РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
№ 94-4103 от 22.07.2014 г. ОТНОСНО: Отчитане на извънредния труд пред инспекцията по труда. Получените часове в повече при преизчисля­ването на дневния и нощния труд създават неточно разбиране за наличието на извънреден труд. Извънреден труд би бил налице само ако работниците и служителите действително работят извън установеното за тях работно време. Следователно само фактически положеният извънреден труд следва да се отчита пред инспекцията по труда.

МИНИСТЕРСТВО НА ТРУДА И СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА

   В отговор на запитване относно необходимостта извън­редният труд, получен от приравняването на нощния труд в дневен, да се отчита пред инспекцията по труда на основание чл. 149, ал. 2 от Кодекса на труда (КТ), Министерство на труда и социалната политика изразява следното становище:
Съгласно чл. 261 от Кодекса на труда, положеният но­щен труд се заплаща с увеличение, уговорено от страните по трудовото правоотношение, но не по-малко от размерите, определени от Министерския съвет.
Разпоредбите на чл. 8 и 9 от Наредбата за структура­та и организацията на работната заплата (НСОРЗ), устано­вяват правото на работниците и служителите на заплащане за работа през нощта.
Съгласно чл. 8 от НСОРЗ, за всеки отработен нощен час или за част от него между 22.00 и 6.00 ч. на работниците и слу­жителите се заплаща допълнително трудово възнаграждение за нощен труд в размер не по-малък от 0,25 лв.
Съгласно чл. 9, ал. 2 от наредбата, при сумирано изчис­ляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормална­та продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място.
Горната разпоредба определя правилото за превръщане на отработените нощни часове в дневни, като се използва коефициент. Това е правилото, според което поради различ­ната нормална продължителност на дневното и нощното работно време, установени в чл. 136 и 140 КТ, за 7 часа през нощта следва да се заплати трудово възнаграждение, колкото за 8 часа през деня.

   Тъй като нормалната продължителност на дневното работно време е 8 часа (чл. 136, ал. 3 КТ) и нормалната продъл­жителност на нощното работно време е 7 часа (чл. 140, ал. 1 КТ), отношението е 8 ч./7 ч., т.е. коефициентът за превръщане на нощните часове в дневни е равен на 1,143. Целта на този коефициент е да определи така възнаграждението на работ­ника или служителя, че когато той работи 7 часа през нощта, да получава трудово възнаграждение за 8 часа.
С оглед на изложеното по-горе разпоредбите на чл. 8 и чл. 9, ал. 2 НСОРЗ се прилагат едновременно, т. е. при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1,143 и за същите тези нощни часове се заплаща допълнително трудово възнаграждение за нощен труд.
Съгласно чл. 143, ал. 1 КТ извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопос­тавянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него работно време.
Получените часове в повече при преизчисляването на дневния и нощния труд създават неточно разбиране за наличи­ето на извънреден труд, тъй като в този случай работникът или служителят не работи извънредно по смисъла на чл. 143, ал. 1 КТ. Извънреден труд би бил налице само ако работниците и служителите действително работят извън установеното за тях работно време.

   Разпоредбата на чл. 149, ал. 2 КТ предвижда, че положеният извънреден труд през календарната година се отчита пред инспекцията по труда до 31 януари на следващата ка­лендарна година. Следователно само фактически положеният извънреден труд следва да се отчита по този ред.

   Министър: (п)
(не се чете)