РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
№ 96-00-185 от 31.07.2019 г. Относно: Използване на лек автомобил за управленски и лични цели

НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ

   В Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ постъпи Ваше писмо с вх. ………/17.07.2019 г.
Изложена е следната фактическа обстановка:
Дружество притежава лек автомобил, закупен от лизингова компания чрез финансов лизинг. Автомобилът се ползва както за управленски цели, така и за лични цели. Същият е лек, с пет места и дружеството не ползва данъчен кредит.
Във връзка с изложеното в запитването са поставени следните въпроси:
1. Необходимо ли е експлоатационните разходи, освен с първични счетоводни документи, да се документират допълнително с вътрешен за предприятието документ, чрез който да се установяват изминати километри или часове на използване на автомобила за лични и служебни цели, при положение, че се прилага метода 50:50?
2. Необходимо ли е да се води пътна книжка и пътен лист?
3. Признават ли се разходи за амортизация на автомобила и лихви по лизингови вноски ?
4. Признават ли се разходи за каско, гражданска отговорност и винетка?
Предвид изложената фактическа обстановка, изразявам следното становище:
В запитването не е посочено в полза на кое/кои лица ще се формират разходи в натура (лични нужди) по смисъла на определението, дадено в § 1, т. 83 от допълнителните разпоредби (ДР) на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) при ползване на превозното средство (лек автомобил).

   Според чл. 204, ал. 1, т. 4 от ЗКПО с данък върху разходите се облагат разходите в натура, свързани със собствени, наети и/или предоставени за ползване активи, предоставени за лично ползване и/или свързани с използване на персонал, от работници, служители и лица, наети по договори за управление и контрол (наети лица), както и от лица, упражняващи личен труд по смисъла на § 1, т. 26, буква „и” от ДР на ЗДДФЛ (съдружници и член-кооператори, както и акционери, притежаващи повече от 5 на сто от капитала на акционерното дружество, полагащи личен труд в дружествата и кооперациите, в които те са съдружници, член-кооператори или акционери).
От анализа на цитираната разпоредба е видно, че активите на предприятието могат да бъдат ползвани от определен със закона кръг от лица, а именно работници, служители и лица, наети по договори за управление и контрол (наети лица), както и от лица, упражняващи личен труд.
Облагането на разходи в натура по реда на ЗКПО е право на избор на лицата, явяващи се работодатели по смисъла на § 1, т. 27 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ).

   Следователно, от значение за прилагането на правото на избор в конкретния случай е обстоятелството дали дружеството (ЕООД) се явява работодател на физическото лице, за което ще е налице лично ползване. Освен това, от значение е и обстоятелството дали лицето, което ще ползва превозното средство за лични нужди е управител или извършва дейността чрез личен труд, съответно дали правоотношението между дружеството и управителя попада в кръга на трудовите правоотношения по смисъла на § 1, т. 26 от ДР на ЗДДФЛ.
За съдружник или собственик, който се явява лице, наето по трудово правоотношение по смисъла на § 1, т. 26 от ДР на ЗДДФЛ (в т.ч. по договор за управление и контрол или по правоотношение за полагане на личен труд по смисъла на § 1, т. 26, б. „и“ от ДР на ЗДДФЛ), правото на избор за облагане на доходите в натура, представляващи разходи в натура по смисъла на § 1, т. 83 от ДР на ЗКПО, е приложимо.

