Български законник Седмичен законник Главен счетоводител Експертис Счетоводен семинар Настолник… Трудово право…
Български законник Седмичен законник Главен счетоводител Експертис Счетоводен семинар Настолник… Трудово право…
начало > в. Главен счетоводител > 2020 > бр. 21, 1 - 15 ноември 2020 г. > № 07-00-170 от 23.07.2020 г. Относн...
в. Главен счетоводител
бр. 21, 1 - 15 ноември 2020 г.

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
№ 07-00-170 от 23.07.2020 г. Относно: Прилагане на данъчното и осигурителното законодателство.

НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ

   В Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ …………. постъпи писмено запитване с вх. № ……………./13.07.2020 г., препратено по компетентност от Дирекция ОДОП ………., относно разяснение за дължими данъци и осигуровки при изплащане на възнаграждение за изработка и поддръжка на сайт, извършени от физическо лице, което работи и живее в чужбина.
Излагате следната фактическа обстановка:
Възнамерявате да извършвате дейност в Р България с българска фирма. Искате да се създаде сайт на фирмата, откъдето ще извършвате услуги по интернет. За тази цел ще ангажирате физическо лице, български гражданин, който живее и работи в Кипър. Изработката на сайта и поддръжката му ще се извърши по интернет и то няма да полага труд в Р България. За изработката на сайта ще изплатите еднократно възнаграждение, а впоследствие за поддръжка ще се изплаща възнаграждение всеки месец. Посочвате още, че към момента лицето се облага и осигурява в Кипър.
Задавате следните въпроси:
1. Това физическо лице, български гражданин, местно лице ли е на Р България за данъчни цели?
2. За изплатеното възнаграждение следва ли да се удържа данък в Р България?
3. Как следва да се извърши облагането с данък и осигуровки, ако се дължат в страната?

   С оглед така изложената фактическа обстановка и действащата нормативна уредба, изразявам следното становище:
Относно прилагане на данъчното законодателство:
На основание чл. 4 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ), местно физическо лице, без оглед на гражданството, е лице:
- което има постоянен адрес в България, или
- което пребивава на територията на България повече от 183 дни през всеки 12-месечен период (лицето се смята за местно за годината, през която пребиваването му надхвърли 183 дни, като денят на излизане и денят на влизане в страната се смятат поотделно за дни на пребиваване в страната) или
- което е изпратено в чужбина от българската държава, от нейни органи и/или организации, от български предприятия, и членовете на неговото семейство, или
- чийто център на жизнени интереси се намира в България.
Попадайки в една от изброените хипотези, физическото лице се счита за местно по смисъла на българското законодателство, с изключение на случаите по чл. 4, ал. 5 от ЗДДФЛ, а именно: не е местно физическо лице лицето, което има постоянен адрес в България, но центърът на жизнените му интереси не се намира в страната. В тази връзка имайте предвид, че центърът на жизнените интереси се намира в държавата, с която интересите на лицето са тясно свързани. При тяхното определяне могат да се вземат предвид семейството, собствеността, мястото, от което лицето осъществява трудова, професионална или стопанска дейност, и мястото, от което управлява собствеността си (чл. 4, ал. 4 от ЗДДФЛ).
В запитването не сте посочила подробно всички факти и обстоятелства, които са необходими, за да се определи едно лице като местно или чуждестранно. Посочила сте единствено, че лицето работи и живее в Кипър.
Предвид това изразявам принципно становище единствено въз основа на фактите, изложени в запитването.
Предвид цитираните разпоредби и с оглед описаните в писмото факти, при условие, че твърдите, че центърът на жизнените интереси на лицето е в Кипър, същото по смисъла на българското законодателство ще е чуждестранно лице за данъчни цели.
Чуждестранните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Р България.
Доходите, които произтичат от стопанска дейност чрез определена база на територията на Република България или от разпореждане с имуществото на такава определена база, са от източник в Република България.
Доходите от труд, положен на територията на Република България, или от услуги, извършени на територията на Република България, са от източник в Република България.
С разпоредбата на чл. 8, ал. 6 от ЗДДФЛ е дадено изключение за определени видове доходи, които когато са начислени/изплатени от местни лица, от търговски представителства или определена база в Р България се считат за доходи от страната. Същите изрично са изброени от т. 1 до т. 11 на същата разпоредба.
Предоставянето на услуга по изработката на сайт и поддръжката му, която ще се извърши от лице намиращо се извън страната, изцяло по интернет, не може да бъде определена като извършена на територията на Р България.
В случая е налице договореност за поръчка и изработка, възникнали са извънтрудови правоотношения по силата, на които се дължи постигането на определен резултат от физическо лице, което не е търговец.
При условие, че така предоставените услуги са извършени извън територията на страната и не са сред изброените в чл. 8 на ЗДДФЛ, възнаграждението за извършването им няма да се счита за доход от страната.
Следователно, чуждестранното физическо лице не е данъчно задължено за този доход в страната. Същото следва да го декларира и облага в държавата, на която е местно лице.
Обръщам Ви внимание, че ако предоставените услуги имат характер на консултантски или се извършат нови услуги от консултантско естество и могат да се определят като технически услуги, които са посочени в чл. 8, ал. 6, т. 8 от ЗДДФЛ, а имено „Възнаграждения за технически услуги“ са плащанията с източник Република България за монтаж или инсталиране на материални активи, както и всякакви услуги от консултантско естество и маркетингови проучвания, извършени от чуждестранно лице“ (пар. 1, т. 9 от допълнителните разпоредби на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО)), тогава съгласно българското законодателство, като платец на този вид доход ще сте задължена да удържате данък по реда на чл. 37, ал.1, т. 7 от ЗДДФЛ.
Когато в данъчна спогодба или в друг международен договор, ратифициран от Република България, обнародван и влязъл в сила, се съдържат разпоредби, различни от разпоредбите на този закон, прилагат се разпоредбите на съответната данъчна спогодба или договор (чл. 75 от ЗДДФЛ).
Ето защо, в случаите, когато българското законодателство регламентира облагане на доходи на чуждестранно лице, следва да се проследят и разпоредбите на съответната Спогодба за избягване на двойно данъчно облагане (СИДДО), сключена с държавата, на която е местно лицето.

