РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
№ 20-21-151 от 26.11.2015 г. Относно: Задължително обществено осигуряване на лице, което работи по трудово правоотношение и получава пенсия за осигурителен стаж и възраст

НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ

   Във връзка с Ваше запитване, препратено по компетентност в Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” гр. ………… от 18.11.2015 г., Ви уведомяваме за следното:
Според изложеното в запитването, Вие сте роден през 1941 г. и имате отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст. От 16.06.2008 г. работите като животновъд по трудов договор. От тогава досега от заплатата Ви се удържат осигурителни вноски за втора пенсия, която никога няма да получите. Интересувате се, дали това е законно и какво ще стане с удържаните суми, които са около 900 лв. на година.
При така представената фактическа обстановка и с оглед действащата нормативна уредба по задължителното обществено осигуряване, изразяваме следното становище:
Кръгът на лицата, които подлежат на осигуряване е определен в чл. 4 и чл. 4а от Кодекса за социално осигуряване (КСО).
На основание чл. 4, ал. 1, т. 1 (посл. изм. - ДВ, бр. 107 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) от КСО задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица са работниците и служителите, независимо от характера на работата, от начина на заплащането и от източника на финансиране, с изключение на лицата по чл. 4а, ал. 1. Лицата, включени в програми за подкрепа на майчинството и насърчаване на заетостта, не се осигуряват за безработица, ако това е предвидено в съответната програма.
Осигурителните вноски за работниците и служителите се дължат върху получените, включително начислените и неизплатените, брутни месечни възнаграждения или неначислените месечни възнаграждения, но върху не по-малко от минималния осигурителен доход по ал. 2, т. 3, а за лицата, за които не е определен минимален осигурителен доход - минималната месечна работна заплата за страната и не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход за съответната година (чл. 6, ал. 3 от КСО). Разпределението на осигурителните вноски между осигурители и осигурени лица е посочено в чл. 6, ал. 3 и 6 от КСО.
Съгласно чл. 4, ал. 6 от КСО лицата по ал. 3, т. 1, 2, 4 - 6, на които е отпусната пенсия, се осигуряват по свое желание.
От съдържанието на чл. 4, ал. 6 от КСО е видно, че възможност да не правят осигурителни вноски съществува само за определени категории лица. Работниците и служителите, подлежащи на задължително осигуряване по реда на чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО, не са сред изброените в чл. 4, ал. 6 от кодекса, поради което те следва да се осигуряват за горепосочените социални рискове и когато получават пенсия.
Здравното осигуряване на работниците и служителите се провежда по реда на чл. 40, ал. 1, т. 1 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО). Здравноосигурителната вноска се разпределя между работодателя или ведомството в съотношение 60:40 и се внася върху, дохода, върху който се дължат вноски за държавното обществено осигуряване.
Лицата, работещи при условията на първа и втора категория труд, които са осигурени във фонд „Пенсии“ на държавното обществено осигуряване, задължително се осигуряват и в професионален пенсионен фонд за пенсия за ранно пенсиониране, независимо от възрастта (чл. 127, ал. 2 от КСО).
Предвид цитираните разпоредби, към настоящия момент Вашият работодател следва да начислява и да удържа от трудовото Ви възнаграждение осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване (ДОО) в размер на 9,7 на сто и за здравно осигуряване – 3,2 на сто. Осигурителни вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване в универсален пенсионен фонд (ДЗПО-УПФ) не се дължат, тъй като сте роден преди 1960 г.

   Директор на Дирекция ОУИ „Пловдив“: (п) (не се чете)