РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
№ 24-38-81 от 02.12.2016 г. Относно: Прилагане на разпоредбите на чл. 128 и чл. 213 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ

   В ЦУ на Националната агенция за приходите е постъпило с вх. № 24-38-81/26.10.2016 г. писмено запитване, обективирано в Протокол № ……………… по описа на Териториална дирекция на НАП - …………., препратено от Дирекция ОДОП - ……… в ЦУ на Националната агенция за приходите, относно прилагане на разпоредбата на чл. 213 от ДОПК, в което е изложена следната фактическа обстановка:
……………. е представляващ ЕТ ……….. За периода 2010 - 2015 г. не е извършвал дейност като ЕТ и няма подадени ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ. Срещу лицето е образувано изпълнително дело за принудително събиране на непогасени публични задължения. С постановление за налагане на обезпечителни мерки публичният изпълнител е наложил запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, депозити, както и суми, предоставени за доверително управление, находящи се във всички банки. Постановлението е връчено на лицето на 01.04.2011 г. Същото не е обжалвано в предвидения 7-дневен срок по чл. 197, ал. 1 от ДОПК.
При налагането на обезпечителната мярка е изпратено запорно съобщение до ТБ …….. АД за отбелязване на запора. В запорното съобщение е посочено, че на основание чл. 213, ал. 1, т. 3 и т. 5 от ДОПК не се запорират суми в размер до 250 лв. за всеки член от семейството, както и трудовото възнаграждение, обезщетението по трудовото възнаграждение, пенсията или стипендията - до 250 лв. месечно.

   С постановление от 18.02.2015 г. повторно е наложен запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, депозити, както и суми, предоставени за доверително управление, находящи се в ТБ ………. АД. Постановлението е връчено на лицето на 26.02.2015 г. Същото не е обжалвано в предвидения 7-дневен срок по чл. 197, ал. 1 от ДОПК.
На 27.04.2016 г. от ТБ ………. АД е преведена по набирателната сметка на териториалната дирекция сумата от 1526,34 лв. за погасяване на задълженията към тази дата. С разпореждане на публичния изпълнител е извършено разпределение на постъпилата сума по изпълнителните титули в делото в полза на публичните взискатели, присъединени по делото. Същото не е връчено на длъжника. Запорът, наложен на банковата сметка в ТБ ……… АД, е отменен и е издадено разпореждане за прекратяване на принудителното изпълнение.
На 28.04.2016 г. от ТБ ………. АД е изпратена молба до НАП, с която е поискано издаване на разпореждане на публичния изпълнител за възстановяване на сумата от 1526,34 лв. по посочена служебна сметка на банката, поради представен от .................. протокол от НОИ, указващ, че постъпленията по сметката на лицето са от пенсия за инвалидност поради общо заболяване. Публичният изпълнител е посочил, че той няма достъп до състоянието на банковата сметка и не може да установи произхода на постъпващите суми, поради което спазването на правилото за изплащането на несеквестируемите суми е от компетентността на банката. Счел е, че банката не го е уведомила при изплащане на сумата, че по запорираната сметка постъпват само преводи от НОИ и поради факта, че в изпратеното до банката запорно съобщение изрично са посочени ограниченията по чл. 213 от ДОПК, публичният изпълнител е разпределил постъпилата по сметката на НАП сума за погасяване на изискуеми задължения на лицето по изпълнителното дело, което след погасяването на задълженията е прекратено. На 17.05.2016 г. и на 30.05.2016 г. задълженото лице е подало молби до ТД на НАП за възстановяване на сумата от 1526,34 лв. поради несеквестируемостта на същата.

   Издаден е акт за прихващане и възстановяване (АПВ), с който възстановяването на сумата от 1526,34 лв. е отказано. Мотивите за отказа са, че лицето е било надлежно уведомено за наложения запор върху налични и постъпващи суми по сметката му в ТБ ……… АД с влязло в сила постановление, получено на лицето; пенсията е отпусната от дата 22.05.2015 г. и преведена през м. април 2016 г., т.е. след налагане на запора по посочена от лицето запорирана сметка; банката е превела 1526,34 лв. и остатъкът от сметката е над 250 лв. - общо постъпилата сума е в размер над 2125,60 лв. Срещу издадения АПВ има подадена жалба, в резултат на което директорът на дирекция ОДОП го е отменил и върнал за нова проверка и издаване на нов акт.
При повторната проверка са събрани допълнителни доказателства. От ТП на НОИ е получена информация, че ………………. получава пенсия за инвалидност поради общо заболяване, като през м. 04 2016 г. му е преведена наведнъж натрупаната пенсия за периода от 22.05.2015 до 30.04.2016 г.

