, ал. 4 от ЗДДФЛ). На основание чл. 43, ал. 6 от ЗДДФЛ, когато лицето, придобиващо дохода, е самоосигуряващо се лице по смисъла на КСО и е декларирало това обстоятелство пред платеца на дохода, размерът на авансовия данък се определя и внася от лицето, придобило дохода. Важно е да се отбележи, че представянето на писмената декларация е едно от задължителните условия, при наличието на които се прилага цитираното изключение. В случай че такава не е представена, предприятието - платец на доход по чл. 29 от ЗДДФЛ, определя и удържа дължимия от лицата авансов данък, прилагайки нормата на чл. 43, ал. 4 от закона.

   Съгласно чл. 65, ал. 12 от ЗДДФЛ данъкът, който предприятията и самоосигуряващите се лица - платци на доходи, са задължени да удържат, се внася в срок до края на месеца, следващ тримесечието на придобиване на дохода, като за доходи, придобити през четвъртото тримесечие на данъчната година, не се удържа и внася авансов данък. На основание чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ предприятията – платци на доходи, задължени да удържат и внасят данъци по реда на този закон, подават декларация по образец за дължимите данъци. В разпоредбата на чл. 45, ал. 4 от ЗДДФЛ е вменено задължение на предприятието - платец на доходи от стопанска дейност, да издава за изплатените доходи и удържания данък по реда на чл. 43 сметка за изплатени суми и служебна бележка по образци, които предоставя на лицето, придобило дохода.

   Освен това важно е да се отбележи, че съгласно чл. 248 от ЗКПО приходите на бюджетните предприятия от сделки по чл. 1 от ТЗ, както и от отдаване под наем на движимо и недвижимо имущество се облагат с данък върху приходите. Тези приходи са обект на облагане с алтернативен данък по силата на чл. 5, ал. 4, т. 2, във връзка с чл. 1, т. 7 от ЗКПО. Получената от Х сума от авторите на художествените произведения следва да бъде разгледана в съответствие със счетоводния принцип „предимство на съдържанието пред формата”, заложен в чл. 4, ал. 2, т. 3 от ЗСч. В случая става въпрос за получена комисиона от продажба, а не за получено дарение. При това положение същите следва да бъдат третирани при Х в аспекта на чл. 16, ал. 3 от ЗКПО, указващ, че когато чрез привидна сделка се прикрива друга сделка, данъчното задължение се определя при условията на прикритата сделка. В съответствие с разпоредбата на чл. 252 от ЗКПО при наличие на облагаеми приходи през данъчната година бюджетните предприятия следва да подават годишна данъчна декларация по образец до 31 март на следващата година. Данъчната ставка на данъка върху приходите за бюджетните предприятия е в размер на 3 на сто (чл. 250, ал. 1 от ЗКПО).

   Директор на дирекция 'ОУИ' - Велико Търново

   (не се чете)