Български законник Седмичен законник Главен счетоводител Експертис Счетоводен семинар Данъчните промени Настолник на счетоводителя Трудово право
Български законник Седмичен законник Главен счетоводител Експертис Счетоводен семинар Данъчните промени Настолник на счетоводителя Трудово право
начало > в. Главен счетоводител > 2013 > бр. 24, 16 - 31 декември 2013 г. > № 96-00-282 от 02.07.2013 г.ОТНОСНО...
в. Главен счетоводител
бр. 24, 16 - 31 декември 2013 г.

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
№ 96-00-282 от 02.07.2013 г.ОТНОСНО: Определяне на основната икономическа дейност на дружество, спрямо което е открито производство по ликвидация

НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ

   В отговор на ваше запитване, постъпило по компетентност в Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” ………/02.07.2013 г., ви уведомяваме за следното:
Фактическа обстановка:
Търговско дружество (ООД), което от вписването му в Търговския регистър не е започвало дейност, ще бъде прекратено с ликвидация. За периода на ликвидацията ще бъде назначен ликвидатор, който да извърши необходимите действия за заличаване на дружеството от Търговския регистър.

   Въпрос:
По какъв начин дружеството следва да определи основната си икономическа дейност, за да бъде съобразен минималният осигурителен доход за ликвидатора, при положение че то реално не е извършвало никаква дейност?
Предвид изложената фактическа обстановка и с оглед относимите разпоредби на Кодекса за социално осигуряване и актовете по неговото прилагане, изразяваме следното становище по запитването:
Съгласно чл. 156, ал. 1 от Търговския закон (ТЗ) при прекратяване на дружеството на основание чл. 154, точки 1, 2 и 5 и чл. 155 (от същия закон) се открива производство за ликвидация. Ликвидацията се извършва по реда на глава седемнадесета (чл. 156, ал. 4 от ТЗ).

   Ликвидатор на дружеството е управителят, освен ако с договора или по решение на общото събрание е определено друго лице. По искане на контрольора или на съдружниците, които имат поне 1/10 от капитала, съдът може да назначи други ликвидатори (чл. 156, ал. 2 и ал. 3 от ТЗ). Ликвидаторите се вписват в търговския регистър, където се представят нотариално заверени съгласия с образци на подписите им (чл. 266, ал. 3 от ТЗ).
Съгласно чл. 266, ал. 5 от ТЗ възнаграждението на ликвидаторите се определя от:
1. общото събрание на дружеството с ограничена отговорност или акционерното дружество;
2. неограничено отговорните съдружници в търговските дружества - с единодушие;
3. съда, когато ликвидаторите са назначени от него;
4. длъжностното лице по регистрацията към Агенцията по вписванията, когато ликвидаторите са назначени от него.
Ликвидаторите носят същата отговорност за дейността си по ликвидацията както управителите и другите изпълнителни органи на търговските дружества (чл. 266, ал. 6 от ТЗ). Ликвидаторите представляват дружеството и имат правата и задълженията на изпълнителния му орган (чл. 269, ал. 1 от ТЗ).

   Ликвидаторите са длъжни, като обявят прекратяването на дружеството, да поканят неговите кредитори да предявят вземанията си. Поканата се отправя писмено до известните кредитори и се обявява в търговския регистър (чл. 267 от ТЗ). Ликвидаторите са длъжни да довършат текущите сделки, да съберат вземанията, да превърнат останалото имущество в пари и да удовлетворят кредиторите. Те могат да сключват нови сделки само ако това се налага от ликвидацията (чл. 268, ал. 1 от ТЗ). Ликвидаторите могат по съгласие със съдружниците, съответно с акционерите и кредиторите, да им прехвърлят отделни обекти от ликвидационното имущество, ако с това не се увреждат правата на останалите съдружници и кредитори (чл. 268, ал. 2 от ТЗ). Ликвидаторите са длъжни да уведомят Националната агенция за приходите за започналата ликвидация (чл. 268, ал. 3 от ТЗ). Когато са уредени всички задължения и остатъкът от имуществото е разпределен, ликвидаторите искат заличаване на дружеството (чл. 273, ал. 1 от ТЗ).

