Останете вкъщи и се свържете с нас на телефони 0885 22 00 67 и 099 99 50 100. За фактури и въпроси за печатните издания: 0884 54 47 30
начало > в. Главен счетоводител > 2014 > бр. 13, 1 - 15 юли 2014 г. > № 94-00-133 от 16.06.2014 г. ОТНОСН...
в. Главен счетоводител
бр. 13, 1 - 15 юли 2014 г.

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
№ 94-00-133 от 16.06.2014 г. ОТНОСНО: Данъчно облагане и задължително обществено осигуряване при получаване на доходи без трудово правоотношение от местно физическо лице за извършени услуги на чуждестранно лице.

НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ

   Според изложеното в запитването, Вие сте лекар-специалист и работите по трудов договор в МБАл. Собственик и управител сте на ЕООД, където полагате личен труд и се осигурявате по ДУК. Получавате доходи по граждански договор от България, за които също сте осигурена. Регистрирана сте по чл. 97а от ЗДДС от месец октомври 2013 г. Посочвате, че нямате регистрация като самоосигуряващо се лице в регистър Булстат. През месец април сте получила доход по граждански договор от Англия, но авансов данък не е удържан.

   Интересувате се за следното:
1. Дължите ли авансов данък по чл. 45 от ЗДДФЛ и следва ли да го декларирате с декларация по чл. 55, ал. 1 от същия закон?
2. Трябва ли да си направите регистрация като самоосигуряващо се лице, след като личният труд на медицинските специалисти е регламентиран като свободна професия, въпреки че сте осигурена на максимален осигурителен доход?
От информацията, която ни представяте, не става ясно във връзка с каква дейност са получените доходи от Англия, не сте представили копие на договор, с който да удостоверите вида на извършваната дейност. При извършена проверка в регистър Булстат се установи, че имате регистрация като физическо лице с ЕИК по Булстат № 123164465.

   Предвид изложената фактическа обстановка и с оглед действащото данъчно и осигурително законодателство, изразяваме следното становище по поставените въпроси:
І. Относно данъчното облагане по ЗДДФЛ на получаваните доходи, следва да имате предвид следното:
Облагането на доходите на физическите лица се регламентира от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ).
Данъчно задължени по този закон лица са всички местни лица за получените доходи от тях от източници в Република България и в чужбина.
Придобитите доходи от Вас за осъществяваните услуги, независимо, че са предназначени за клиенти от други страни, са от източник в страната, съгласно чл. 8 ал. 2 от ЗДДФЛ.
В разпоредбата на чл. 12 от ЗДДФЛ е посочено, че подлежат на облагане всички доходи на лицата, получени през данъчната година, с изключение на изрично посочените като необлагаеми.
Предвид изложеното в запитването, получаваното възнаграждение ще подлежи на облагане и ще бъде отнесено към Раздел ІІІ „Доходи от друга стопанска дейност”. Облагаемият доход от стопанска дейност на физически лица, които не са търговци по смисъла на ТЗ, се определя, като придобитият доход се намалява с разходи за дейността.
В случай, че доходите са от извършвани професионални услуги като медицински специалист, то същите могат да бъдат определени като доходи от свободна професия.
Лицата, упражняващи свободна професия са тези, определени по смисъла на т. 29 от § 1 на ДР на ЗДДФЛ - експерт-счетоводителите; консултантите; одиторите; адвокатите; нотариусите; частните съдебни изпълнители; съдебните заседатели; експертите към съда и прокуратурата; лицензираните оценители; представителите по индустриална собственост; медицинските специалисти; преводачите; архитектите; инженерите; техническите ръководители; дейците на културата, образованието, изкуството и науката; застрахователните агенти; други физически лица, за които са налице едновременно следните условия:
1. осъществяват за своя сметка професионална дейност;
2. не са регистрирани като еднолични търговци;
3. са самоосигуряващи се лица по смисъла на Кодекса за социално осигуряване
Съгласно чл. 29, т. 3 от ЗДДФЛ, облагаемият доход от свободна професия или от извънтрудови възнаграждения се определя, като придобитият доход се намалява с 25% разходи за дейността.