   Относно прилагане на осигурителното законодателство:
Свободното движение в рамките на Общността е право, гарантирано на трудово активните лица с Договора за създаване на Европейската общност. За да се реализира свободата на движение на заетите и самостоятелно заетите лица са установени правила за координиране на системите за социална сигурност. Целта е да се предотврати едновременното прилагане на осигурителните законодателства на повече от една държава-членка спрямо трудово-активните лица, които се движат в рамките на Общността, а така също да се избегнат ситуации, при които не се прилага законодателството на нито една от държавите-членки.
Координационните правила са въведени с Регламент (ЕИО) № 1408/71 на Съвета и регламента за неговото прилагане – Регламент (ЕИО) № 574/72. С присъединяването на Република България към Европейския съюз, регламентите за координиране на системите за социална сигурност имат пряка сила с приоритет пред националното законодателство в случаи на противоречия.
От 1 май 2010 г. са в сила нови регламенти за координация на системите за социална сигурност в ЕС – Регламент (ЕО) № 883/2004 и регламентът за неговото прилагане – Регламент (ЕО) № 987/2009. От същата дата се отменят Регламент (ЕИО) № 1408/71 на Съвета и регламентът за неговото прилагане – Регламент (ЕИО) № 574/72.
Регламент (ЕО) № 883/2004 и Регламент (ЕО) № 987/2009 се прилагат на територията на всички държави–членки на ЕС към граждани на държава–членка, лица без гражданство и бежанци, които пребивават в държава–членка, които са или са били подчинени на законодателството на една или повече държави–членки, както и към членовете на техните семейства.
„Определяне на приложимото законодателство” е един от основните принципи, установени с Регламент № 883/2004. Според този принцип, лицата, за които се прилага регламентът, са подчинени на законодателството на само една държава–членка (основание чл.11(1) от Регламент № 883/2004).
Основното правило при определяне на приложимото право е, че лицата са подчинени на законодателството на държавата-членка, на чиято територия полагат труда си (“lex loci laboris”). Лицата, осъществяващи дейност като заети или самостоятелно заети в една държава-членка, са подчинени на законодателството на тази държава (чл. 11(3)(а) от Регламент № 883/2004).
За да попаднат в персоналния обхват на Регламент (ЕО) № 883/2004 и да възникне ситуация, при която е налице необходимост от определяне на приложимо законодателство според правилата, въведени с Дял II от регламента, гражданите на държава-членка следва да отговарят кумулативно на следните изисквания:
- са (или са били) подчинени на законодателството на една или повече държави-членки;
- наличие спрямо тях на трансгранична ситуация.
Трансгранична ситуация е налице, когато има пресичане на граници между най-малко две държави-членки, които прилагат Регламент (ЕО) № 883/2004, от лица, попадащи в персоналния му обхват.
Съгласно изложената фактическа обстановка, в конкретния случай не е налице пресичане на граници между най-малко две държави-членки, тъй като лицето ще полага труд единствено на територията на една държава-членка (Кипър).
Въпреки това е налице специфична хипотеза на трансгранична ситуация, предопределена от факта, че работодателят е установен на територията на друга държава-членка (България). С оглед на това, физическото лице, което ще полага труд за Вашата фирма, ще попадне в персоналния обхват на Регламент (ЕО) № 883/2004 и за него ще се определи приложимо законодателство.
Основното следствие от определяне на приложимото законодателство според Дял II от Регламент № 883/2004 са:
1. определя се държавата–членка, в която се дължат задължителните осигурителни вноски и/или данъци за социална сигурност, съгласно законодателството на тази държава, включително за дейностите и доходите от други държави–членки;
2. определя се от коя държава следва да се заплатят всички обезщетения и услуги по регламента.
При определяне на приложимото законодателство по отношение на трудово активните лица е от съществено значение да се определи дали същите осъществяват трудова дейност като заети или самостоятелно заети лица на територията на съответните държави-членки. Квалифицирането на лице като заето или самостоятелно заето се извършва въз основа третирането на съответната дейност според осигурителното законодателство на държавата–членка, на чиято територия подлежащият на осигуряване полага труда си или съществува еквивалентно положение.
Съгласно горецитираните разпоредби от Регламента, ако лицето ще осъществява трудова дейност на територията само на една държава-членка (държавата, в която пребивава – Кипър), за него ще е приложимо законодателството за социална сигурност на тази държава.
Важно е да се подчертае, че националното законодателство на компетентната държава–членка се прилага в неговата цялост с всички произтичащи задължения, за Вас като работодател е възможно да възникнат задължения за внасяне на осигурителни вноски по законодателството на Кипър. Освен превеждане на осигурителни вноски националното законодателство на компетентната държава-членка може да предвижда задължение за регистрации, подаване на информация за осигурените лица и др.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), се установи фактическа обстановка, различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл.17, ал.3 от ДОПК.

   Директор на Дирекция „ОУИ“ Пловдив: (п) (не се чете)



Статия със свободен достъп