РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
№ 3-151 от 05.02.2021 г. Относно: Данъчно третиране на доставки на услуги за данъчно задължено лице, регистрирано в Обединеното кралство Великобритания с оглед промените в Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), в сила от 01.01.2021г.

НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ

   Според изложеното в запитването, дейността на „А“ ЕООД е свързана с изработката на 3D модели, изображения и видеа (с компютърен софтуер). Вече готовите графични материали, под формата на файлове, се изпращат на клиент „В“ GB ………….., компания, базирана в Обединеното кралство Великобритания. Дружеството е регистрирано по ДДС лице на основание чл. 97а от ЗДДС.
Във връзка с горното са поставени следните въпроси:
1. Къде е мястото на изпълнение на услугата?
2. Този вид дейност, услуга ли е по смисъла на чл. 21, ал. 5, т. 2, б. „в“ от ЗДДС?
3. Третира ли се тази дейност като дистанционни продажби, електронни услуги или други дейности, за които се изисква друга по-специфична регистрация?
4. Какво трябва да бъде основанието при издаване на фактура към държава членка от Европейския съюз (ЕС)?
5. Какво трябва да бъде основанието за неначисляване на ДДС при издаване на фактура към трети страни?
6. Какво трябва да бъде основанието за неначисляване на ДДС при издаване на фактура към фирма от България ?
7. Тъй като дружеството е регистрирано на основание чл. 97а от ЗДДС, за доставките на територията на РБългария и извън ЕС третира ли се като нерегистрирано по ЗДДС лице?
8. Кой оборот, реализиран от дружеството, ще се следи за регистрация по ЗДДС на общо основание?
9. Оборотът от доставки на услуги с място на изпълнение на територията на Великобритания, третира ли се като облагаем оборот за регистрация по ДДС в страната на клиента?

   При така изложената фактическа обстановка с оглед разпоредбите на ЗДДС (обн. ДВ, бр. 63 от 4 август 2006 г., посл. изм. ДВ, бр. 107 от 18.12.2020 г.) и Правилника за приложението му (ППЗДДС, обн. ДВ, бр.76 от 15.09.2006 г., посл. изм. ДВ, бр. 57 от 26.06.2020 г.) e изразено следното принципно становище:
На основание чл. 96, ал. 1 от ЗДДС всяко данъчно задължено лице, което е установено на територията на страната, с облагаем оборот 50 000 лв. или повече за период не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди текущия месец е длъжно в 7-дневен срок от изтичането на данъчния период, през който е достигнало този оборот, да подаде заявление за регистрация по този закон. Когато оборотът е достигнат за период не по-дълъг от два последователни месеца, включително текущия, лицето е длъжно да подаде заявлението в 7-дневен срок от датата, на която е достигнат оборотът.
По силата на чл. 96, ал. 2 от ЗДДС облагаем оборот е сумата от данъчните основи на извършените от лицето:
1. облагаеми доставки, включително облагаемите с нулева ставка;
2. доставки на финансови услуги по чл. 46;
3. доставки на застрахователни услуги по чл. 47.
Задължението за регистрация за данъчно задължено лице, което е установено на територията на страната, възниква независимо от срока, за който е постигнат облагаемият оборот, но не и за период, по-дълъг от определения в ал. 1 (чл. 96, ал. 5 от ЗДДС). При определянето на облагаемия оборот се взема предвид данъчният режим на доставките към датата на възникване на данъчното събитие или към датата на плащането, преди да е възникнало данъчното събитие по доставката на основание чл. 96, ал. 6 от ЗДДС.
Облагаема доставка по силата на чл. 12, ал. 1 от ЗДДС е всяка доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и 9, когато е извършена от данъчно задължено лице по този закон и е с място на изпълнение на територията на страната, както и доставката, облагаема с нулева ставка, извършена от данъчно задължено лице, освен в случаите, в които този закон предвижда друго.
Предвид посочените разпоредби на ЗДДС, за да се включи една доставка в облагаемия оборот, същата следва да е с място на изпълнение на територията на страната.
В тази връзка, в случаите, когато дружеството извършва доставки на стоки и/или услуги в рамките на независимата си икономическа дейност, с място на изпълнение на територията на страната и е регистрирано по ЗДДС лице на основание чл. 97а от закона, в издаваните фактури не трябва да начислява ДДС. Като основание за неначисляване на данък следва да посочва „чл. 113, ал. 9“ от закона. Това изискване е регламентирано в чл.114, ал. 1, т. 12 от ЗДДС, както и в чл. 79, ал. 2, т. 2 от ППЗДДС.
По смисъла на чл. 8 от ЗДДС услуга е всичко, което има стойност и е различно от стока, от парите в обращение и от чуждестранната валута, използвани като платежно средство. Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗДДС доставка на услуга е всяко извършване на услуга, като за целите на закона за доставка на услуга се смятат и описаните хипотези в чл. 9, ал.2 от ЗДДС.
Следва да се има предвид, че определение на понятието „услуги, извършени по електронен път” е дадено в § 1, т. 14 на ДР на ЗДДС и съгласно същото това са услугите, предвидени в Приложение II на Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност и чл. 7 на Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 на Съвета от 15 март 2011 г. за установяване на мерки за прилагане на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност (ОВ, L 77/1 от 23 март 2011 г.), както и в Регламент за изпълнение (ЕС) № 1042/2013 на Съвета от 7 октомври 2013 г. за изменение на Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 по отношение на място на доставки на услуги.
Важно е да се отбележи, че когато доставчикът на услуга и негов клиент кореспондират по електронна поща, това само по себе си не означава, че предоставената услуга е извършвана по електронен път.