   В тази връзка приложимите разпоредби на ЗДДФЛ са следните:
Съгласно чл. 43, ал. 1 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ), лице, придобило доход от стопанска дейност по чл. 29, дължи авансово данък върху разликата между облагаемия доход и вноските, които самоосигуряващото се лице е задължено да прави за своя сметка за месеците на тримесечието, през което е придобит облагаемият доход, а ако лицето не е самоосигуряващо се – между облагаемия доход и удържаните задължителни осигурителни вноски. На основание чл. 67, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДФЛ когато платецът на дохода не е задължен да удържа и внася данъка, данъкът по чл. 43, 44 и 46 се внася от лицето, придобило дохода, в срок до края на месеца, следващ тримесечието на придобиване на дохода. Не се внася авансов данък по чл. 43, ал. 6 и чл. 44, ал. 3 за доходи, придобити през четвъртото тримесечие на данъчната година.
На основание разпоредбата на чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ (в сила от 01.01.2013 г.) предприятията и самоосигуряващите се лица – платци на доходи, които са задължени да удържат и внасят данъци по този закон, подават декларация по образец за дължимите данъци в срока за внасяне на данъка.

   Съгласно чл. 55, ал. 2 от ЗДДФЛ, декларация по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ (обр. 4001) се подава от самите физически лица, придобили доходи от стопанска дейност по чл. 29 от ЗДДФЛ, когато платецът на дохода не е задължен да удържа и внася данъка. От физическото лице, получател на дохода се подава декларацията и в случаите в които лицето е самоосигуряващо се и е декларирало това обстоятелство пред платеца на дохода, предприятие или самоосигуряващо се лице, т.к. в този случай, съгласно чл. 43, ал. 6 от ЗДДФЛ, размерът на данъка се определя и данъкът се внася от него.
С чл. 56 от ЗДДФЛ е регламентиран срокът за подаване на декларацията по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ - до края на месеца, следващ тримесечието на придобиване на дохода - 30.04.; 31.07.; 31.10., като за четвърто тримесечие не се внася данък и не се подава декларация.
Независимо чие е задължението за внасяне на авансовия данък за доходи от друга стопанска дейност по чл. 29 от ЗДДФЛ, на платеца на дохода или на получателя, подаването на декларация по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ е обвързано с изплащането/получаването на доход през съответното тримесечие.

   Годишната данъчна основа се определя, като облагаемият доход по чл. 29, придобит през данъчната година, се намалява с вноските, които самоосигуряващото се лице е задължено да прави за данъчната година за своя сметка, а ако лицето не е самоосигуряващо се - с удържаните задължителни осигурителни вноски, които са за негова сметка, по реда на Кодекса за социално осигуряване и Закона за здравното осигуряване, както и с внесените в чужбина задължителни осигурителни вноски, които са за сметка на физическото лице.
Размерът на данъка е с данъчна ставка 10 на сто.
Тези доходи следва да декларирате с подаването на годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ, като същата се подава в срок до 30.04 на годината, следваща годината на придобиване на дохода.

   ІІ. Относно задължителното обществено осигуряване:
След присъединяването на Република България към Европейския съюз (ЕС) страната ни прилага европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност – Регламент (ЕИО) на Съвета № 1408/71 и регламента за неговото прилагане – Регламент на Съвета (ЕИО) № 574/72. Като източник на вторичното право на ЕС регламентите се прилагат пряко и с приоритет в случаи на противоречие с националното законодателство на държавите-членки.
От 01.05.2010 г. се прилагат нови регламенти за координация на системите за социална сигурност на държавите–членки на ЕС - Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета и регламент за неговото прилагане - Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета.

