РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
№ 24-39-94 от 02.09.2020 г. Относно: Данъчното третиране по Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) на разходи за PCR тестове за осигуряване на безопасна работа на служителите

НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ

   Във Ваше писмено запитване, препратено по компетентност и постъпило в Централно управление на Националната агенция за приходите с вх. № 24-39-94/27.07.2020 г., е изложена следната фактическа обстановка:
Във връзка с обявената пандемия от COVID-19 и с необходимостта от присъствие на служители в офисната сграда на дружеството, е извършен нов вид разход. С оглед спазване на предписанията на Районната здравни инспекция (РЗИ) за осигуряване на безопасна работа на служителите в дружество се налага извършване на PCR тестове в различни интервали от време на определени служители, поради различни причини, във връзка с обявената епидемична обстановка.
При така изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
1. Може ли този разход да се счита за присъщ за дейността?
2. Следва ли да се третира като социален разход, като в същия момент не всички служители могат да се възползват от него (не на всички се налага да се прави тест)?

   На основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите и съобразявайки относимата нормативна уредба изразявам следното принципно становище по направеното запитване:
В чл. 63в от Закона за здравето (ЗЗ), е регламентирано, че при опасност от или при епидемично разпространение на заразни болести държавните и общински органи, физическите и юридическите лица оказват пълно съдействие на органите на държавния здравен контрол.
Кодексът на труда (КТ) задължава работодателя да осигури здравословни и безопасни условия на труд, така че опасността за здравето и живота на работника или служителя да бъдат отстранени, ограничени или намалени (чл. 275 от КТ). Нормативни актове, единни и отраслови правила са уредени в чл. 276 от КТ. Съгласно чл. 276, ал. 2 от КТ, министърът на труда и социалната политика и министърът на здравеопазването самостоятелно или съвместно утвърждават единни правила и дейности, които се прилагат от всички отрасли и дейности.
Отговорността на работодателя за осигуряване на безопасност и здраве при работа е регламентирана с разпоредбите на Закона за здравословни и безопасни условия на труд (ЗЗБУТ). Общите задължения на работодателя за осигуряване на здравословни безопасни условия на труд са разписани в глава XIII на КТ и глава III на ЗЗБУТ. Съгласно чл. 16, ал. 1, т. 6 от ЗЗБУТ работодателят е длъжен да осигури ефективен контрол за извършване на работата без риск за здравето и по безопасен начин. На основание чл. 16, ал. 6 от ЗЗБУТ всички разходи, свързани с осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, са изцяло за сметка на работодателя.

   Относно приложението на ЗКПО считам, че въпросните разходи попаднат в хипотезата на чл. 11 от закона. Регламентирано е, че разходите, определени като задължителни с нормативен акт, се признават за данъчни цели и не се облагат с данък върху разходите, освен когато в този закон е предвидено друго. В тази връзка отчетените разходи за PCR тестове по предписания на РЗИ, по реда и условията на посочените по-горе разпоредби, се признават за данъчни цели.
Трябва да се има предвид и разпоредбата на чл. 10 от ЗКПО, в която е въведен принципът за документална обоснованост – счетоводен разход се признава, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството, отразяващ вярно стопанската операция.
Описаните разходи не се облагат с данък върху разходите по реда на чл. 204 от ЗКПО, тъй като не попадат в определението за „социални разходи, предоставени в натура“, дадено в §1, т. 34 от ДР на същия закон, според която това са отчетените като разходи социални придобивки по чл. 294 от КТ и предоставени по реда и начина, определени от чл. 293 от КТ или от ръководството на предприятието. Социалните придобивки, уредени в чл. 294 от КТ, са свързани със социално-битово и културно обслужване в предприятието, което в описаната хипотеза не е така.

   Зам. изпълнителен директор на НАП: (Пламен Димитров)