   Съгласно чл. 7, § 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 на Съвета понятието “услуги, предоставяни по електронен път” съгласно Директива 2006/112/ЕО включва услуги, които се предоставят чрез интернет или електронна мрежа, както и които се предоставят по принцип автоматизирано – предвид естеството им, при минимална намеса на човешки фактор, и които е невъзможно да бъдат предоставени при отсъствието на информационни технологии.
От дадената дефиниция е видно, че за да попадне една услуга в обхвата на услугите, извършени по електронен път е необходимо да бъдат изпълнени едновременно следните условия:
1. услугата да се доставя чрез интернет или електронна мрежа;
2. да се доставя автоматизирано;
3. намесата на човешкия фактор при предоставянето на услугата да е минимална;
4. отсъствието на информационни технологии да прави предоставянето на услугата невъзможно.
Предвид изложеното, при положение, че извършваните от дружеството услуги отговарят на горепосочените критерии, предоставят се по принцип автоматизирано при минимална намеса на човешки фактор и които е невъзможно да бъдат предоставени при отсъствието на информационни технологии, същите могат да се определят като „услуги, извършени по електронен път”.
В случаите, когато всяка отделна доставка изисква човешка намеса от страна на доставчика, същата се разглежда като включваща повече от минимална намеса. Услугата се счита за изискваща само „минимална човешка намеса“ в случаите, когато доставчикът първоначално въвежда система, необходима само за доставката, редовно поддържа системата или я поправя в случаи на проблеми, свързани с нейното функциониране.
При положение, че във връзка с извършваните от дружеството услуги, всяка отделна доставка изисква човешка намеса от страна на доставчика, то същите следва да се разглеждат като включващи повече от минимална намеса и не попадат в обхвата на определението на § 1, т. 14 от ДР на ЗДДС. В този смисъл е и произнасянето на Консултативния комитет по ДДС, създаден на основание чл. 398 от Директива 2006/112/ЕО, който разглежда въпросите, които засягат прилагането на общностните разпоредби на ДДС. На своето 102-ро заседание Комитетът е изразил становище, че когато всяка отделна доставка изисква човешка намеса от страна на доставчика се приема, че доставката се разглежда като включваща повече от минимална човешка намеса. По-специално, Комитетът по ДДС приема, че предоставянето на нестандартизирани PDF файлове чрез електронна поща трябва да се разглежда като включващо повече от минимална човешка намеса.