   „Определяне на приложимото законодателство” е един от основните принципи, установени с Регламент № 883/2004. Според този принцип, лицата, за които се прилага регламента са подчинени на законодателството на само една държава членка (основание чл. 11, ал. 1 от Регламент № 883/2004).
Основното следствие от определяне на приложимото законодателство според Дял II от Регламент № 883/2004 е, че се определя държавата членка, в която се дължат задължителните осигурителни вноски, съгласно законодателството на тази държава, включително за дейностите и доходите от други държави членки.
Основното правило при определяне на приложимото право е, че лицата са подчинени на законодателството на държавата членка, на чиято територия полагат труда си (“lex loci laboris”). Лицата осъществяващи дейност като заети или като самостоятелно заети в една държава членка са подчинени на законодателството на тази държава (основание чл. 11(3)(а) от Регламент № 883/2004).

   Видно от изложеното в запитването, Вие осъществявате дейност като наето лице (по трудово правоотношение с МБАЛ и по управление и контрол на ЕООД) и като самостоятелно заето лице (собственик на ЕООД и получавате доходи за работа без трудово правоотношение от Англия). Предвид горецитираното основно правило на Регламент (ЕО) № 883/2004 за осигуряване по законодателството на държавата, на чиято територия се осъществява дейността, изразеното от нас становище е само принципно и се отнася за хипотезата, в която Вие полагате труда си единствено на територията на България, т.е за Вас е приложимо българското законодателство. В случай, че извършвате дейност и в друга държава членка, могат да бъдат приложими други разпоредби на Регламент (ЕО) № 883/2004.
Упражняването на трудова дейност по смисъла на чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) е основополагащо за възникване на основание за внасяне на осигурителни вноски за съответното лице за фондовете на държавното обществено осигуряване. Това произтича от разпоредбата на чл. 10 от КСО, която гласи, че осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 от същия кодекс, и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й.
Собствениците и съдружниците в търговските дружества подлежат на задължително осигуряване за фондовете на държавното обществено осигуряване (ДОО) съобразно вида на извършваната трудова дейност.

   Дейността по управление и контрол на търговско дружество се различава по своя характер и същност от извършваната трудова дейност в търговските дружества от собственици и съдружници в качеството им на самоосигуряващи се лица. Поради това, в Кодекса за социално осигуряване са предвидени отделни, самостоятелни основания за осигуряване на лицата, упражняващи посочените дейности. Тези основания са чл. 4, ал. 1, т. 7 и чл. 4, ал. 3, т. 2 от кодекса.
В зависимост от извършваната трудова дейност (управление и контрол или дейност в качеството на самоосигуряващо се лице, различна от управление и контрол), едноличният собственик на капитала на търговско дружество е задължително осигурен на едното, на другото или едновременно на двете основания и следва да внася осигурителни вноски в зависимост от извършваната трудова дейност, заплащането за положения труд и начина, по който са уредени отношенията му с дружеството.
Лицата, които извършват трудова дейност по управление и контрол на търговски дружества, са задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица (основание чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО).
Съгласно чл. 6, ал. 3 (посл. изм. - ДВ, бр. 60 от 2011 г., в сила от 01.09.2011 г.) от КСО осигурителните вноски за лицата по чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО се дължат върху получените, включително начислените и неизплатените, брутни месечни възнаграждения или неначислените месечни възнаграждения, но върху не по-малко от минималния осигурителен доход по ал. 2, т. 3 от КСО (по основни икономически дейности и квалификационни групи професии).

   Ако извън дейността по управление и контрол тези лица полагат личен труд в дружествата като самоосигуряващи се лица, тогава те подлежат на осигуряване и/или по реда на чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО.
На основание чл. 4, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт са:
1. лицата, регистрирани като упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност;
2. лицата, упражняващи трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества;
4. регистрираните земеделски производители и тютюнопроизводители.
Съгласно чл. 4, ал. 4 от КСО лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1-4 от КСО по свой избор могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство. Осигурителните вноски са изцяло за тяхна сметка и се дължат авансово: върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година (чл. 6, ал. 7 от КСО).
Тези лица определят и окончателен размер на месечния осигурителен доход по реда на чл. 6, ал. 8 от КСО - за периода през който е упражнявана трудова дейност през предходната година въз основа на данните, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ), който не може да бъде по-малък от минималния месечен осигурителен доход и по-голям от максималния месечен осигурителен доход.

