РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
№ 20-21-210 от 04.12.2013 г. ОТНОСНО: Осигуряване на лице упражняващо свободна професия

НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ

   Във връзка с ваше писмено запитване, препратено по компетентност в Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – гр. ... с вх. № ... от 04.12.2013 г., ви уведомяваме за следното:
В запитването излагате следната фактическа обстановка:
Пенсионер сте и продължавате периодично да работите като упражняващ свободна професия – проектант в строителството. Задълженията си изпълнявате като „самоосигуряващо се лице” по смисъла на чл. 5, ал. 2 от КСО. Не внасяте осигурителни вноски за фондовете на ДОО, а само за здравно осигуряване. При започване на конкретна работа подавате декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице, с която възобновявате и след това прекъсвате дейност.

   Пишете още, че съгласно чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО сте задължен да внасяте месечно авансови осигурителни вноски върху доход не по-малък от 420лв. (съответстващ на облагаемия ви доход от 2011 г.), но във връзка с намалелия обем работа има вероятност реално полученият доход за месеца да е по-малък от 420 лв.
Въпросите, които поставяте са:
1. Когато подавате в НАП декларация за извършване на дейност, може ли периодът възобновяване/прекъсване да е по-малък от месец?
2. При условие, че това е възможно как ще се изчислява здравноосигурителната ви вноска?
Предвид изложеното и с оглед разпоредбите на задължителното обществено осигуряване, изразяваме следното становище по запитването:
Съгласно чл. 10, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й. С други думи, в основата за възникване на осигуряването е осъществяване на трудова дейност по КСО, срещу която лицата получават доходи за положения труд.
Лицата, регистрирани като упражняващи свободна професия, подлежат на задължително осигуряване за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт по реда на чл. 4, ал. 3, т. 1 от КСО. По свой избор могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство, а тези на които е отпусната пенсия се осигуряват социално по свое желание (чл. 4, ал. 4 и 6 от КСО).

   Лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1 от КСО са самоосигуряващи се по смисъла на чл. 5, ал. 2, във връзка с чл. 6, ал. 7 от КСО и се осигуряват по ред, определен в Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица и българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ).

   Задължението за осигуряване за посочените лица възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване. При започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на всяка трудова дейност, за която е регистрирано самоосигуряващото се лице, се подава декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите (НАП) до компетентната териториална дирекция на НАП, подписана от самоосигуряващото се лице, в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството (чл. 1, ал. 1 и 2 от НООСЛБГРЧМЛ, изм. - ДВ, бр. 16 от 2012 г., в сила от 01.01.2012 г.).

   Осигурителните вноски за самоосигуряващите се лица, включително упражняващите свободна професия, са изцяло за тяхна сметка и се дължат авансово върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (ЗБДОО) за съответната година (чл. 6, ал. 7 от КСО). Тези лица определят окончателен размер на осигурителния доход по реда на чл. 6, ал. 8 от КСО - за периода, през който е упражнявана трудова дейност през предходната година въз основа на данните, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по Закона за данъците върху доходите на физическите лица, като този доход не може да бъде по-малък от минималния месечен осигурителен доход и по-голям от максималния месечен осигурителен доход.

   Здравното осигуряване на лицата регистрирани като упражняващи свободна професия се провежда по реда на чл. 40, ал. 1, т. 2 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО). Този ред е уеднаквен с осигурителния режим, регламентиран в КСО, с изключение на случаите, при които лицата получават пенсия. Поради липсата на изричен текст в ЗЗО, аналогичен на чл. 4, ал. 6 от КСО, здравноосигурителни вноски се дължат от тези лица и когато имат отпусната пенсия.
Съгласно чл. 4, ал. 1 от НООСЛБГРЧМЛ минималният размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, които не упражняват трудова дейност през целия месец, се определя пропорционално на работните дни от месеца за периода, през който е упражнявана дейността.

   Предвид изложеното, задължението за внасяне на осигурителни вноски по описания по-горе ред за вас възниква само за периодите, в които сте упражнявали дейност като самоосигуряващо се лице. Видно от цитираните норми, в НООСЛБГРЧМЛ е предвидена възможност за самоосигуряващите се лица, включително упражняващите свободна професия, в рамките на периода, през който те притежават това качество, да могат да прекъсват трудовата си дейност, след което при нейното възобновяване, отново да се включват в осигуряване по съответния ред, като периодът от възобновяване до прекъсване на дейността зависи единствено от това колко време е упражнявана трудова дейност. В тези случаи, когато не упражнявате дейност през целия месец, минималният размер на осигурителния доход, върху който следва да внесете авансово осигурителни вноски, ще определите пропорционално на работните дни от месеца за периода, през който сте упражнявали дейност.

   Обръщаме ви внимание, че при констатиране на несъответствия или противоречиви данни по декларации, подадени от самоосигуряващи се лица, органите по приходите предприемат действия съгласно Данъчно-осигурителния процесуален кодекс и утвърдените процедури, като упражняването на трудова дейност от самоосигуряващите се лица се установява в хода на съответното производство.

   Директор на дирекция „ОУИ” – Пловдив: (п)
(не се чете)