РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
№ 02-1120 от 09.09.2013 г. ОТНОСНО: Прилагане разпоредбите на чл. 26 и чл. 29 от ЗДДФЛ и чл. 4, чл. 4а и чл. 10 от КСО.

НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ

   В запитването описвате следната фактическа обстановка: Работите като педагог и заплащате данъци и осигуровки. Посочвате, че сте се включили в японска мултилевъл компания, действаща от Румъния. През миналата година сте получили …. лева в тяхна виртуална сметка, които сте нарекли ”бонуси”. През първата половина на 2013 г. сте получили 90 лв. по същия механизъм. Посочвате, че този „бонус” представлявал възнаграждение за това, че е направен определен оборот на фирмата. От лятото на 2013 фирмата извършва дейност от България и са поставили изискване към Вас да се регистрирате като търговци или като самоосигуряващи се лица с регистрация в регистър БУЛСТАТ. Във връзка с допълнителната дейност, която извършвате за международната мултилевъл компания желаете да Ви бъде посочен начин да работите легално без да заплащате данъци и осигуровки в повече от това което получавате.
На основание изложената непълна фактическа обстановка и липсата на представен договор, от който да се характеризира вида на упражняваната от Вас дейност и механизма, по който се образува полученото от Вас възнаграждение, изразяваме следното принципно становище, по въпроси, които са от компетентността на Националната агенция за приходите. По отношение на въпроса, може ли да ползвате получените бонуси от виртуалната сметка за поръчване на продукти, същият не е от компетентността на НАП и касае вашите търговски взаимоотношения с фирмата.
Относно приложението на осигурителното законодателство:
В запитването Вие описвате Ваши бъдещи намерения, без необходимата конкретизация и без представяне на конкретни факти и обстоятелства, които биха били от съществено значение за определянето на Вашите осигурителни задължения. Предвид това изразяваме принципно становище, посочвайки Ви нормативни основания, които евентуално биха били приложими при така описаната непълна фактическа обстановка.
Трудовата дейност е основна правопораждаща предпоставка за възникване на осигуряване и като общ принцип е изведена в чл. 10 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й.
Кръгът на лицата, които подлежат на осигуряване е определен в чл. 4 и чл. 4а от КСО.
Сред изброените в чл. 4 от КСО са:
- самоосигуряващите се лица по чл. 4, ал. 3, т. 1 и 2 (лицата, регистрирани като упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност, и лицата, упражняващи трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества и физическите лица - членове на неперсонифицирани дружества)
и
- лицата по чл. 4, ал. 3, т. 6 (лицата, които полагат труд без трудово правоотношение (граждански договори), които са осигурени на друго основание през съответния месец, независимо от размера на полученото възнаграждение).
От горното следва категоричния извод, че ако лице упражнява трудова дейност сред изброените в горепосочените членове, то същото подлежи задължително на осигуряване за фондовете на държавното обществено осигуряване.
Провеждането на държавното обществено осигуряване на тези категории подлежащи на задължително осигуряване лица се осъществява по различни начини, подробно указани с разпоредбите на чл. 6 и 7 от КСО както и редица подзаконови актове свързани с тяхното прилагане.
Следва да се има в предвид, че съгласно чл. 6, ал. 10 от КСО за лицата, които получават доходи от дейности на различни основания по чл. 4, осигурителните вноски се внасят върху сбора от осигурителните им доходи, но върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход, по следния ред:
1. доходи от дейности на лицата по чл. 4, ал. 1 и 2;
2. осигурителен доход като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски или в неперсонифицирани дружества, упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност, регистрирани земеделски производители и тютюнопроизводители;
3. доходи за работа без трудово правоотношение.
Ако са осигурени във фонд „Пенсии“ на държавното обществено осигуряване лицата, родени след 31 декември 1959 г. задължително се осигуряват и за допълнителна пенсия в универсален пенсионен фонд (чл. 127 от КСО). Размерът на осигурителните вноски и осигурителният доход за този фонд са указани в чл. 157 от КСО, а редът за внасяне в чл. 158 от с.з.
С чл. 40 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) се определя осигурителния доход и реда за внасяне на здравноосигурителни вноски от отделните категории лица. Като подлежащи на задължително здравно осигуряване там са посочени самоосигуряващите се лица по чл. 4, ал. 3, т. 1 и 2 и лицата, които полагат труд без трудово правоотношение (чл. 40, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ЗЗО).
Съгласно чл. 40, ал. 1, т. 6 от ЗЗО за лицата, получаващи доходи на различни основания, посочени в т. 1, 2, 2а, 3, 4 и 5, вноските се внасят върху сбора от осигурителните доходи и в предвидените за тях срокове по реда, определен в чл. 4а, ал. 6 и чл. 6, ал. 10 от Кодекса за социално осигуряване;
За самоосигуряващите се лица, респективно за възложител сключил договор с лица, полагащи труд без трудово правоотношение съществува задължение за представяне в компетентната териториална дирекция на НАП, данни по чл. 5, ал. 4 от КСО съгласно Наредба Н-8 от 2005 г., за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхраняване на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и за самоосигуряващите се лица.