   Съгласно чл. 2, ал. 3 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ) самоосигуряващите се лица, които извършват дейности на различни основания, внасят авансовите си вноски за едно от основанията по избор на лицето.
Съгласно чл. 1, ал. 2 от НООСЛБГРЧМЛ започването, прекъсването, възобновяването или прекратяването на всяка трудова дейност, за която е регистрирано самоосигуряващото се лице, се установяват с декларация по утвърден образец от Изпълнителния директор на Националната агенция за приходите (НАП), подадена до компетентната териториална дирекция на НАП и подписана от самоосигуряващото се лице в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството.

   От тази разпоредба е видно, че декларация се подава при настъпване на посочените обстоятелства за всяка трудова дейност по чл. 4, ал. 3 от КСО, за която е регистрирано самоосигуряващото се лице. Поради това, ако полагате личен труд в дружеството като самоосигуряващо се лице и упражнявате дейност като свободна професия, Вие следва да подадете декларация за започване на всяка една от дейностите в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството. Като самоосигуряващо се лице, което извършва дейности на две различни основания по чл. 4, ал. 3, т. 1 и 2 от КСО, следва да внасяте авансово осигурителни вноски само на едното основание по Ваш избор (като собственик на търговско дружество или като СП), след подаване на декларацията по чл. 1, ал. 2 от НООСЛБГРЧМЛ за основанието, по което да се провежда осигуряването Ви.

   В случаите, когато лицата, полагащи труд без трудово правоотношение, са самоосигуряващи се лица по смисъла на КСО, се прилага разпоредбата на чл. 11 от НООСЛБГРЧМЛ. Съгласно цитираната разпоредба, при изплащане на възнаграждение за работа без трудово правоотношение на лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО, включително собственици и съдружници в търговски дружества и/или лицата упражняващи свободна професия, осигурителни вноски не се внасят от възложителя на работата и не се удържат от възнаграждението. Самоосигуряващите се лица внасят осигурителни вноски върху доходите от работа без трудово правоотношение по реда на чл. 6, ал. 8 от КСО (чл. 11 от НООСЛБГРЧМЛ).

   За лицата, които получават доходи от дейности на различни основания по чл. 4 от КСО, осигурителните вноски се внасят върху сбора от осигурителните им доходи, но върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход, по реда на чл. 6, ал. 10 от КСО:
1. доходи от дейности на лицата по чл. 4, ал. 1 и 2 (в т.ч. от трудови правоотношения и от правоотношения по управление и контрол);
2. осигурителен доход като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски или в неперсонифицирани дружества, упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност, регистрирани земеделски производители и тютюнопроизводители;
3. доходи за работа без трудово правоотношение.
С оглед цитираните разпоредби, осигуряването Ви ще се провежда по гореописания ред и Вие няма да дължите осигурителни вноски като самоосигуряващо се лице, само ако сборът от месечния осигурителен доход от трудово правоотношение и/или от управление и контрол е равен на максималния месечен осигурителен доход. Съгласно чл. 8, ал. 1, т. 4 от Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (ЗБДОО) максималният месечен осигурителен доход за 2014 г. е 2400 лв.
В заключение следва да се отбележи, че упражняването на трудова дейност на лицата по чл. 4 от КСО се установява за всеки конкретен случай в хода на административно производство по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. В тази връзка, органите по приходите осъществяват производствата самостоятелно, като при изпълнение на правомощията си, определени в чл. 12, ал. 1 от ДОПК те са независими и действат само въз основа на закона.

   Директор на Дирекция „ОУИ” – Пловдив: (п)
(не се чете)



Статия със свободен достъп