   За да се приложи определен режим на облагане с данък върху добавената стойност на доставките на услуги, е необходимо правилно да се определи мястото на изпълнение на съответната доставка. В зависимост от това се определя приложимият данъчен закон- за доставките с място на изпълнение на територията на страната е ЗДДС, а за тези с място на изпълнение извън територията на страната – данъчният закон по местоизпълнение на доставката. Това е определящо относно цялостното данъчно третиране на съответната услуга, приложимата данъчна ставка, лицето – платец на данъка и възникването на задължения във връзка със съответния регистрационен режим.
Общото правило за определяне мястото на изпълнение на доставка на услуга се съдържа в разпоредбите на чл. 21, ал. 1 и 2 от ЗДДС (съответно чл. 44 и 45 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета) и е в зависимост от обстоятелството дали получателят на същата е данъчно задължено или данъчно незадължено лице.
Когато получателят е данъчно незадължено лице е приложима разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДДС, която предвижда, че мястото на изпълнение при доставка на услуга, когато получател е данъчно незадължено лице, е мястото, където доставчикът е установил своята независима икономическа дейност. Когато тези услуги се предоставят от постоянен обект, който се намира на място, различно от мястото, където доставчикът е установил своята независима икономическа дейност, то мястото на изпълнение е мястото, където се намира този обект. Когато няма място на установяване на независима икономическа дейност или постоянен обект, мястото на изпълнение на доставката е мястото на постоянния адрес или обичайното пребиваване на доставчика.

   В случаите, когато получател по доставката на услуга е данъчно задължено лице, съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от ЗДДС, мястото на изпълнение е мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност. Когато тези услуги се предоставят на постоянен обект, който се намира на място, различно от мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност, то мястото на изпълнение е мястото, където се намира този обект. Когато няма място на установяване на независима икономическа дейност или постоянен обект, мястото на изпълнение на доставката е мястото на постоянния адрес или обичайното пребиваване на получателя.
Според нормата на чл. 21, ал. 5, т. 1 и т. 2, б. „в“ от ЗДДС мястото на изпълнение при доставка на услуга е мястото, където получателят е установен или има постоянен адрес или обичайно пребиваване, когато са налице едновременно следните условия:
1. получателят е данъчно незадължено лице, което е установено или има постоянен адрес или обичайно пребиваване извън Европейския съюз;
2. доставяните услуги са:
в) услуги, извършвани от консултанти, инженери, консултантски бюра, счетоводители, юристи и други подобни услуги, включително услугите по изработка, преработка или доработка на софтуер.

   По отношение статута на получателя е необходимо да се има предвид, че в действащите ЗДДС и ППЗДДС не са регламентирани документите, които са необходими за доказване статута на получателя, дали той е данъчно задължено лице или данъчно незадължено лице.
Такива доказателства се съдържат в чл. 18, параграфи 1 – 3 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 на Съвета от 15 март 2011 г. за установяване на мерки за прилагане на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност /Регламент № 282/2011/. Регламентът е задължителен и се прилага пряко във всички държави членки, поради което и дружеството като доставчик на услуги, следва да се съобрази с правилата, регламентирани в него.
За определяне статута на получателя на услугата като данъчно задължено лице, в регламента са установени доказателствата, които същият следва да предостави на доставчика. Тези документи са различни в зависимост от това къде е установен получателят - в Общността или извън нея. Според изложеното в запитването получател на предоставяните от дружеството услуги е данъчно задължено лице, идентифицирано в Обединеното кралство Великобритания.
В ЗДДС, в сила от 01.01.2021 г., е създадена глава двадесет и първа „а“ „Специални разпоредби във връзка с данъка върху добавената стойност по отношение на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия“.
По силата на чл. 168а, ал. 1 от ЗДДС, попадащ в обхвата на посочената глава, Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия е трета страна от 1 януари 2021 година.
На основание чл. 18, пар. 3 от Регламент (ЕС) 282/2011 г. доставчикът на услуги може да счита, че получател, установен извън Общността, има статут на данъчнозадължено лице, ако са изпълнени следните условия:
а) ако получи от получателя удостоверение, издадено от компетентния данъчен орган на получателя, в потвърждение на факта, че получателят извършва стопанска дейност, с цел да му се предостави възможност да получи възстановяване на ДДС по силата на Директива 86/560/ЕИО на Съвета от 17 ноември 1986 г. относно хармонизиране на законодателствата на държавите-членки в областта на данъците върху оборота - правила за възстановяване на данъка върху добавената стойност на данъчнозадължени лица, които не са установени на територията на Общността;
б) когато получателят не разполага с това удостоверение, ако доставчикът разполага с идентификационния номер по ДДС или подобен номер, изпълняващ същата функция, предоставен на получателя от страната по установяване и използван за идентифициране на данъчнозадължени лица или с всяко друго доказателство за това, че получателят е данъчнозадължено лице и ако доставчикът извърши проверка в разумна степен на точността на информацията, предоставена му от получателя, с помощта на обичайните търговски мерки за сигурност като мерките, свързани с проверките на самоличността и на плащанията.
Доколкото способите за удостоверяване на статута на получателя на услугата не са императивно и лимитативно установени в регламента и доколкото последващият данъчен контрол се извършва на базата на документи, следва да се приеме, че при преценка на това обстоятелство фактическото положение следва да може да бъде установено документално, независимо от способа за това.

