Български законник Седмичен законник Главен счетоводител Експертис Счетоводен семинар Настолник… Трудово право…
Български законник Седмичен законник Главен счетоводител Експертис Счетоводен семинар Настолник… Трудово право…
начало > в. Главен счетоводител > 2015 > бр. 4, 16 - 28 февруари 2015 г. > № 26-П-230 от 16.12.2014 г. ОТНОСНО...
в. Главен счетоводител
бр. 4, 16 - 28 февруари 2015 г.

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
№ 26-П-230 от 16.12.2014 г. ОТНОСНО: Прилагане на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ)

НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ

   Във връзка с Ваше писмено запитване, заведено в ЦУ на НАП с вх. № 26-П-230 от 11.11.2014 г., Ви уведомявам следното:
В запитването е посочено, че „………” ООД е регистрирано на основание чл. 113-119 по Търговския закон и чл. 10 от Закона за закрила и развитие на културата като културна институция. През 2014 г. е поканен за участие в музикално събитие артист от Швеция. Престацията по договора с изпълнителят за неговото участие в събитието не е парична сума, а почивка в страната, включваща хотелско настаняване и свързаните услуги, транспорт, консумация по време на престоя и др. Към запитването са приложени както копие на договора с чуждестранното физическо лице, така и копие на фактурата за хотелското настаняване.
Предвид така описаната фактическа обстановка и относимата нормативна уредба изразявам следното становище:
На основание чл. 2 от Закона за данъците върху доходите на физически лица (ЗДДФЛ) обект на облагане са доходите на местни и чуждестранни физически лица. Чуждестранните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Република България (чл. 7 от ЗДДФЛ).
Разпоредбата на чл. 8, ал. 5 от ЗДДФЛ регламентира като доход от източник в България наградите и възнагражденията за дейност, извършена на територията на страната от чуждестранни физически лица - общественици, дейци на науката, изкуството, културата и спорта, включително когато доходът е изплатен/начислен чрез трето лице като импресарска агенция, продуцентска къща и други посредници. Посочените доходи от източник в България, независимо от обстоятелствата по чл. 13, начислени/изплатени в полза на чуждестранни физически лица, когато не са реализирани чрез определена база в страната се облагат с окончателен данък съгласно чл. 37, ал. 1, т. 8 от ЗДДФЛ. Окончателният данък се определя върху брутната сума на начислените/изплатени доходи (чл. 37, ал. 2 от ЗДДФЛ).
Съгласно чл. 46, ал. 1 от ЗДДФЛ данъчната ставка е 10 на сто, като данъкът се удържа и внася от предприятието – платец на дохода, в срок до края на месеца, следващ тримесечието на начисляването на дохода от предприятието. Данъкът се внася в републиканския бюджет по сметка на териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по място на регистрация на платеца на дохода (чл. 66, ал. 1 от ЗДДФЛ).
В конкретния случай е важно да се отбележи, че в зависимост от формата на плащане доходите могат да бъдат парични и непарични. При непаричните доходи на основание разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 3 от ЗДДФЛ доходът се смята за придобит на датата на получаването на престацията. Непаричните доходи се остойностяват в български лева към датата на придобиването им по пазарна цена на основание чл. 10, ал. 4 от ЗДДФЛ. В § 1, т. 9 от ДР на ЗДДФЛ е посочено, че „пазарна цена” е пазарната цена по смисъла на § 1, т. 8 от допълнителните разпоредби на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, съгласно който „пазарна цена” е сумата без данъка върху добавената стойност и акцизите, която би била платена при същите условия за идентична или сходна стока или услуга по сделка между лица, които не са свързани.
Предвид гореизложеното и описаната от вас фактическа обстановка в случая на облагане ще подлежи придобитият от чуждестранното физическо лице непаричен доход под формата на поети разходи за пътни, нощувки и храна в съответствие с предвидените клаузи в договора.
На основание чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ предприятията, платци на доходи, задължени да удържат и внасят окончателния данък за начислени/изплатени доходи на чуждестранни лица, подават декларация по образец за дължимите данъци. Декларацията се подава в срокът за внасяне на дължимият данък.
Съгласно чл. 130 от ЗДДС, когато е налице доставка, по която възнаграждението (изцяло или частично) е определено в стоки или услуги, приема се, че са налице две насрещни доставки, като всеки от доставчиците се смята за продавач на това, което дава, и за купувач на това, което получава. Данъчното събитие за тези доставки възниква по общите правила на закона. Доставката с по-ранна дата на възникване на данъчно събитие се смята за авансово плащане (цялостно или частично) по втората доставка, като размерът на данъчната основа за полученото авансово плащане е равен на размера на данъчната основа на доставката с по-ранна дата.
