начало > в. Главен счетоводител > 2019 > бр. 1, 1 - 15 януари 2019 г. > № 07-00-40 от 20.07.2018 г. Относно...
в. Главен счетоводител
бр. 1, 1 - 15 януари 2019 г.

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
№ 07-00-40 от 20.07.2018 г. Относно: изразяване на становище по приложението на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК)

НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ

   Във Ваше писмо, постъпило в Централно управление на Националната агенция за приходите с вх. № 07-00-40/18.06.2018 г., искате да се изрази становище по поставени от Вас въпроси по приложението на чл. 129 от ДОПК.
По поставените въпроси изразявам следното становище:
Считам, че нормата на чл. 129, ал. 1 от ДОПК урежда процесуални правила за разглеждането на искането на задължените лица за прихващане или възстановяване на недължимо платени суми, поради което същият има характер на преклузивен, а не на давностен срок. В този смисъл е и съдебната практика на ВАС.
На основание чл. 129, ал. 1 от ДОПК искането на лицата за прихващане или възстановяване на недължимо платени или събрани суми за данъци се разглежда, ако е подадено на до изтичане на 5 години, считано от първи януари на годината, следваща годината на възникване на основанието за възстановяване, освен ако в закон е предвидено друго. Не винаги годината на възникване на основанието за възстановяване е годината на внасяне, плащане или събиране на сумите, по отношение на които се претендира възстановяване. Именно поради това в текста на чл. 129, ал. 1 от ДОПК е посочено, че срокът тече от първи януари на годината, следваща годината на възникване на основанието.

   Аргумент за това се извежда и от разпоредбата на чл. 129, ал. 5 от ДОПК, предвиждащ като основания за възстановяване влезли в сила административни или съдебни актове, когато с тях в полза на задълженото лице е признато право на получаване на суми, неправилно или недължимо платени, внесени или събрани, за данъци, задължителни осигурителни вноски, такси, глоби, имуществени санкции, установени, събрани или наложени от органите по приходите, включително внесени по тяхно писмено указание или становище, както и незаконосъобразно отказани за възстановяване суми. В тези случаи следва да се приеме, че срокът по чл. 129, ал. 1 от ДОПК за претендиране на възстановяване или прихващане на сумите започва да тече от влизане в сила на съдебния или административен акт, с който в полза на задълженото лице е признато правото на получаване на сумите.
В запитването е посочено, че платените суми са определени като внесени в резултат на неправомерен административен акт със съдебно решение. Следователно срокът, в който може да бъде поискано възстановяване или прихващане с тях, следва да се приеме, че тече от първи януари на годината, следваща годината на влизане в сила на съдебното решение, тъй като по силата на същото е възникналото основание да се иска тяхното възстановяване.

   Зам. изпълнителен директор на НАП: (Александър Георгиев)



Статия със свободен достъп