   В тази връзка, с оглед определяне мястото на изпълнение на услугите, когато получателят на доставка на услуги, извършвани по електронен път е данъчно задължено лице, установено в държава членка от ЕС или в трета страна, както и в случаите, когато извършваните от дружеството услуги не попадат в приложното поле на пар. 1, т. 14 от ДР на ЗДДС, мястото на изпълнение на доставката ще се определи по реда на чл. 21, ал.2 от ЗДДС. Това е мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност, а когато тези услуги се предоставят на постоянен обект, който се намира на място, различно от мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност, то мястото на изпълнение е мястото, където се намира този обект.
Предвид това и с оглед разпоредбата на чл. 168а, ал. 1 от ЗДДС, в настоящия случай, извършените доставки на услуги след 01.01.2021 г. за данъчно задълженото лице от Обединеното кралство Великобритания са доставки с място на изпълнение на територията на трета страна, съответно извън територията на страната. Тези доставки няма да попаднат в обхвата на облагаемите доставки по смисъла на чл. 12, ал.1 от ЗДДС, поради което данъчната им основа няма да участва при формиране на облагаемия оборот от 50 000 лв. за целите на регистрацията по чл. 96 от ЗДДС.
Независимо от наличието на регистрация на основание чл. 97а от ЗДДС, за посочените доставки, дружеството няма да начислява ДДС, тъй като същите ще са с място на изпълнение - мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност (чл. 86, ал. 3 във връзка с чл. 25, ал. 6, т. 2 от ЗДДС), в случая на територията на Обединеното кралство Великобритания. Като основание за неначисляване на данък в издаваните фактури следва да бъде отразен „чл. 21, ал. 2 от ЗДДС” и да бъде вписан текста „обратно начисляване“ предвид изискванията на чл. 79, ал. 2, т. 3 от ППЗДДС. Аналогично е документирането на доставките на услуги по чл. 21, ал. 2 от ЗДДС с място на изпълнение на територията на друга държава членка.
Следва да се има предвид, че регистрацията на основание чл. 97а от ЗДДС е задължителна за всяко данъчно задължено лице по чл. 3, ал. 1, 5 и 6, установено на територията на страната, което предоставя услуги по чл. 21, ал. 2 от ЗДДС с място на изпълнение на територията на друга държава членка, както и за данъчно задължено лице, което получава услуги с място на изпълнение на територията на страната, които са облагаеми и за които данъкът е изискуем от получателя по чл. 82, ал. 2 от закона. В тази връзка, извършените доставки на услуги по чл. 21, ал. 2 от ЗДДС с място на изпълнение на територията на трета страна и доставките на стоки и/или услуги с място на изпълнение на територията на страната, не трябва да се отразяват в дневника за продажбите на дружеството, предвид разпоредбата на чл. 113, ал. 2, изречение второ от ППЗДДС. Справка-декларацията по чл. 125, ал. 1 от ЗДДС и отчетните регистри по ал. 3 от същата разпоредба се подават до 14-о число включително на месеца, следващ данъчния период, за който се отнасят, дори и в случаите, когато не следва да се внася или възстановява данък, както и в случаите, когато регистрираното лице не е извършило или получило доставки за този данъчен период, съгласно чл. 125, ал. 4 и ал. 5 от ЗДДС. За доставките на услуги по чл. 21, ал. 2 от ЗДДС с място на изпълнение на територията на трета страна дружеството не следва да подава VIES-декларация.

