РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
№ 3-2236 от 20.10.2016 г. Относно: данъчно третиране на рекламация на стока съгласно разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС)

НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ

   Според изложеното в запитването, дружеството е вносител на стоки на територията на Европейския съюз. За част от стоките дружеството е изключителен представител за Република България, друга част носят собствена фирмена марка. Продажбата на тези стоки се извършва чрез дистрибуторска мрежа на територията на цялата страна, а чрез нея достига до крайни клиенти – фирми и физически лица.
През месец септември 2016г. са преустановени търговските взаимоотношения с една от фирмите-дистрибутори. Допълнително бе уточнено, че този дистрибутор продължава да съществува като търговец, като единствено е преустановил дейността да бъде дистрибутор на дружеството. Установено е, че не е налице договор между дружеството и този дистрибутор, уреждащ взаимоотношенията по повод разпространението на стоката.
Съгласно чл.114, ал.1 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП) при несъответствие на потребителската стока с договора за продажба, потребителят има право на предявяване на рекламация, а когато не е удовлетворен от решаването й той има право на избор между една от двете възможности: разваляне на договора и възстановяване на заплатената от него сума или намаляване на цената.

   На основание чл.125, ал.1 от ЗЗП рекламацията се предявява пред търговеца или пред упълномощено от него лице. Предвид обстоятелството, че дистрибуторът, от който е закупена стоката, е престанал да осъществява тази дейност се приема, че крайните клиенти ще се обърнат към дружеството с оглед срока на гаранцията.
Позовавайки се на ЗЗП се посочва, че като вносител дружеството е задължено да приеме рекламация от краен клиент в срока на гаранцията, който за някои стоки е две години.
Във връзка с горното се поставят следните въпроси:
1. Какви документи и на кого следва да бъдат издадени във връзка с приетата и призната гаранция?
2. На каква стойност следва да бъдат тези документи, имайки предвид, че стоката е продадена с фактура на дистрибутора /например за 12.00 лв. с включен ДДС, а крайният клиент, който предявява рекламацията е заплатил 24.00 лв. с включен ДДС и претенцията към дружеството на основание ЗЗП е за възстановяване на заплатената от него сума/?
При така изложената фактическа обстановка и с оглед разпоредбите на ЗДДС (обн. ДВ, бр. 63 от 4 август 2006 г., посл. изм. ДВ, бр. 74 от 20.09.2016 г.) и Правилника за прилагане на ЗДДС (ППЗДДС, обн. ДВ, бр. 76 от 15.09.2006 г., посл. изм. ДВ, бр. 70 от 09.09.2016 г.) изразяваме следното принципно становище:
Предоставянето на търговска гаранция за стока от производител/продавач е уредено в Глава V, Раздел ІІ и ІІІ от ЗЗП.
По силата на чл. 105 от ЗЗП, производителят/продавачът е длъжен да предаде на потребителя стока, която притежава определени с договора за продажба качества и свойства, които ще запази при нормална или предписана от него употреба. Освен това, посочената разпоредба го задължава да понесе последиците при всяка липса на съответствие на потребителската стока, която съществува при доставянето на стоката и се прояви до две години след доставянето й, дори и да не е знаел за несъответствието.
Когато потребителската стока не отговаря на договорените условия, по силата на предоставената търговска гаранция по чл. 117, ал. 1 от ЗЗП, производителят/продавачът е задължен да възстанови заплатената от потребителя цена за стоката, да замени или поправи стоката или да положи други грижи за нея, без това да е свързано с разходи за потребителя.
Съгласно чл. 115 от ЗДДС при изменение на данъчната основа на доставка или при развалянето на доставка, за която е издадена фактура, доставчикът е длъжен да издаде известие към фактурата. По силата на ал.2 на цитираната разпоредба известието се издава задължително не по-късно от 5 дни от възникване на съответното обстоятелство по ал. 1. На основание чл.115, ал.3 от закона при увеличение на данъчната основа се издава дебитно известие, а при намаление на данъчната основа или при разваляне на доставката – кредитно известие.

   Разпоредбата на чл.115, ал.4 от ЗДДС предвижда, че освен реквизитите по чл. 114 известието към фактурата задължително съдържа и:
1. номера и датата на фактурата, към която е издадено известието;
2. основанието за издаване на известието.
Известието се издава най-малко в два екземпляра - за доставчика и за получателя предвид разпоредбата на чл.115, ал.5 от закона.
От гледна точка на ЗДДС търговецът се явява изпълнител по доставка на стока, като по отношение отговорността му като продавач намират приложение правилата на ЗЗП. В тази връзка, в случай на предявена и приета рекламация, при която се намалява цената на стоката или се възстановява заплатената от клиента сума ще е налице промяна на данъчната основа на извършената доставка, респективно разваляне на доставката, при което трябва да се издаде кредитно известие към фактурата за доставка. Кредитното известие следва да се издаде в 5-дневен срок от възникването на съответното обстоятелство, в случая датата на приемането на рекламацията, регистрирана със съответни документи - протокол, търговска кореспонденция и др.

   Според изложеното в запитването дружеството продава стока на дистрибутор и издава фактура, а дистрибуторът извършва последващата продажба на крайния клиент. Когато се предяви и приеме рекламация на тази стока за възстановяването на заплатената от клиента сума, кредитно известие следва да се издаде както от дружеството, така и от дистрибутора, независимо от обстоятелството, че дистрибуторът вече не извършва тази дейност. Стойността на издадените кредитни известия следва да съответства на стойността на съответната фактура за доставката, издадена от дружеството и дистрибуторът при положение, че се възстановява изцяло платената сума. При условие, че се намалява цената на стоката, стойността на кредитното известие следва да съответства на стойността на намалението.

   Директор на Дирекция „ОУИ“ Велико Търново: (п) (не се чете)