РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
№ 3-1236 от 8.06.2016 г. Относно: регистриране и отчитане на продажба на услуги по интернет, които се заплащат чрез виртуален ПOC терминал

НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ

   Съгласно фактическата обстановка в запитването, „X“ АД е собственик на онлайн платформа за обучение, като клиентите й си избират от уеб базираната платформа предпочитания от тях преподавател и предмет, по който желаят да се обучават. Клиентите заплащат използваните услуги посредством вграден в уеб сайта от банка XXX АД виртуален ПОС терминал с дебитни или кредитни карти. Обучението се извършва единствено и само онлайн през виртуалната платформа в удобно за клиента време. Както преподавателите, така и клиентите могат да бъдат от страната и от чужбина, т.е. „X“ АД няма търговски обект, а покупката се извършва от дома на клиента. Допълнително бе уточнено, че към момента се водят преговори с чуждестранни партньори, но все още няма сключени договори. Намеренията са да бъдат сключени граждански договори с преподавателите и плащане на хонорар към тях ще има, само ако има реално извършено обучение.
Във връзка с горното се поставят следните въпроси:
1. Задължително ли е издаването на фискална касова бележка от касов апарат с фискална памет за платените чрез виртуален ПОС терминал суми от клиентите на сайта?
2. Ако преподавател, с който е сключен договор за провеждане на обучение е чуждестранно физическо лице, което се намира физически в чужбина и извършва обучение чрез уеб базираната онлайн платформа на клиенти на дружеството, следва ли да се удържат данък върху дохода и осигурителни вноски за изплатения му преподавателски хонорар съгласно законодателството в Република България или въпросният доход подлежи на облагане в държавата, където се намира физическото лице?

   При така изложената фактическа обстановка с оглед разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС, обн. ДВ, бр. 63 от 4 август 2006 г., посл. изм. ДВ, бр. 95 от 08.12.2015г.) и Наредба № Н-18/2006 г. на МФ (обн. ДВ, бр.106 от 27 декември 2006г., последно изм. ДВ, бр.84 от 30.10.2015г.), изразяваме следното становище:
Легална дефиниция на понятието ,,виртуален ПOC терминал“ е дадено в § 1, т. 2 от Допълнителните разпоредби на Наредба № 3 от 2009 г. на БНБ за условията и реда за изпълнение на платежни операции и за използване на платежни инструменти. По смисъла на тази наредба „Виртуално терминално устройство ПОС (Virtual POS Terminal„ е логически дефинирано терминално устройство ПОС, чрез което се извършват преводи по платежни сметки или плащане на стоки и услуги чрез Интернет, терминални устройства АТМ или цифрови телефони при използване на платежна или предплатена карта в режим он-лайн.
Видно от даденото определение заплащането се извършва при използване на платежна или предплатена карта.
В Глава четвърта „Изпълнение на платежни операции чрез платежни и предплатени карти“ от Наредба № 3/2009 г. на БНБ изрично е регламентирано изпълнението на платежни операции чрез платежни предплатени карти. Съгласно чл. 25, ал. 1 от същия нормативен акт платежната карта е вид платежен инструмент, върху който е записана информация по електронен начин и се използва многократно за идентификация на оправомощения ползвател на платежни услуги и за отдалечен достъп до платежна сметка и/или до предварително определен кредитен лимит, договорен между оправомощения ползвател на платежни услуги, на когото е издадена картата, и доставчика на платежни услуги. По силата на чл. 34а, ал. 1 от Наредба № 3/2009 г. на БНБ предплатената карта е вид платежен инструмент, върху който се съхраняват електронни пари или се осигурява отдалечен достъп до електронни пари и с който се извършват платежни операции.

   Съгласно чл. 118, ал. 3 от ЗДДС фискалният и системният бон са хартиени документи, регистриращи продажба/доставка на стока или услуга в търговски обект, по която се плаща в брой, с чек, с ваучер, с банкова кредитна или дебитна карта или с други заместващи парите платежни средства, издадени от въведено в експлоатация фискално устройство (ФУ) от одобрен тип или от одобрена интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност.
В чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. на МФ е указано, че всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги.
Предвид изложеното при извършване на плащане чрез карта посредством виртуално терминално устройство ПОС лицата по чл. 3 от Наредба № Н-18/2006 г. на МФ имат задължението да регистрират продажбата на извършените услуги чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство.
Въпросите, свързани с приложението на ЗДДФЛ и определяне на приложимото осигурително законодателство са изпратени в Централно управление на НАП– София с писма наш изх.№ …../….2016 г. и № ……..2016 г. за изразяване на становище по компетентност.

   Директор на Дирекция „ОУИ“ Велико Търново: (п) (не се чете)