   От цитираните разпоредби следва, че за периода на ликвидацията – от прекратяване на дружеството до неговото заличаване, въпреки че стопанската му дейност е преустановена, се извършват поредица от действия, чиято основна цел е да се довършат текущите сделки, да се съберат вземанията, да се превърне останалото имущество в пари и да се удовлетворят кредиторите на прекратения правен субект. Задължен да осъществи посочените действия е именно ликвидаторът на прекратеното дружество, който го представлява, има правата и задълженията на изпълнителния му орган и носи същата отговорност като управителя или другите изпълнителни органи. За тази си дейност ликвидаторът има право на възнаграждение, като законът не предвижда хипотеза, в която ликвидаторът да не получава възнаграждение.
На основание чл. 10 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 и 4а, ал. 1 от КСО и за който са внесени или дължими осигурителни вноски, и продължава до прекратяването й.
Ликвидаторите попадат в кръга на осигурените лица, които подлежат на задължително осигуряване по реда на чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО. Според цитираната разпоредба задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица са изпълнителите по договори за управление и контрол на търговски дружества, едноличните търговци, неперсонифицираните дружества, както и синдиците и ликвидаторите.
Съгласно чл. 1, ал. 5 от Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски, осигурителните вноски за управителите, прокуристите и контрольорите на търговски дружества и на едноличните търговци, синдиците и ликвидаторите, членовете на управителните, надзорните и контролните съвети на търговските дружества, както и лицата, работещи по договори за управление на неперсонифицираните дружества, се внасят върху полученото, начисленото, но неизплатено или неначислено възнаграждение, но върху не по-малко от минималния месечен осигурителен доход за съответната професия по основната икономическа дейност на осигурителя. Когато лицето не е работило през целия месец, минималният месечен осигурителен доход се определя пропорционално на дните, през които е работило, и дните по чл. 40, ал. 5 от КСО през месеца.

   Основната икономическа дейност на осигурителя се определя съгласно Класификацията на икономическите дейности (КИД-2008), утвърдена със заповед на председателя на Националния статистически институт, по икономическите дейности, посочени в Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за всяка календарна година. Когато осигурителят осъществява две или повече икономически дейности, основната му икономическа дейност се определя от дейността, в която са заети най-голям брой лица, работещи по трудово правоотношение. В този случай при определянето й не се вземат предвид работниците и служителите, които са общофункционално свързани с всички дейности на осигурителя. При равен брой работещи по трудови правоотношения в отделните дейности основната икономическа дейност на осигурителя се определя по негов избор (§ 1, ал. 1-3 от горепосочената наредба).

   Определянето на групата професии се извършва по структурата на Националната класификация на професиите и длъжностите - приложение № 2 към Заповед № РД-01-931 на министъра на труда и социалната политика от 27 декември 2010 г. (т. 3 от забележките към Приложение № 1 от Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2013 г.).
Когато осигурителят е търговско дружество в ликвидация, основната икономическа дейност за целите на определянето на минималния осигурителен “праг” е икономическата дейност, определена преди ликвидацията.

   В разглеждания случай дружеството, спрямо което ще бъде образувано производство по ликвидация, въпреки че не е извършвало дейност, трябва да посочи коя от дейностите, обхванати от предмета на дейността му, е основна, за да бъде определен осигурителният доход на ликвидатора. При направената справка в Търговския регистър за вписаните обстоятелства относно дейността на дружеството се установява, че като предмет на дейност същото е декларирало редица дейности – транспортна, превозна, включително международен транспорт, спедиция, търговия на едро и дребно със стоки и продукция, внос, износ и т.н., но като основна икономическа дейност е посочило конкретна дейност по Класификацията на икономическите дейности (КИД-2008), която е възнамерявало да започне, а именно дейността “товарен автомобилен транспорт” с код 49.41 по КИД-2008. Следователно, доколкото преди ликвидацията дружеството не е осъществявало стопанска дейност, основната му икономическа дейност по смисъла на чл. 1, ал. 5 от горецитираната наредба е тази, която то само е определило като основна при вписването му в Търговския регистър.

   Директор на дирекция „ОУИ” – Пловдив: (п)
(не се чете)



Статия със свободен достъп