РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
№ 94-00-143 от 24.11.2020 г. Относно: Прекъсване на трудова дейност от самоосигуряващо се лице - регистрирано като упражняващо свободна професия

НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ

   Във връзка с Ваше запитване, постъпило в Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” гр. .., с вх. № ……………./09.11.2020 г., Ви уведомявам за следното:
Посочвате, че работите по трудово правоотношение и същевременно във връзка със сключен консултантски договор сте се регистрирала като лице, упражняващо свободна професия. Осигурявате се само здравно като самоосигуряващо се лице, тъй като имате отпусната пенсия. Поради ситуацията с COVID-19 консултантският Ви договор е прекратен към 31.10.2020 г. Интересувате се дали трябва да подадете декларация за прекратяване на консултантския договор и в какъв срок?

   С оглед действащото осигурително законодателство и така описаната фактическа обстановка изразявам следното становище:
Упражняването на трудова дейност е в основата за осигуряването на лицата за част или всички покрити от държавното обществено осигуряване социални рискове. Обвързването на осигуряването с полагането на труд е изведено в чл. 10, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), който гласи, че осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й. В Кодекса за социално осигуряване и подзаконовите му актове липсва легална дефиниция на понятието „трудова дейност”. За целите на осигуряването достатъчно е дадено лице да попадне в кръга на задължително осигурените лица по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 от кодекса като упражняващо дейност на някое от посочените основания, за да възникне задължение за внасяне на осигурителни вноски за същото.
Съгласно чл. 5, ал. 2 от КСО самоосигуряващ се е физическо лице, което е длъжно да внася осигурителни вноски за своя сметка. Самоосигуряващите се лица са изброени в чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО (посл. изм. и доп. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) и това са:
- лицата, регистрирани като упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност;
- лицата, упражняващи трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества, физическите лица - членове на неперсонифицирани дружества, и лицата, които се облагат по реда на чл. 26, ал. 7 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица;
- регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители
Съгласно чл. 4, ал. 3, т. 1 от КСО лицата, регистрирани като упражняващи свободна професия и/ли занаятчийска дейност, подлежат на задължително осигуряване за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт. По свой избор те могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство (чл. 4, ал. 4 от КСО). На основание чл. 4, ал. 6 от КСО самоосигуряващите се лица, на които е отпусната пенсия, се осигуряват по свое желание.
Осигурителните вноски за самоосигуряващите се лица, включително упражняващите свободна професия, са изцяло за тяхна сметка и се дължат авансово върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (ЗБДОО) за съответната година. Тези лица определят окончателен размер на осигурителния доход за периода, през който е упражнявана трудова дейност през предходната година въз основа на данните, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по Закона за данъците върху доходите на физическите лица, като този доход не може да бъде по-малък от минималния месечен осигурителен доход и по-голям от максималния месечен осигурителен доход (чл. 6, ал. 8 и 9 от КСО).

   Задължително се осигуряват за допълнителна пенсия в универсален пенсионен фонд лицата, родени след 31 декември 1959 г., ако са осигурени във фонд „Пенсии“, съответно във фонд „Пенсии за лицата по чл. 69“, на държавното обществено осигуряване, с изключение на лицата, осигуряващи се по реда на от КСО. Осигурителните вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване се внасят върху доходите, за които се дължат осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване (чл. 127, ал. 1 и чл. 157, ал. 6 от КСО).
Лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1 от КСО внасят здравнооосигурителните си вноски по реда на чл. 40, ал. 1, т. 2 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО).
Самоосигуряващите се лица, включително упражняващите свободна професия, се осигуряват по ред, определен с Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ). Задължението им за осигуряване възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване (чл. 1, ал. 1 от НООСЛБГРЧМЛ). При започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на всяка трудова дейност, самоосигуряващото се лице подава декларация по утвърден образец (ОКд-5) от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите (НАП) до компетентната териториална дирекция на НАП, подписана от самоосигуряващото се лице, в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството (чл. 1, ал. 2 от НООСЛБГРЧМЛ).
От цитираните разпоредби следва, че упражняването на трудова дейност е основна правопораждаща предпоставка за възникване на осигуряването. За целите на осигуряването достатъчно е дадено лице да попадне в кръга на задължително осигурените лица по чл. 4 или по чл. 4а, ал. 1 от кодекса като упражняващо дейност на някое от посочените към тях основания, за да възникне основание за внасяне на осигурителни вноски за него. От друга страна, поради императивния текст на чл. 10 от КСО, преустановяването на трудовата дейност е едно от абсолютните условия за отпадане на задължението за осигуряване. Ето защо, в чл. 1, ал. 2 от НООСЛБГРЧМЛ е предвидено самоосигуряващите се лица да декларират кога започват, прекъсват, възобновяват или прекратяват трудовата си дейност.

   Предвид изложеното, ако след прекратяване на консултантския договор, не полагате труд като самоосигуряващо се лице – упражняващо свободна професия, т.е. не упражнявате трудова дейност, следва да подадете декларация по утвърден образец (ОКд-5), с която да декларирате прекъсване на дейността по гореописания ред.
В заключение следва да се отбележи, че упражняването на трудова дейност на лицата по чл. 4 от КСО се установява за всеки конкретен случай в хода на административно производство по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Без оглед на изложеното Ви обръщам внимание, че съгласно чл. 85 от ДОПК лицата са длъжни да посочват идентификацията и адреса си за кореспонденция в подаваните от тях декларации, в цялата кореспонденция с НАП, както и когато това се изисква в нормативен акт. Подаването на декларации, документи или данни по електронен път се извършва от субекта или от негов представител с квалифициран електронен подпис (чл. 102, ал. 1 от ДОПК). При последващи Ваши запитвания до НАП, за да получите отговор на поставените въпроси, писмото Ви следва да съдържа идентифициращите данни на задълженото лице с чийто права и задължения е свързано запитването, а ако се изпраща по електронен път, е необходимо да бъде използван квалифициран електронен подпис.

   Директор на Дирекция „ОУИ“ Пловдив: (п) (не се чете)