Български законник Седмичен законник Главен счетоводител Експертис Семинар 2024 Настолник… 2024 Трудово право 2024 1000 въпроса… 2024
начало > в. Главен счетоводител > 2018 > бр. 22, 16 - 30 номеври 2018 г. > № 96-00-220 от 28.09.2018 г. Относн...
в. Главен счетоводител
бр. 22, 16 - 30 номеври 2018 г.

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
№ 96-00-220 от 28.09.2018 г. Относно: Данъчно третиране по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) на извършени услуги по ишлеме и остатъчни материали, върху които се прехвърля собствеността на доставчика на услугата

НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ

   В Дирекция ОДОП … постъпи запитване с вх. № 96-00-220 от 38.09.2018г., относно третиране по Закона за данък върху добавената стойност на извършени услуги по обработка и доработка на материали, собственост на дружество, регистрирано по ДДС в друга държава членка, в резултат на което остават материали, които няма да бъдат върнати на възложителя на услугата.
Съгласно изложената фактическа обстановка, представляваното от Вас дружество има сключен договор с клиент – дружество от Белгия за извършване на услуга по обработка и доработка на материали, изпратени от Белгия към България с проформа фактури. Белгийското дружество е регистрирано по ДДС в Белгия и няма постоянен обект на територията на България.
Получените материали – проводници, платки, електронни елементи, кутии и други се сглобяват до готови изделия и се изпращат обратно към Белгия. Изделията се придружават от фактури, съгласно чл. 21, ал.2 от ЗДДС, в които е фактуриран трудът за обработката и проформа фактури, с които се връщат вложените материали в същите тези изделия на изпращача на територията на Белгия, т.е. на белгийското дружество.
Предстои приключване на договора с белгийското дружество за извършване на услуга по обработка и доработка на изпратените материали. Има остатъчни материали, които представляваното от Вас дружество би искало да закупи, т.е. да придобие собствеността върху същите и те да станат притежание на българското данъчно задължено лице.

   Във връзка с гореизложеното, са поставени следните въпроси:
1.За остатъчните материали, оставащи на територията на страната, за които белгийското дружество ще издаде фактура на българското дружество, счита ли се, че е налице вътреобщностно придобиване по смисъла на чл.13, ал.1 от ЗДДС и следва ли да се състави протокол по чл.117 от същия закон и да се начисли данък върху добавената стойност?
2.Ако е налице вътреобщностно придобиване, във връзка с чл.84 от ЗДДС, следва ли да се състави протокол по чл.117 от същия закон и да се начисли данък върху добавената стойност?
3.С какви документи се доказва вътреобщностното придобиване в този случай?
Предвид изложената в запитването фактическа обстановка, поставените въпроси и относимата нормативна уредба в областта на данъка върху добавената стойност, изразявам следното становище:
Съгласно разпоредбата на чл.13, ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност, вътреобщностно придобиване е придобиването на правото на собственост върху стока, както и фактическото получаване на стока в случаите по чл.6, ал.2 на същия закон, която се изпраща или транспортира до територията на страната от територията на друга държава членка, когато доставчикът е данъчно задължено лице, което е регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка.

   В тази връзка, по смисъла на чл.13, ал.4, т.8 от закона, няма да е налице вътреобщностно придобиване по смисъла на чл.13, ал.1 от същия, при получаването на стоки, изпратени или транспортирани от територията на друга държава членка до територията на страната с цел извършване на оценка или работа по тези стоки, която се осъществява на територията на страната, при условие, че след извършване на оценката или работата стоките се връщат на изпращача на територията на другата държава членка. След като условията на чл.13, ал.4, т.8 от закона отпаднат, ще се счита, че лицето – получател на стоките на територията на страната, извършва вътреобщностно придобиване на получените от него стоки и/или материали.
Въз основа на изложеното по-горе и представената фактическа обстановка на запитването Ви, считам, че няма да е налице вътреобщностно придобиване по чл.13, ал.1 от материалния закон до момента в който, съгласно сключения от Вас договор с белгийското дружество, връщате използваните материали и стоки след извършваната от Вас услуга (по ишлеме) на възложителя на същата. Едва когато, преустановите тяхното връщане към територията на Белгия, на основание чл.13, ал.5 от закона във връзка с ал.1 на същата правна норма, за представляваното от Вас юридическо лице ще е налице хипотезата на вътреобщностно придобиване на съответните стоки и/или материали.
Тъй като с данък върху добавената стойност се облага всяко възмездно вътреобщностно придобиване с място на изпълнение на територията на страната, извършено от регистрирано по ЗДДС лице, за да е налице за българското дружество изискуемост на данъка при съответното вътреобщностно придобиване, следва същото да бъде възмездно. В тази хипотеза, на основание чл.63, ал.3 от материалния закон във връзка с ал.1 на същата правна норма, данъкът при вътреобщностното придобиване става изискуем на 15-ия ден на месеца, следващ месеца, през който е възникнало данъчното събитие. Независимо от това, по силата на ал.4 на същата разпоредба, данъкът става изискуем на датата на издаване на фактурата, когато е издадена преди 15-ия ден на месеца, следващ месеца, през който е настъпило данъчното събитие. В тази връзка, обръщам внимание, че данъчното събитие при вътреобщностно придобиване възниква на датата, на която би възникнало данъчното събитие при доставка на територията на страната – в общия случай на чл.25, ал.2 от закона – на датата, на която е прехвърлена собствеността върху стоката.

   Тъй като по силата на чл.84 от Закона за данък върху добавената стойност, данъкът при вътреобщностните придобивания е изискуем от лицето, което извършва придобиването – в случая на запитването – българското дружество, същото следва да издаде протокол по чл.117, ал.1, т.1 от закона с реквизитите, посочени в ал.2 на същата норма, с който да начисли данък в размер на 20 на сто върху определената по реда на чл.64 от същия нормативен акт данъчна основа.
Тъй като във фактическата обстановка на горецитираното запитване е посочено, че стоките и/или материалите по придобиването са получени на територията на нашата страна, мястото на изпълнение по смисъла на чл.62, ал.1 от закона е територията на същата. При тази хипотеза, материалният закон и Правилника за прилагане на същия не предвиждат изисквания за други конкретни доказателства.

   Директор на Дирекция „ОУИ“ Пловдив: (п) (не се чете)



Статия със свободен достъп