   По смисъла на § 1, т. 83 от ДР на ЗКПО „разходи в натура“ за целите на чл. 204, ал. 1, т. 4 е частта, съответстваща на личното ползване на активите и/или персонала, от счетоводните разходи, които не попадат в чл. 204, ал. 1, т. 1 – 2 и са свързани със собствени, наети или предоставени за ползване активи и/или персонал, използвани както за дейността, така и за лично ползване. Когато активите са данъчни амортизируеми активи, вместо счетоводни разходи за амортизации се вземат предвид данъчните амортизации. Не са разходи в натура за целите на чл. 204, ал. 1, т. 4 разходите, извършени в полза на физически лица, които представляват придобит доход по смисъла на чл. 11, ал. 3 от ЗДДФЛ. Не са разходи в натура и разходите, свързани с използването на собствени, наети или предоставени за ползване активи, предоставени за лично ползване и/или свързани с използване на персонал, когато за използването им се дължи възнаграждение.
Когато превозното средство се ползва за лични нужди от предвидените в закона лица е необходимо работодателят да прецени коя от разпоредбите на закона ще прилага:
- тази по чл. 10, ал. 6 и чл. 215а, ал. 2, т. 2 или
- тази на чл. 215а, ал. 2, т. 1.
Според чл. 215а, ал. 1 и ал. 2 от ЗКПО данъчната основа за определяне на данъка върху разходите е сумата на разходите в натура, свързани със собствени, наети и/или предоставени за ползване активи, предоставени за лично ползване за календарната година.
Една от възможностите е при определяне на данъчната основа за разходите в натура, свързани с превозни средства, е разходите да се отнасят към личното ползване, като общият размер на всички разходи, свързани с превозното средство, се умножи:
1. по съотношението:
а) между изминатите за лично ползване километри и общите изминати километри от съответното превозно средство, или
б) между часовете на лично ползване на превозното средство и общите часове на използване на превозното средство, или
Другата възможност е данъчната основа за разходите в натура да се умножи с предвидения в закона процент - 50.
Съгласно чл. 10, ал. 6 от закона, разходите, свързани с експлоатация на превозни средства, които се използват както за дейността, в т.ч. и за управленската, така и за лично ползване, се признават за данъчни цели и когато не е издаден пътен лист или друг подобен документ (пътна книжка), когато при определяне на данъчната основа за облагане с данък върху разходите е приложена разпоредбата на чл. 215а, ал. 2, т. 2.
Видно от нормативните изисквания на закона, при решение да не се създават вътрешни документи за отчитане на изминати километри или часове за лично ползване, данъчната основа се определя по реда на чл. 215а, ал. 2, т. 2 от ЗКПО.
При определяне на данъчната основа се включват всички разходи - лихви по лизингови вноски, разходи за каско, гражданска отговорност и винетка, които са документално обосновани, свързани с експлоатацията на конкретното превозно средство, което от своя страна се използва във връзка с предмета на дейност. В данъчната основа се включва размерът на данъчните амортизации за съответния годишен период и също така размерът на данъчния кредит, който е формирал счетоводен разход.

   Правото на избор за облагане на доходите в натура, представляващи разходи в натура по смисъла на § 1, т. 83 от ДР на ЗКПО, не е приложимо, когато съдружник или собственик, е лице, което не е наето по трудово правоотношение по смисъла на § 1, т. 26 от ДР на ЗДДФЛ. При условие, че не са налице посочените в закона правоотношения (§ 1, т. 26 от ДР на ЗДДФЛ), следва да се разгледа хипотезата за скрито разпределение на печалбата по смисъла на § 1, т. 5 от ДР на ЗКПО.
При констатиране на лично ползване на актив от собственик/съдружник, който не е в обхвата на § 1, т. 26 от ДР на ЗДДФЛ, ще се приложи механизмът за данъчно третиране на скрито разпределение на печалбата по смисъла на б. „а“, т. 5, от § 1 от ДР на ЗКПО, като последиците от това са следните:
- отчетеният счетоводен разход няма да бъде признат за данъчни цели и с него ще се увеличи счетоводният финансов резултат по реда на чл. 26, т. 11 от ЗКПО;
- ще бъде наложена санкция по реда на чл. 267 от ЗКПО в размер на 20 на сто от отчетения разход. Тази санкция няма да се приложи само ако сумата е декларирана по съответния ред в годишната данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО за съответната година;
- ще бъде начислен 5 на сто данък върху дивидентите по реда на чл. 38, ал. 3 от ЗДДФЛ, във връзка с § 1, т. 5, б. „в“ от ДР на ЗДДФЛ.

   Директор на Дирекция „ОУИ“ Пловдив: (п) (не се чете)