РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
№ 96-00-383 от 27.08.2013 г. ОТНОСНО: Осигуряване на управител на ЕООД през периода на отпуска за бременност и раждане

НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ

   В отговор на ваше запитване, постъпило в Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика”- гр. … с вх. № …….. от 27.08.2013 г., ви уведомяваме за следното:

   В запитването посочвате, че сте собственик и управител на ЕООД, осигурявате се съгласно сключен договор за управление и контрол. Предстои ви да ползвате обезщетение за бременност и раждане. В тази връзка се интересувате за следното:

   1. Необходимо ли е през периода на 410-те дни, през които имате право на обезщетение за бременност и раждане (по чл. 50 от КСО), да се променя представителството/управлението на дружеството чрез временно назначаване на друго лице като прокурист или управител?

   С оглед действащото към настоящия момент законодателство изразяваме следното становище:

   Съгласно чл. 10, ал. 1 от КСО осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски, и продължава до прекратяването й. С други думи, в основата за възникване на осигуряването е осъществяване на трудова дейност по КСО, срещу която лицата получават доходи за положения труд.

   Собствениците и съдружниците в търговските дружества подлежат на държавно обществено осигуряване съобразно извършваната трудова дейност. Когато упражняват дейност по управление и контрол на дружествата, са задължително осигурени по чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО. На основание чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО управителите, прокуристите и контрольорите на търговски дружества и на едноличните търговци, синдиците и ликвидаторите, членовете на управителните, надзорните и контролните съвети на търговските дружества, както и лицата, работещи по договори за управление на неперсонифицираните дружества, подлежат на задължително осигуряване за всички рискове по кодекса (общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица).

   Съгласно чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО лицата, упражняващи трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества и физическите лица – членове на неперсонифицирани дружества, са задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт.

   Следователно собствениците и съдружниците в търговските дружества, когато упражняват дейност (управление и контрол или дейност в качеството на самоосигуряващо се лице, различна от управление и контрол), подлежат на задължително осигуряване на едното, на другото или едновременно на двете основания.

   Осигурените лица за общо заболяване и майчинство (в това число управляващите собственици, извършващи дейност по управление и контрол) имат право на парично обезщетение за бременност и раждане вместо трудово възнаграждение, ако имат 12 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск. Паричното обезщетение замества пропуснатия трудов доход на осигуреното лице поради настъпилия осигурен социален риск – бременност и раждане (чл.48а от КСО). Съгласно чл. 9, ал. 2, т. 1 и 2 от КСО периодите на платен и неплатен отпуск за отглеждане на дете и на платените и неплатените отпуски за временна неработоспособност и за отпуск за бременност и раждане се зачита за осигурителен стаж, без да се правят осигурителни вноски.

   От цитираните разпоредби следва, че упражняването на трудова дейност по управление и контрол от управляващите собственици на търговски дружества е правопораждаща предпоставка за възникване на задължението им за осигуряване по реда на чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО за фондовете на държавното обществено осигуряване (ДОО), съответно ако не е налице трудова дейност, това задължение отпада.

   Следва да се отбележи, че в осигурителното законодателство липсва разпоредба, задължаваща собствениците и съдружниците на търговски дружества, които са вписани като управители (имат сключен договор за управление срещу определено възнаграждение), да прехвърлят управлението на дружеството/търговското предприятие на друго лице чрез сключване и вписване в търговския регистър на договор за прокура или на нов управител с оглед доказване на обстоятелството, че през посочените периоди те няма да полагат труд в това качество. Управлението на търговските дружества с ограничена отговорност (ООД и ЕООД), както и възможността за прехвърляне на управлението на друго лице лице със сключване на договор за прокура и вписването му в търговския регистър е уредено в Търговския закон (основание от чл. 21, чл. 135 – 147 от ТЗ).

   Както беше отбелязано, ако управителите на търговски дружества не упражняват трудова дейност, тези периоди им се зачитат за осигурителен стаж, без да се правят осигурителни вноски. В случай че през въпросните периоди е налице упражняване на трудова дейност по управление и контрол, която съгласно чл. 10, ал. 1 от КСО във връзка с чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО е основание за осигуряване на лицето, то следва да се внасят осигурителни вноски за фондовете на ДОО.

   Упражняването на трудова дейност се установява по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс в хода на съответното производство.

   С оглед на гореизложеното във вашия случай като управляващ собственик на ЕООД, осигурен въз основа на сключен договор за управление и контрол, за периодите на отпуск поради бременност и раждане, през който ще получаване парично обезщетение, ако продължите да осъществявате трудова дейност – по управление и контрол на дружеството, ще подлежите на задължително осигуряване по реда на чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО. Обръщаме ви внимание, че ако в същия период като собственик на ЕООД осъществявате дейност в качеството ви на самоосигуряващо се лице ще подлежите на задължително осигуряване по реда на чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО.

   Обръщаме ви внимание, че въпроси, свързани с правото на парично обезщетение за бременност и раждане, са от компетнтността на НОИ.

   Директор на дирекция „ОУИ” – Пловдив: (п)

   (не се чете)