Относно данъчното облагане на лицето през 2013 г.:
Както посочихме, липсата на приложен договор, възпрепятства определянето на вида на взаимоотношенията между вас и мултилевъл компанията действаща на българска територия, но от оскъдната фактическа обстановка, може да се предположат няколко хипотези:
- извършвате рекламиране, разпространение и търговия със стоки;
- или дейността Ви е посредническа или комисионна от чуждо име и за чужда сметка или от свое име и за чужда сметка;
Факта, че получавате пари за стоките от трети лица, означава че не извършвате покупките за себе си, в качеството Ви на краен потребител. Съгласно чл. 20 от Закона за задълженията и договорите при тълкуването на договорите трябва да се търси действителната обща воля на страните. Отделните уговорки трябва да се тълкуват във връзка едни с други и всяка една да се схваща в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността.
С оглед и изискването от страна на фирмата да се регистрирате като търговец или самоосигуряващо се лице ще разгледаме приложимите членове във връзка с това:
Както споменахме за да се определи вида на дохода, следва да се индивидуализира същия от характера на сключения договор, както и качеството на лицето, което го получава. От съществено значение е то по занятие ли извършва посредническа, комисионна или търговска дейност, т.е системно или еднократно, колко покупко-продажби е направило? Има ли регистрация като самоосигуряващо се лице? Тази информация е необходима с оглед извършване на преценка за вида на дохода: доход от извънтрудови правоотношения, доход от дейност като свободна професия или същите представляват доходи от дейност като търговец по смисъла на Търговския закон, независимо, че лицето няма такава регистрация, ако по занятие извършва търговски сделки. Съгласно чл. 1, ал. 1, т. 1, т. 4 и т. 5 от Търговския закон (ТЗ) търговец по смисъла на този закон е всяко физическо или юридическо лице, което по занятие извършва сделки по покупко-продажба, търговско представителство и посредничество или комисионни сделки. На основание чл. 1, ал. 3 от ТЗ за търговец се смята и всяко лице, образувало предприятие, което по предмет и обем изисква неговите дела да се водят по търговски начин даже ако дейността му не е посочена в изброените в чл. 1 , ал. 1 от с.з. дейности. В тази връзка дори лицето да няма търговска регистрация като едноличен търговец при извършване на някой от тези сделки по занятие ще притежава качеството на търговец и доходите му от тази стопанска дейност съгласно чл. 26, ал. 6 от ЗДДФЛ ще подлежат на облагане по реда за облагане на доходите от стопанска дейност на едноличен търговец.
Ако нямате качеството търговец и самоосигуряващо се лице и доходите са от извънтрудови правоотношения следва да имате предвид че в § 1, т. 30 от ДР на ЗДДФЛ е дадена легалната дефиниция на понятието. Това са правоотношенията извън тези по т. 26, т. 28 и т. 29, по силата на които се дължи постигането на определен резултат от физическо лице, което не е едноличен търговец. Облагаемият доход и годишната данъчна основа за този вид доходи се определя по реда на чл. 29, ал. 1, т. 3 и чл. 30 от ЗДДФЛ и същите се квалифицират като доходи от друга стопанска дейност. На основание посоченият член облагаемият доход от стопанска дейност на лицата, упражняващи дейност по извънтрудови правоотношения се определя, като придобитият доход се намали с 25% разходи за дейността.
По силата на чл. 43, ал. 1 от ЗДДФЛ, лице придобило доход от стопанска дейност дължи авансово данък върху разликата между облагаемия доход, определен по реда на чл. 29 от ЗДДФЛ, и вноските, които самоосигуряващото се лице е задължено да прави за своя сметка за месеците на тримесечието, през което е придобит облагаемият доход, а ако лицето не е самоосигуряващо се - между облагаемия доход и удържаните задължителни осигурителни вноски.
Размерът на дължимия данък се изчислява като така получената разлика се умножи по данъчна ставка 10 на сто.
В случаите, в които платец на дохода е предприятие или самоосигуряващо се лице, размерът на данъка се определя и данъкът се удържа от платеца на дохода при изплащането му. В чл. 43, ал. 5 от ЗДДФЛ е въведено изключение от това правило. Удържане и внасяне на авансов данък не се дължи от платеца на дохода в случаите в които лицето придобиващо дохода е самоосигуряващо се лице по смисъла на Кодекса за социално осигуряване(КСО) и декларира това обстоятелство пред него с писмена декларация.
