РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
№ 3-156 от 04.02.2022 г. Относно: Регистриране и отчитане на продажби на стоки, извършвани от електронен магазин

НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ

   Според изложеното в запитването, „Ф“ ЕООД извършва продажби на промишлени стоки, основно чанти и бижутерия, чрез онлайн магазин на физически лица. Всички реализирани продажби до м.12.2021 г. са плащани чрез пощенски паричен превод(ППП). Независимо от това, фирмата е регистрирала онлайн магазина в системата на НАП.
Посочено е, че от м.01.2022 г. дружеството ще започне да получава плащания чрез системата еРау с банкови карти чрез виртуален POS, като това обстоятелство е декларирано в НАП в т.7.2., в раздела Информация, подавана от лицата по чл. 3 от Наредба № Н-18/2006г. В тази връзка е поставен въпросът, ако фирмата приеме алтернативния начин за регистриране и отчитане на продажбите чрез подаване на одиторски файл, то в този файл всички продажби за месеца ли следва да се отчитат или само тези, платени чрез еРау?
Освен това дружеството има намерение да направи сайта и на румънски език и да започне да извършва доставки на стоки на физически лица в Румъния. Транспортирането на стоките ще се осъществява чрез куриерска фирма N до посочен адрес в Румъния. Плащанията ще бъдат с наложен платеж, като куриерската фирма ще превежда сумите по банкова сметка на дружеството, също така ще има и плащания чрез карти (дебитни или кредитни). Във връзка с този случай са поставени следните въпроси:
Как следва да се отчитат реализираните продажби в Румъния?
Необходимо ли е за всяка продажба да се издава фактура и фискален бон (ФБ), или може отчитането да стане по алтернативен начин чрез одиторски файл?
При достигане на оборот в Румъния 10 000 евро, ще е необходима регистрация в OSS. Възможна ли е регистрация преди достигане на този оборот (доброволна)?
При така изложената фактическа обстановка, с оглед разпоредбите на ЗДДС (обн. ДВ, бр. 63 от 4 август 2006 г., посл. изм. ДВ, бр. 111 от 31.12.2021 г.), Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО, обн. ДВ, бр. 105/2006 г., посл. изм. ДВ, бр. 8/2022 г.), Правилника за прилагане на ЗДДС (ППЗДДС, обн. ДВ, бр. 76/2006 г., посл. изм. и доп. ДВ бр. 27/2021 г.) и Наредба № Н-18/2006 г. (обн. ДВ, бр.106 от 27 декември 2006 г., посл. изм. ДВ. бр.110 от 24.12.2021 г.) e изразено следното становище:
По прилагане на чл. 118 от ЗДДС и Наредба № Н-18/2006 г.
Съгласно чл. 118, ал. 1 от ЗДДС всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (ФУ) (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (ИАСУТД) (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Получателят е длъжен да получи фискалния или системния бон и да ги съхранява до напускането на обекта.
Редът и начинът за издаване на фискални касови бележки и за установяване на дистанционна връзка с НАП са определени с Наредба № Н-18 на Министерство на финансите от 13.12.2006 г.
Разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. задължава всяко лице да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи (ЗПУСП), или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги (ЗПУ). Когато плащането се извършва чрез пощенски паричен превод, на клиента се предоставя хартиен или в електронен вид документ, съдържащ най-малко информацията по чл. 26, ал. 1, т. 1, 4, 7 и 8.
Считано от 1 февруари 2020 г. е създадена алтернативна възможност, която при определени условия допуска вместо фискален/системен бон да се издаде друг документ за продажба. По силата на чл. 3, ал. 17 от Наредба №Н-18/2006 г. лице, което извършва продажби на стоки и/или услуги чрез електронен магазин, може да регистрира и отчита тези продажби вместо с фискален или системен бон чрез документ за регистриране на продажбата, който не е издаден от ФУ или ИАСУТД, когато е извършено неприсъствено плащане с кредитна или дебитна карта и при условие че:
1. софтуерът/софтуерите за управление на продажбите, отговаря/т на изискванията по чл. 52с; и
2. за продажбите, извършвани чрез електронния магазин, лицето приема неприсъствени плащания, извършвани с кредитна и дебитна карта.