   В тази връзка и предвид чл. 213 от ДОПК, са поставени следните въпроси:
1.Съобразено ли е ограничението в разпоредбите на чл. 213, ал.1, т. 5 от ДОПК, предвид факта, че по банковата сметка на лицето е постъпила сума от пенсии в размер 2125,60 лв., към ТД са преведени 1526,34 лв. и остатъкът след този превод е над 250 лв.?
2. Следва ли да се предприемат от публичния изпълнител действия по възстановяване на сумата от 1526,34 лв. в данъчно-осигурителната сметка на лицето, тъй като към момента в същата няма надвнесени суми, които следва да бъдат възстановени? Ако отговорът е положителен, то органът по приходите моли да бъдат указани и конкретните процедурни действия, които следва да бъдат предприети от публичния изпълнител, респективно от органа по приходите и ОПЗ за възстановяване на сумата.
Предвид изложената фактическа обстановка, съобразявайки се с относимата нормативна уредба, изразявам следното становище:
С Тълкувателно решение от 21 май 2015 г. по тълкувателно дело № 2 от 2013 г. Общото събрание на гражданската и търговската колегии (ОСГТК) на Върховен касационен съд (ВКС) дават отговор по 14 правни въпроса, касаещи принудителното изпълнение, правата на длъжниците по изпълнителните дела и дисциплинарната отговорност на частните съдебни изпълнители. По този начин противоречивата съдебна практика по тези въпроси се унифицира и се преодолява разнопосочното тълкуване, извършвано от съдилищата в тези правни области.
В това тълкувателно решение е предвидена защита на длъжника при насочване на принудителното изпълнение към несеквестируемо имущество. Несеквестируемостта представлява забрана държавните и частните съдебни изпълнители да насочват принудителното изпълнение върху определени имуществени права на длъжника. По силата на т. 3 от тълкувателното решение, запорът на парично вземане по трудов договор, за друго възнаграждение за труд по граждански договори и за пенсия е незаконосъобразен, когато тези доходи са в размер, равен или по малък от минималната работна заплата. По отношение на паричните вземания ВКС уточнява, че при частична несеквестируемост запорът има действие само спрямо секвестируемата съгласно чл. 446, ал. 1 от ГПК част от тях.
Ако третото задължено лице (работодател, НОИ, съконтрагент по граждански договор, банка и т.н.) погрешно изплати на частния съдебен изпълнител несеквестируеми доходи, последният е длъжен да възстанови на длъжника тези суми. Ако съдебният изпълнител не върне доброволно удържаното, длъжникът има право да подаде жалба в едноседмичен срок пред съответния окръжен съд.

   Относно паричните вземания от трети лица, срокът тече от получаването на съобщението за наложения запор върху изцяло несеквестируемо или друго вземане, върху което не се допуска принудително изпълнение, а когато е получено съобщение за запор или когато запорът е наложен върху частично несеквестируемо вземане – от момента, в който длъжникът е узнал, че третото лице е платило на съдебния изпълнител. Ако е пропуснато обжалването в този срок, макар и да не може вече да постигне вдигане на запора, длъжникът има право да иска от съдебния изпълнител да му върне неправомерно удържаните суми, ако той не ги е предал вече на кредитора и да обжалва в законоустановения тридневен срок на основание несквестируемостта разпределението, което се извършва по реда на чл. 460 от ГПК. Ако длъжникът не се е възползвал и от тези възможности, той има право да заведе дело срещу съдебния изпълнител и по исков път да претендира заплащане обезщетение за претърпените вреди от извършването на удръжки върху несеквестируеми доходи.
По отношение на трудовото възнаграждение, на другите възнаграждения за труд и пенсиите, които се получават по банкова сметка, ВКС прави следното разграничение: доходите от такива вземания, които са постъпили по сметката на длъжника в продължение на месеците, преди „последното по ред „плащане” представляват спестявания и подлежат на принудително изпълнение. Според ВКС несеквестируемостта обхваща следващите по ред плащания, т.е. длъжникът не може да се позовава на несеквестируемостта на минали негови доходи от трудови и граждански договори и от пенсии, а само на настоящите такива доходи.

