РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
№ 3-1658 от 08.07.2014 г. ОТНОСНО: Грешно нареден паричен превод от „С” ЕООД към „А„ ООД

НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ

   Според изложеното в запитването „С” ЕООД погрешно е извършил паричен превод на 16.06.2014 г. за сумата … лв. по сметката на „А” ООД. Преводът е за плащане на задължения по фактури с № 0001/27.05.2014 г. и № 0002/30.05.2014 г., издадени от „Б” ООД. Погрешно е избран запаметеният в онлайн банкирането шаблон на контрагента „А” ООД, вместо на контрагента „Б” ООД, поради което сумата е постъпила погрешно по сметка на „А” ООД. В основанието за превода вярно са посочени документите, пораждащи задължението. Видно от дневника за покупки по ЗДДС за данъчен период 01.06.-30.06.2014 г. на „С” ЕООД посочените като основание за превода фактури са издадени от „Б” ООД. Посочено е още, че „С” ЕООД е осъществявало сделки и с „А” ООД през 2011 г., които са заплатени и към датата на превода няма задължения към този доставчик, поради което полученото без правно основание подлежи на връщане съгласно чл. 55 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). Банкова сметка с титуляр „А” ООД е запорирана от публичен изпълнител при ТД на НАП – София и не може да се възстанови наредената сума без изричното съгласие на компетентния орган, наложил запора.
Във връзка с горното е поставен въпросът какъв е редът за възстановяване на недължимо получени суми по банкова сметка, по която към датата на превода е наложен запор от публичен изпълнител?

   При така изложената фактическа обстановка с оглед разпоредбите на ДОПК (обн., ДВ, бр. 105 от 29 декември 2005 г., в сила от 01.01.2006 г., посл. изм., ДВ, бр. 40 от 13 май 2014 г.) изразяваме следното становище:
Актовете, които издава публичният изпълнител, са посочени в разпоредбата на чл. 226 от ДОПК като в ал. 1 е регламентирано, че същият издава постановления и разпореждания, а в ал. 2 е предвидено, че за всяко предприето и извършено действие от публичния изпълнител се съставя протокол. Тези актове публичният изпълнител издава, изпълнявайки правомощията си по чл. 12, ал. 2 от ДОПК.
На практика, лицето изразява желание публичният изпълнител да уведоми банката за своето съгласие относно освобождаване и възстановяване на суми, постъпили по запорирана от него сметка. В тази връзка следва да се има предвид следното:
Съгласието на публичния изпълнител в производствата по обезпечаване и събиране на публичните вземания е предвидено единствено в разпоредбата на чл. 207, ал. 3 от ДОПК, според която продажбата на стоките в оборот и закупуването на необходимите суровини и материали, както и заплащането на разходите за производството и оборота могат да се извършват само с предварителното писмено съгласие на публичния изпълнител, наложил обезпечението, при определени от него условия.

   Изводът, който може да се направи от цитираните разпоредби е, че публичният изпълнител не разполага с правомощия да издава акт, в който да отразява съгласието/несъгласието си по отправено до него запитване, извън посочения случай на чл. 207, ал. 3 от ДОПК.
В допълнение следва да се отбележи, че преценката относно това дали преводът на суми по запорираната сметка на длъжника е направен погрешно не е от компетентността на публичния изпълнител.
Ако с действията си публичният изпълнител е засегнал права на трето лице, чл. 269 от ДОПК посочва реда, по който това лице може да предяви правото си.

   Директор на Дирекция „ОУИ” – В. Търново: (п)
(не се чете)