Лицата, които изпълняват кумулативно горепосочените условия и желаят да прилагат посочената алтернативна възможност за отчитане на продажбите чрез електронен магазин, следва да спазват реда и условията, разписани в разпоредбите на членове 51о – 52у от Наредба №Н-18/2006 г.
По силата на чл. 52т, ал. 2 от наредбата, лицето по чл. 3, ал. 17 е длъжно за всеки календарен месец да подава към НАП стандартизиран одиторски файл съгласно приложение № 38, съдържащ информация за направените в електронния магазин поръчки, по които са извършени доставки на стоки/услуги през месеца. Информацията се подава до 15-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнася. Приложение № 38 описва в табличен вид данните, които следва да се подават в XML формат. Част от данните, които според приложението е необходимо да съдържа одиторския файл, са свързани с начина на плащане на направените поръчки в ел. магазин. В тази връзка в приложение № 38 в номенклатурата, съответстваща на полето „Начин на плащане на поръчка“, са посочени следните възможности, съответстващи на вида на плащане на дадената поръчка, а именно:
1 - освободено по чл. 3 плащане без ППП;
2 - виртуален ПОС;
3 - наложен платеж с ППП;
4 - доставчик на платежни услуги;
5 - друг вид плащане, неизискващо издаване на фискален бон извън посочените в т. 1 - 4;
6. плащане, отразено с фискален бон.
Видно от задължителните данни, които съгласно приложение № 38 трябва да бъдат посочени в стандартизирания одиторски файл за извършените доставки на стоки/услуги през календарния месец е, че файлът следва да съдържа информация за всички направени в електронния магазин поръчки и начина, по който те са били платени. За тази цел, при съставяне на файла е необходимо да бъдат въведени данни за начина на плащане на всяка отделна поръчка, като от съответната номенклатура бъдат избрани възможностите за вид плащане от 1 до 6.
Предвид гореизложеното, при положение, че „Ф“ ЕООД приеме алтернативния начин за регистриране и отчитане на продажбите чрез подаване на одиторски файл, то в този файл е необходимо да бъдат предоставени данни за всички продажби, извършени от ел. магазин, а не само тези, по които е извършено плащане чрез системата еРау с банкови карти чрез виртуален POS.
По отношение на въпросите, свързани с реализирани продажби в Румъния и касаещи отчитането на продажбите по реда на чл. 118 от ЗДДС и Наредба № Н-18/2006 г. е необходимо да се има предвид следното:
За да бъде даден отговор на въпросите кога и как се регистрират и отчитат по реда на чл. 118 от ЗДДС и Наредба № Н-18/2006 г., извършвани от задължено лице вътреобщностни дистанционни продажби на стоки, първо следва да се определи къде се намира търговският обект и кое всъщност представлява търговският обект, от който се извършват продажбите, с оглед териториалния обхват на разпоредбите на ЗДДС и Наредба № Н-18/2006 г., след което да се вземат предвид и начините на плащане от страна на клиентите.
За целите на чл. 118 от ЗДДС и Наредба № Н-18/2006 г. понятието „търговски обект“ по смисъла на § 1, т. 41 от допълнителните разпоредби на ЗДДС е : „всяко място, помещение или съоръжение (например: маси, сергии и други подобни) на открито или под навеси, във или от което се извършват продажби на стоки или услуги, независимо че помещението или съоръжението може да служи същевременно и за други цели (например: офис, жилище или други подобни), да е част от притежаван недвижим имот (например: гараж, мазе, стая или други подобни) или да е производствен склад или превозно средство, от което се извършват продажби“.
В тази връзка в проведен телефонен разговор е уточнено, че търговският обект, от който „Ф“ ЕООД извършва продажбите чрез онлайн магазин, се намира на територията на Република България.
