РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
№ 3-2144 от 01.08.2013 г. ОТНОСНО: Данъчно третиране на разходите за транспорт, извършени на основание чл. 27 и чл. 62 от ПМС № 1/09.01.2013 г. за изпълнението на държавния бюджет на Република България за 2013 г.

НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ

   Съгласно изложената фактическа обстановка в запитването ПГ „X” получава средства по реда на чл. 27 и 62 от ПМС № 1/09.01.2013 г. за изпълнението на държавния бюджет на Република България за 2013 г. за транспортни разноски на учител от местоживеенето до местоработата. Учителят е представил билети и следва да му се изплатят разходите за периода месец януари – месец юни.

   Във връзка с горното се поставя въпросът следва ли върху сумата, изплатена за покриване на транспортни разноски, да се начислява и удържа данък по реда на ЗДДФЛ?

   При така изложената фактическа обстановка и с оглед разпоредбите на ЗДДФЛ ( обн., ДВ, бр. 95/2006 г., посл. изм., ДВ, бр. 66 от 26 юли 2013 г.) и ЗКПО (обн., ДВ, бр. 105 от 22 декември 2006 г., посл. изм., бр. 23 от 08.03.2013 г., в сила от 08.03.2013 г.) изразяваме следното становище:

   Съгласно чл. 27, ал. 1, т. 2 от ПМС № 1/09.01.2013 г. за изпълнението на държавния бюджет на Република България за 2013 г. държавните органи и другите бюджетни организации могат да извършват разходи в полза на работниците и служителите за пътуване от местоживеенето до местоработата и обратно, когато те се намират в различни населени места - за лица със специалност и квалификация, изискващи се за съответната длъжност. Според ал. 2 на чл. 27 въз основа на трудовите задължения и изискванията за длъжността, определени с длъжностните характеристики, работодателят, а за дейностите, финансирани от общинските бюджети - общинският съвет, утвърждава списък на длъжностите и на лицата, които имат право на транспортни разноски по ал. 1. В разпоредбата на чл. 27, ал. 3 от постановлението изрично е посочено, че разходите по ал. 1 се извършват в рамките на средствата по бюджетите и извънбюджетните сметки, не се считат за социални и се отчитат като разходи за съответната дейност въз основа на документи, удостоверяващи извършването им (фактури, билети и абонаментни карти).

   Следователно посочените разходи изначално не попадат в обсега на чл. 204, т. 2 и чл. 210, ал. 2 от ЗКПО поради обстоятелството, че разпоредбата на чл. 27, ал. 3 от ПМС № 1/09.01.2013 г. изрично регламентира, че те не са социални разходи. По-скоро същите следва да се третират по реда на чл. 11 от ЗКПО като разходи, определени като задължителни с нормативен акт, доколкото се извършват само при наличие на условията по чл. 27, ал. 1, т. 1 и 2 от ПМС № 1/09.01.2013 г. Съгласно чл. 11 от ЗКПО разходите, определени като задължителни с нормативен акт, се признават за данъчни цели и не се облагат с данък върху разходите, освен когато в този закон е предвидено друго.

   От друга страна, разпоредбата на чл. 24, ал. 2, т. 9, предложение второ от ЗДДФЛ регламентира, че в облагаемия доход от трудови правоотношения не се включват разходите за транспорт от местоживеенето до местоработата за сметка на работодателя, които не подлежат на облагане съгласно ЗКПО. Предвид изложените по-горе аргументи, разходите по чл. 27 и чл. 62 от ПМС № 1/09.01.2013 г. не следва да се включват в облагаемия доход от трудови правоотношения.

   Директор на дирекция „ОУИ” – Велико Търново: (п)

   (не се чете)