За изплатения доход и удържания данък по реда на чл. 43 от ЗДДФЛ предприятието или самоосигуряващото се лице, платец на доходи от стопанска дейност издава сметка за изплатени суми и служебна бележка (чл. 45, ал. 4 от ЗДДФЛ) и следва да подаде декларация по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ в срока за внасяне на данъка.
Следва да имате предвид, че данъчното облекчение за лица с намалена работоспособност по чл. 18 от ЗДДФЛ се прилага и при авансовото облагане на дохода. Съгласно чл. 43, ал. 2 от ЗДДФЛ лице с 50 и над 50 на сто намалена работоспособност дължи авансово данък за доходи по чл. 29 от с.з., след като облагаемият доход на лицето от всички източници на доход, придобит от началото на данъчната година и подлежащ на облагане с данък върху общата годишна данъчна основа, намален с удържаните или внесените за сметка на лицето задължителни осигурителни вноски, превиши 7920 лева. В този случай лицето придобиващо дохода, удостоверява степента на намалена работоспособност с валидно към датата/датите на изплащане на дохода експертно решение на ТЕЛК/НЕЛК, копие от което се представя еднократно пред платеца на дохода, когато той е задължен да удържа и внася данъка. Общата годишна данъчна основа е посочена в чл. 17 от ЗДДФЛ.
В случаите, в които лицето е регистрирано в регистър Булстат като свободна професия:
Съгласно § 1, т. 29 от Допълнителните разпоредби на Закона за данъците върху доходите на физически лица (ЗДДФЛ) “лица, упражняващи свободна професия” са: експерт счетоводителите; консултантите; одиторите; адвокатите; нотариусите; честните съдебни изпълнители; съдебните заседатели; експертите към съда и прокуратурата; лицензираните оценители; представителите по индустриална собственост; медицинските специалисти; преводачите; архитектите; инженерите; техническите ръководители; дейците на културата, образованието, изкуството и науката; застрахователните агенти; други физически лица, за които са налице едновременно следните условия:
а) осъществяват за своя сметка професионална дейност;
б) не са регистрирани като еднолични търговци;
в) са самоосигуряващи се лица по смисъла на Кодекса за социално осигуряване.
На основание чл. 29, т. 3 от ЗДДФЛ облагаемият доход от стопанска дейност на лицата, упражняващи свободна професия се определя, като придобитият доход се намали с 25% разходи за дейността.
Нормата на чл. 43, ал. 1 от ЗДДФЛ регламентира, че лице, придобило доход от стопанска дейност по чл. 29, дължи авансово данък върху разликата между облагаемия доход и вноските, които самоосигуряващото се лице е задължено да прави за своя сметка за месеците на тримесечието, през което е придобит облагаемия доход, а ако лицето не е самоосигуряващо се – между облагаемия доход и удържаните задължителни осигурителни вноски.
Съгласно чл. 43, ал. 4 от ЗДДФЛ, когато платец на дохода от стопанска дейност е предприятие или самоосигуряващо се лице, размерът на данъка се определя и данъкът се удържа от платеца на дохода при изплащането му. Алинея 4 не се прилага, когато лицето, придобиващо дохода, е самоосигуряващо се лице по смисъла на Кодекса за социално осигуряване и декларира това обстоятелство с писмена декларация пред платеца на дохода (ал. 5 на чл. 43 ЗДДФЛ).
Съгласно чл. 55, ал. 2 от ЗДДФЛ, декларация по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ (обр. 4001) се подава от самите физически лица, придобили доходи от стопанска дейност по чл. 29 от ЗДДФЛ, когато платецът на дохода не е предприятие или самоосигуряващо се лице. От физическото лице, получател на дохода се подава декларацията и в случаите в които лицето е самоосигуряващо се и е декларирало това обстоятелство пред платеца на дохода, предприятие или самоосигуряващо се лице, т.к. в този случай, съгласно чл. 43, ал. 6 от ЗДДФЛ, размерът на данъка се определя и данъкът се внася от него. Декларацията по чл. 55 от ЗДДФЛ се подава в срок до края на месеца, следващ тримесечието на придобиване на дохода - 30.04; 31.07; 31.10, като за четвърто тримесечие не се внася данък и не се подава декларация.
Следва да имате предвид, че съгласно чл. 11, ал. 1 от ЗДДФЛ доходът се счита за придобит на датата на плащането - при плащане в брой, заверяването на сметката на получателя на дохода или получаването на чека – при безналично плащане и получаването на престацията – за непаричен доход. Изключенията от този принцип са посочени в чл. 11, ал. 1 до ал. 5 от ЗДДФЛ, като доходите от посреднически услуги не попадат сред тях.
В случаите, в които ще извършвате дейността чрез търговско дружество данъчното облагане е по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане.

   Директор на Дирекция „ОУИ” – Варна: (п)
(не се чете)