начало > в. Главен счетоводител > 2021 > бр. 7, 1 - 15 април 2021 г. > № 07-00-301 от 04.01.2021 г. Относн...
в. Главен счетоводител
бр. 7, 1 - 15 април 2021 г.

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
№ 07-00-301 от 04.01.2021 г. Относно: Прилагане на Наредба Н-18 от 13 декември 2006 г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства /ФУ/ на продажбите в търговски обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, извършващи продажби чрез електронен магазин /Наредба № Н-18/2006г./

НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ

   Във връзка с постъпило запитване с вх. № 07-00-301/16.12.2020г. при Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика”, е изложена следната фактическа обстановка:
Дружеството разработва, внедрява и поддържа софтуер за управление на бизнеса, като към момента има над тридесет декларирани СУПТО версии, вписани в публичния списък на софтуерите за управление на продажби в търговските обекти по чл. 118, ал. 16 от ЗДДС. СУПТО софтуерът работи с два типа документи-търговски документи /ТД/ и финансови документи /ФД/. В случай на отказ от сделка, връщане на стока, намаление на данъчна основа към ТД за продажба със съответно УНП в софтуера се генерира „обратен ТД“ от тип Кредитно известие, сторно, като може да бъде наименован и по друг начин. Този втори ТД, освен че връща наличността на отказаните/върнатите стоки, съдържа УНП на първоначалната продажба и се отразява в СУПТО-справка по т.18.4 Таблица-Сторнирани продажби, т.е. осигурява се пълна проследимост по УНП. Когато по същия ТД се отразява връщане на пари, се генерира съответен ФД за плащане по банков път, плащане в брой- с автоматично отпечатване на сторно фискален бон от фискалното устройство. При завършване на продажбения ТД и натискане бутон за плащане се издава съответен ФД и автоматично от ФУ се отпечатва фискален бон с начин на плащане наложен платеж, който се прилага към пратката и придружава изпратената стока, която се предава на куриер. В следващ момент крайният клиент или не отива да получи пратката или чрез опцията за преглед и тест не я одобрява и приема-т.е. изобщо не плаща и срещу издадения фискален бон за наложен платеж суми не постъпват. След като куриерът върне стоката обратно при търговеца- в СУПТО се създава описаният по-горе „обратен ТД“ за обратно заприхождаване на стоката, съответно издаване на кредитно известие ако първоначалната продажба е фактурирана. По този ТД реално пари не се връщат, т.к. такива никога не са били плащани от крайния клиент. Дружеството счита , че липсва основание СУПТО да подава команда за издаване на сторно фискален бон за връщане на пари в брой, когато такива реално не се връщат-т.е. няма движение на пари.
В тази връзка са поставени следните въпроси:
1.Възможно ли е двете насрещни, нереализирани плащания да бъдат покрити чрез прихващане на насрещни вземания- с цел закриване на дълговете по първоначалната продажба и по „обратния ТД“/кредитно известие/сторно/?
2.За издадения фискален бон за плащане с наложен платеж-възможно ли е да се отрази през счетоводната отчетност, примерно чрез протокол, че плащането по него не е постъпило и следва да не участва в оборота на търговеца, за да се избегне необходимостта от издаване на сторно фискален бон по неосъществено връщане на пари в брой?
3.Допустимо ли е да възникне разлика между отчетената и фактическата касова наличност и ако е допустимо- добра практика ли е плащанията с наложен платеж да бъдат отделяни в друг департамент на фискалното устройство- по подобие на разносната търговия?