Второто условие, от което зависи как следва да се регистрират и отчитат по реда на ЗДДС и Наредба № Н-18/2006 г. извършените продажби, е начина на плащане. С оглед разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. плащанията по продажбите на стоки при електронна търговия могат да се групират като плащания, за които се изисква издаване на фискален бон и плащания, за които не се изисква издаване на фискален бон. В общия случай при извършване на продажба/доставка, по която се плаща в брой, с чек, с ваучер, с банкова кредитна или дебитна карта или с други заместващи парите платежни средства, е налице задължение за регистриране и отчитане на извършваните продажби на стоки чрез издаване на фискална касова бележка. В случай, че плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на ЗПУПС или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор, по смисъла на ЗПУ, фискална касова бележка не се издава. Определящо за издаването на фискален бон е начина на плащане на стоките от клиента, а не начинът на получаване от търговеца на платените от продажбата парични средства.
В запитването е посочено, че за продажбите в Румъния, плащанията ще бъдат с наложен платеж и плащания чрез карти (дебитни или кредитни). Не става ясно обаче какъв точно вид (видове) плащания с дебитни или кредитни карти ще бъдат извършвани. Следва да се има предвид, че за някои видове разплащания с карти се изисква издаване на фискален бон, т.е. възниква задължение за отчитане на тези продажби чрез ФУ, а за други закона не поставя такова задължение.
С оглед на това са разгледани по-подробно някои групи плащания, които биха могли да възникнат във конкретния случай:
1. Плащане с банкова кредитна и дебитна карта чрез виртуален ПОС терминал.
При извършване на плащане по продажба на стока чрез банкова кредитна или дебитна карта, задълженото лице е длъжно да регистрира продажбата чрез издаване на фискален бон от фискално устройство или на системен бон от ИАСУТД. Това задължение произтича от разпоредбата на чл. 118, ал. 3 от ЗДДС, в която изрично е указано, че се издава фискален или системен бон при плащане, извършено с банкова кредитна или дебитна карта. От тази гледна точка е без значение фактът, че плащането е извършено посредством виртуално терминално ПОС-устройство.
2. Плащане посредством системи за електронни плащания на доставчик на платежни услуги.
Доставчик на платежни услуги е:
а) банка, съгласно Закона за кредитните институции;
б) платежна институция по смисъла на ЗПУПС, оперираща на територията на страната, която има сметка в банка на територията на страната или държава членка на ЕС;
в) дружество за електронни пари по смисъла на ЗПУПС, опериращо на територията на страната като платежна институция.
Обичайно, при извършване на платежни услуги, системите за електронни плащания на доставчици на платежни услуги предоставят възможност за повече от един начин на плащане. Най-често плащанията от клиента могат да се извършват чрез неговата банкова дебитна или кредитна карта, или чрез неговата платежна сметка чрез прехвърляне на парични средства от платежна сметка на клиента (не чрез кредитна или дебитна карта) към платежна сметка на продавача.
С оглед на това, когато задължено лице извършва продажби, плащанията по които се извършват чрез дебитни или кредитни карти през система за електронни плащания на доставчик на платежни услуги, е налице задължение за регистриране и отчитане на тези продажби чрез издаване на фискален/системен бон.
3. Плащане в брой или с банкова кредитна или дебитна карта при доставка на стоката от куриер чрез използване на услугата „Наложен платеж“:
По смисъла на §1, т. 12 от ЗПУ „наложен платеж“ е допълнителна услуга, при която пощенската пратка се доставя на получателя срещу заплащане на определена от подателя сума. Доставчикът на стоката я предава на куриера, който от своя страна я доставя на получателя срещу заплащане на определена от подателя сума (стойността на стоката с или без таксата за услугата наложен платеж, в зависимост от договореното между страните по доставката). Куриерът събира определената от подателя сума и след това, в зависимост от договореностите им, я превежда по банкова сметка или я изплаща в брой на подателя. Начинът, по който куриерът превежда сумата на подателя, в случая е без значение, тъй като определящ при съобразяване с изискванията на законодателството за издаване на фискална касова бележка е начинът, по който се заплаща за стоката от получателя ѝ - в брой или с банкова дебитна/кредитна карта.
В случая при доставка на стока чрез използване на услугата „наложен платеж“, при която плащането от страна на клиента се извършва в брой или с банкова кредитна или дебитна карта при доставка на стоката, е налице задължение за регистриране и отчитане на продажбата с фискална касова бележка.
Алтернативен начин за регистриране и отчитане на продажбите.