Данъчното събитие, според разпоредбата на чл. 25, ал. 2 от ЗДДС, възниква на датата, на която собствеността върху стоката е прехвърлена или услугата е извършена.
На основание чл. 26, ал. 7 от ЗДДС в случаите, когато възнаграждението е определено изцяло или частично в стоки или услуги, без страните да са му придали парично изражение, данъчната основа на всяка от доставките към датата на възникване на данъчното събитие е данъчната основа при придобиването или себестойността на предоставената стока, а в случаите на внос - на данъчната основа при вноса или на направените преки разходи за извършване на предоставената услуга. Когато данъчната основа не може да се определи по този ред, данъчната основа е пазарната цена.
Предвид гореизложеното по отношение на случая, изложен в запитването, следва да се има предвид следното:
От изложеното в запитването е видно, че физическото лице извършва доставка на услуга, свързана с участие в музикално събитие, като възнаграждението, дължимо от дружеството ви, е извършването на доставка на услуга, включваща настаняване, транспорт и консумация по време на престоя.
Предвид изложеното за доставката на услуга, свързана с участие в музикално събитие срещу доставката на услуга, включваща настаняване, транспорт и консумация по време на престоя, е налице бартер като е приложима разпоредбата на чл. 130 от ЗДДС.
Съгласно чл. 130, ал. 2 от ЗДДС данъчното събитие за тези доставки възниква по общите правила на закона. Съгласно чл. 130, ал. 3 от ЗДДС доставката с по-ранна дата на възникване на данъчно събитие се смята за авансово плащане (цялостно или частично) по втората доставка, като размерът на данъчната основа за полученото авансово плащане е равен на размера на данъчната основа на доставката с по-ранна дата.
В случая, на основание чл. 25, ал. 2 от ЗДДС данъчното събитие и за двете доставки възниква, когато услугата е извършена. При условие, че доставката на услуга, свързана с участие в музикално събитие е с по-ранна дата на възникване на данъчното събитие, то същата следва да се счете за авансово плащане по доставката на услуга, включваща настаняване, транспорт и консумация по време на престоя, като данъчната основа за полученото авансово плащане е равна на съответния размер на данъчната основа на доставката на услуга, свързана с участие в музикално събитие (чл. 130, ал. 3 от ЗДДС).
Данъчната основа на доставката на услуга, свързана с участие в музикално събитие, според разпоредбата на чл. 26, ал. 7 от ЗДДС, ако страните не са му придали парично изражение, са направените преки разходи за извършване на предоставената услуга, а когато данъчната основа не може да се определи по този начин, данъчната основа е пазарната цена. Следва да се има предвид, че съгласно чл. 82, ал. 2 от ЗДДС, когато доставчикът е данъчно задължено лице, което не е установено на територията на страната и доставката е с място на изпълнение на територията на страната и е облагаема, данъкът е изискуем от получателя по доставката - когато получателят е данъчно задължено лице. Данъкът се начислява от регистрираното лице - получател по доставката с протокол, на основание чл. 117, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, съгласно който, протокол се издава задължително в случаите по чл. 82, ал. 2 от същия закон, и на основание чл. 124, ал. 2 от ЗДДС, протоколът следва да се отрази в дневника за продажбите през данъчния период, в който е издаден.
В срока по чл. 113, ал. 4 от ЗДДС от датата на възникване на данъчното събитие за доставката на услуга, включваща настаняване, транспорт и консумация по време на престоя, доставчикът следва да начисли данък за същата, като данъчната основа на тази доставка е равна на направените преки разходи за извършване на тази услуга, а когато данъчната основа не може да се определи по този начин, данъчната основа е пазарната цена. Във фактурата, с която се документира доставката, полученото авансово плащане, се приспада от данъчната основа на доставката на услуга, включваща настаняване, транспорт и консумация по време на престоя. Съгласно чл. 124, ал. 2 от ЗДДС регистрираното лице е длъжно да отрази издадените от него или от негово име данъчни документи, в дневника за продажбите за данъчния период, през който са издадени. Видът, съдържанието и изискванията към регистрите по този член, както и редът и начинът на отразяването на документите в тях се определят с правилника за прилагане на закона (чл. 124, ал. 6 от ЗДДС).

   Заместник изпълнителен директор на НАП:
(Галя Димитрова)



Статия със свободен достъп