   Тълкувателното решение (ТР) № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е задължително за всички съдилища, съдебни изпълнители, работодатели, държавни институции, граждани и фирми. Задължителното тълкуване на ВКС се отнася за запорите, наложени от ЧСИ и ДСИ за събиране на частни вземания, но поради идентичността на правните институти, предмет на коментар в ТР, в изпълнителното производство по реда на ГПК и ДОПК, решението следва да бъде съобразено и при прилагането на ДОПК по отношение на изпълнителния процес.
На основание чл. 198, ал. 3 от ДОПК запор за публични вземания не може да се наложи върху имущество, върху което не може да се насочва принудително изпълнение, както и върху възнагражденията срещу труд до размерите, посочени в ДОПК. Имуществото, върху което не може да се насочва принудително изпълнение, респективно върху което да се наложи обезпечителна мярка, е посочено в чл. 213 от ДОПК . В чл. 213, ал.1, т. 5 от ДОПК е предвидено, че принудителното изпълнение се насочва върху цялото имущество на длъжника, с изключение на: трудовото възнаграждение, обезщетението по трудово правоотношение, пенсията или стипендията - в размер до 250 лв. месечно.
Видно от получената информация от ТП на НОИ на ………………….. е определена пенсия за инвалидност поради общо заболяване. През м. 04 2016 г. му е преведена наведнъж натрупаната пенсия за периода от 22.05.2015 до 30.04.2016 г.
1. На първо място следва да бъде изяснено понятието „несеквестируем доход“.
В случая считам, че следва да се възприеме прилагането на тълкувателното решение по тълкувателно дело № 2 от 2013 г. на ВКС относно запорите, налагани за събиране на публични вземания, когато се плаща сума за няколко месеца наведнъж и това счита ли се за спестявания.
Следва да се има предвид, че натрупването на няколко пенсии за инвалидност не е поради спестовност на лицето и застъпване на следващо поред постъпване на суми, а изплащането на пенсиите наведнъж е обусловено от по-късното издаване на експертното решение за пенсия за инвалидност от дата 22.05.2015 г., която пенсия лицето не е получавало като периодичен превод от НОИ, поради което органът по приходите следва да се съобрази с ограниченията, въведени в чл. 213 от ДОПК.
2. Относно втория поставен въпрос:
При анализ на събраните обстоятелства е установено, че с постановление за налагане на обезпечителни мерки повторно е наложен запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, депозити, както и суми предоставени за доверително управление, находящи се в ТБ …… АД. Постановлението е връчено на ………………… на 26.02.2015 г. и не е обжалвано в предвидения 7-дневен срок по чл. 197, ал. 1 от ДОПК. Задълженото лице не е предприело действия за замяна на наложените обезпечителни мерки съгласно чл. 199 от ДОПК, независимо че е разполагало с протокол от 05.04.2016 г., издаден от ТП на НОИ ……………., с което е било информирано за определената сума за пенсии. Напротив, проверяваното лице е декларирало пред ТП на НОИ ……………….. като сметка, по която да бъде изплатена определената сума за пенсии, не друга, а именно запорираната банкова сметка в банка ТБ …… АД. Запорът лишава длъжника от възможността да получи валидно плащане.
За да се защити длъжникът, е необходимо съдебният изпълнител да бъде уведомен, че по банковата сметка на длъжника постъпват социални плащания, респ. доходи от трудово правоотношение, от граждански договор или от пенсии, тъй като той не може да знае какъв е произходът на авоарите по банковата сметка. За целта следва банката, работодателят или самият длъжник да уведомят съдебния изпълнител за произхода на наличностите.
На 28.04.2016 г. …………… е информиран от обслужващата си банка за направения превод към НАП. От писмо на ТБ ….. АД до публичния изпълнител от 28.04.2016 г., постъпило в ТД на НАП ……………., е видно, че длъжникът е представил в банката протокол от ТП на НОИ ……………., видно от който постъпленията по банковата му сметка са с произход пенсия, поради което банката отправя искане до органа по изпълнението за възстановяване на сумата по служебна сметка в банката. Видно от входящия номер на писмото обаче, същото е постъпило в НАП след датата на разпореждането за разпределение на публичния изпълнител и датата на прекратяване на изпълнителното производство. В представените по преписката документи не се съдържат данни за връчване на разпореждането за разпределение на длъжника. По данни на публичния изпълнител разпореждането за прекратяване на изпълнителното дело е връчено на длъжника на 07.06.2016 г. На същата дата е връчен и отказ на публичния изпълнител до длъжника в отговор на негова молба от 30.05.2016 г. за възстановяване на сумата от 1526,34 лв., преведена от банката на публичния изпълнител.

   От гореописаното може да бъде обобщено, че длъжникът е узнал за разпореждането за изпълнение от публичния изпълнител към банката и за извършения от банката превод към НАП от самата банка. Разпореждането на публичния изпълнител към банката от 27.04.2016 г., което всъщност обективира самото изпълнително действие на публичния изпълнител, не е връчено на длъжника. На същия не е връчено и разпореждането за разпределение на получената сума, издадено на 09.05.2016 г. Следователно и по арг. на изложеното в т. 1 от ТР № 2/26.06.2015 г. на ОСГК може да се приеме, че за длъжника не е изтекъл срокът за обжалване действията на публичния изпълнител, насочени срещу несеквестируемото му имущество. В такъв случай молбата на длъжника до публичния изпълнител от 30.05.2016 г., с която е поискал възстановяване на преведена от банката сума, може да се приеме за подадена в срока за обжалване на действията на публичния изпълнител по насочване на изпълнението върху несеквестируемо имущество.
Аргументът, че по данъчно-осигурителната сметка на лицето не е налична надвнесена сума, е неотносим към спора и същата следва да бъде разгледана по същество. Сумата следва да бъде възстановена от НАП, ако е събрана в резултат на незаконосъобразни действия на публичния изпълнител.

   Зам. изпълнителен директор на НАП: (Галя Димитрова)