   Доколкото след 01.01.2021 г. Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия е трета страна, за дружеството ще отпадне основанието за задължителна регистрация по чл. 97а, ал. 2 от ЗДДС, ако извършва доставки на услуги само за контрагенти от тази държава и същото може да прекрати регистрацията си по ЗДДС. Съгласно чл. 108, ал. 1, т. 4 от ЗДДС, основание за дерегистрация по избор възниква за лице, регистрирано на основание чл.97а, когато към датата на подаване на заявлението за дерегистрация не е налице основание за задължителна регистрация.
В случай, че след тази евентуална дерегистрация дружеството започне отново да предоставя услуги по чл. 21, ал. 2 от ЗДДС с място на изпълнение на територията на държава членка от ЕС, за същото отново ще възникне задължение за регистрация на основание чл. 97а, ал. 2 от закона. В същото време това, че дадено лице е регистрирано по чл. 97а от ЗДДС, не отменя неговото задължение да се регистрира по чл. 96 и по чл.99 от закона, ако възникнат съответните основания за такава регистрация. В тези случаи лицето следва да се регистрира съответно по реда и в сроковете за задължителна регистрация.
По отношение на приложението на нормата на чл. 21, ал. 5, т. 1 и т. 2, б. „в“ от ЗДДС следва да се има предвид, че ако в изпълнение на изискванията на разпоредбата на чл. 18, пар. 3 от Регламента, получателят по доставката е данъчно незадължено лице, което е установено или има постоянен адрес или обичайно пребиваване извън Европейския съюз и услугите попадат в приложното поле на б. „в“ от посочената норма, то мястото на изпълнение е там, където получателят е установен или има постоянен адрес или обичайно пребиваване. В този случай, когато получателят е данъчно незадължено лице извън ЕС, мястото на изпълнение на доставката ще е извън територията на страната и същата няма да участва при формиране на облагаемия оборот по чл. 96, ал. 2 от ЗДДС.
Относно третирането на дейността, която се извършва, като дистанционни продажби, следва да се има предвид, че в ЗДДС доставките на стоки в условията на дистанционни продажби са регламентирани в сега действащите разпоредби на чл. 14 и чл. 20 от закона, в сила до 30.06.2021 г. Съгласно чл. 14, ал. 1 от ЗДДС дистанционна продажба е доставката на стоки, за която са налице едновременно следните условия:
1. стоките се изпращат или транспортират от или за сметка на доставчика от територията на държава членка, различна от тази, в която транспортът приключва;
2. доставчикът на стоките е регистриран за целите на ДДС в държава членка, различна от тази, в която транспортът приключва;
3. получател по доставката е лице, което не е задължено да начисли ДДС при вътреобщностно придобиване на стоката в държавата членка, където транспортът приключва;
4. стоките:
a) не са нови превозни средства, или
б) не се монтират и/или инсталират от или за сметка на доставчика, или
в) не са предмет на специален ред на облагане на маржа на цената за стоки втора употреба, произведения на изкуството, предмети за колекции и антикварни предмети.
Следователно дистанционните продажби представляват специален режим на облагане на доставките на стоки от регистрирани лица в рамките на ЕС към нерегистрирани лица в рамките на ЕС при спазване на посочените по-горе условия. Доколкото дружеството извършва доставки на услуги с получател данъчно задължено лице от Обединеното кралство Великобритания, за същото не са приложими разпоредбите в ЗДДС, свързани с доставките на стоки в условията на дистанционни продажби.
Относно регистрацията по ДДС на дружеството в Обединеното кралство Великобритания, следва да се има предвид, че НАП не е компетентна да изразява становище по прилагането на чуждестранно законодателство. Поради това запитвания следва да се отправят до компетентната административна структура на съответната държава.

   Директор на Дирекция „ОУИ“ Пловдив: (п) (не се чете)