   Предвид изложената фактическа обстановка и с оглед разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ и Наредба № Н-18 от 13 декември 2006 г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства /ФУ/ на продажбите в търговски обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, извършващи продажби чрез електронен магазин /Наредба № Н-18/2006г./, изразявам следното становище:
Редът и начинът за издаване на фискални касови бележки и за установяване на дистанционна връзка с НАП са определени с Наредба № Н-18/2006г.
По силата на чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба Н-18/2006 г. на МФ, независимо от документирането с първичен счетоводен документ, задължително следва да се издава фискална касова бележка за всяка продажба на лицата по чл. 3, ал. 1 - за всяко плащане, с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез кредитен превод, директен дебит или чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл.3, ал. 1.
По смисъла на §1, т.12 от Закона за пощенските услуги /ЗПУ/, „наложен платеж“ е допълнителна пощенска услуга, при която пощенската пратка се доставя на получателя срещу заплащане на определена от подателя сума. Доставчикът на стоката я предава на куриера, който от своя страна я доставя на получателя, срещу заплащане на определена от подателя сума /стойността на стоката с или без таксата за услугата наложен платеж, в зависимост от договореното между страните по доставката/. Куриерът събира определената от подателя сума и след това в зависимост от договореностите им, му я превежда по банков път или му я изплаща в брой. Начинът, по който куриерът превежда сумата на подателя, няма нищо общо с начина, по който се заплаща за стоката от получателя й, и който начин на плащане всъщност е определящ при съобразяване на изискванията на законодателството за издаване на фискална касова бележка.
В така описания в запитването случай извършваните продажби са съотносими с дадената в § 1, г. 1 от ДР на Наредба № Н-18 на МФ от 13.12.2006г. дефиниция за „разносна търговия“, състояща се в продажба на стоки или услуги извън търговския обект по предварителна заявка, при която доставката се извършва от нает от доставчика персонал. По реда на чл.25, ал.2 от Наредба № Н-18 /2006 г. при разносна търговия, фискалната бележка се издава от интернет търговеца при окомплектовката на заявката и се предава на разносвача, който от своя страна следва да я предаде на купувача при получаване на плащането.
Плащането с „наложен платеж“ не е сред изброените като освободени от издаване на фискална касова бележка начини на плащане и при доставка на стока с наложен платеж, т.е. когато плащането се извършва при получаването на стоката, е налице задължение за регистриране и отчитане на продажбата с фискална касова бележка.

   Следва да се има предвид, че в случаите по чл. 25, ал. 2, когато фискалният бон се издава преди получаване на плащането, се допуска продажбите да се регистрират в отделен департамент с наименование „РАЗНОСНА ТЪРГОВИЯ“/чл. 26а, ал. 3 от Наредба № Н-18/2006г./.
Видовете плащания съгласно разпоредбите на чл. 118, ал. 3 от ЗДДС и чл. 3, ал. 1 от Наредба №Н-18/2006 г. са както следва:
- плащания, за които се изисква издаване на фискален бон (ФБ): в брой, с чек,
с ваучер, с банкова кредитна или дебитна карта или с други заместващи парите платежни средства;
- плащания, за които не се изисква издаване на ФБ: внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги.
Към настоящия момент видовете плащания, които се програмират във фискалните устройства (ФУ), са съобразени със структурата, в която ФУ подават XML съобщения с информация за дневните финансови отчети с/без нулиране и запис във фискалната памет и документи за продажби към НАП, съгласно Приложение №17 на Наредба №Н-18 от 2006 г.
При повечето одобрени типове ФУ има функционална възможност за програмиране и на допълнителни видове плащания. Следва да се има предвид, обаче, че наложеният платеж не е отделен вид плащане, поради което във фискалното устройство може да се програмира отделен департамент с примерно наименование „Разносна търговия“ и към него да се отнасят плащанията, извършени с наложен платеж, най-често в брой или с банкова дебитна/кредитна карта.
По същество сторно операцията, регламентирана в Наредба № Н-18/2006г., е корекция, която се извършва след като сметката на клиента е приключена, т.е. налице е издаден фискален бон / чл. 31, ал.1 от Наредба № Н-1882006г./. В тези случаи е налице изискване от ФУ да се издаде фискален бон с надпис „СТОРНО“, изписан с двоен шрифт.
Наредба № Н-1882006г. допуска сторно операции да се регистрират във ФУ само с вид плащане „в брой“. Видно от гореизложеното към този вид плащане се отнасят и плащанията, извършени чрез наложен платеж.

   Сумите по сторно операциите се натрупват с положителен знак в отделен регистър във фискалната памет, без да се коригира общият дневен оборот. Броят на сторно операциите и подлежащите на връщане суми се натрупват в отделни регистри според причината за сторно операцията, общо и по данъчни групи.
При извършване на сторно операция чрез ФУ се прави проверка за касова наличност в устройството, като не се допуска извършване на сторно операция при недостатъчна касова наличност. Това означава, че сторно операция се осъществява само ако има необходимата сума в брой. При недостатъчна касова наличност, с цел удовлетворяване на рекламацията, е необходимо да се осигури такава наличност, като се отбележи служебно въвеждане на сума в касата на ФУ, след което да се пристъпи към документиране на сторно операцията.
Прилагането на ред за регистрация и отчетност на сторно операция, различен от определения в чл. 31 от Наредба № Н-18/2006г., води до несъответствие с нормативно регламентирания ред и съответно до липса на документална обоснованост за намаляване на регистрирания търговски оборот. При наличие на законоустановени кумулативни изисквания за притежавани елементи от сторно-документа, отсъствието на такива има за последствие липсата на обвързваща доказателствена сила на документа за извършване на стопанската операция, отразена в него.

   Директор на Дирекция „ОУИ“ Пловдив: (п) не се чете)



Статия със свободен достъп