Както беше посочено и по-горе, при положение, че за дадената продажба е извършено неприсъствено плащане с кредитна или дебитна карта и дружеството използва алтернативния начин за отчитане на продажбите, извършени чрез електронен магазин, регламентиран в чл. 3, ал. 17 от Наредба № Н-18/2006 г., то същото няма да има задължение да регистрира и отчита тези продажби с фискален бон, а с документ за регистриране на продажбата, който не е издаден от ФУ или ИАСУТД.
Предвид изложеното до тук, при осъществяването на всяка една продажба на стока чрез електронен магазин, съобразявайки начина на плащане, извършен от всеки купувач, „Ф“ ЕООД следва да прецени налице ли е задължение за регистриране на продажбата чрез ФУ или не.
При положение, че дружеството извърши продажби чрез електронен магазин в Румъния, за които е налице задължение за издаване на ФБ, следва да се има предвид, че по отношение на регистриране и отчитане на тези вътреобщностни дистанционни продажби на стоки са налице някои особености при отразяването на тези продажби чрез ФУ.
Разпоредбата на чл. 27 от Наредба № Н-18/2006 г. задължава лицата, за които е налице задължение за издаване на фискален/системен бон, да регистрират всяка продажба на стока или услуга по данъчни групи според вида на продажбите, а именно:
1. група „А“ - за стоки и услуги, продажбите на които са освободени от облагане с данък, за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 0 % ДДС, както и за продажби, за които не се начислява ДДС;
2. група „Б“ - за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 20 % ДДС;
3. група „В“ - за продажби на течни горива чрез измервателни средства за разход на течни горива;
4. група „Г“ - за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 9 % ДДС.
Когато лицето извършва вътреобщностни дистанционни продажби на стоки и не се начислява български ДДС, тези продажби следва да се отнасят в данъчна група „А“ с размера на платената от клиента сума. В допълнение, разпоредбата на чл. 27, ал. 3 от Наредба № Н-18/2006 г. задължава лицата, използващи фискални устройства, да програмират и регистрират с наименование и единична цена като отделни артикули стоките или услугите, отнасящи се към данъчна група „А“. За улеснение на лицата е възможно продажбите, които се извършват на данъчно незадължени лица в други държави-членки, да се отнасят в един департамент с примерно обобщено наименование „СТОКИ ЗА ЕС“ или „ВОДП (вътреобщностни дистанционни продажби) на стоки“, като наименованията на видовете стоки/услуги, отпечатвани на фискалния бон, включват и наименованието на департамента. Предвид това, ако лицето извършва и други продажби на стоки в България, които следва да отнася към данъчна група „А“, същите ще могат ясно да се разграничат от продажбите на данъчно незадължени лица в други държави членки. При възприемане на такъв подход за отчитане на продажбите, в дневния финансов отчет на отделен ред ще се отбелязва общата сума на продажбите, отнесени в този департамент, като част от общия оборот на лицето. От друга страна, лесно ще може да се извърши съпоставка на отчетените обороти чрез фискалното устройство при продажби на данъчно незадължени лица в други държави членки с отразените в електронния регистър, който лицето води по държави. Следва да се има предвид, че във фискалните устройства всички регистрирани и натрупвани суми се изразяват в левове и стотинки (чл. 26, ал. 3 от наредбата).
По прилагане на ЗДДС във връзка с правото на регистрация за прилагане на специален режим в Съюза
1. Общи положения.
Съгласно чл. 152 от ЗДДС специалните режими по глава осемнадесета са режим „извън Съюза“, „режим в Съюза“ и „режим за дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии“.
За доставки на услуги, дистанционни продажби на стоки или някои вътрешни дистанционни продажби на стоки, по които получатели са данъчно незадължени лица, които са установени, имат постоянен адрес или обичайно пребиваване на територията на държава членка, доставчикът може да избере да се регистрира за прилагане на някой от специалните режими в Съюза или извън Съюза в страната или в друга държава членка (чл.152, ал. 4 от ЗДДС, в сила от 01.07.2021 г.).
Видно от горното, регистрацията за специалните режими касае определени категории доставки и е различна от общата регистрация по ЗДДС.
Режим в Съюза съгласно чл. 152, ал. 3 от ЗДДС може да се прилага за доставки на услуги или вътреобщностни дистанционни продажби на стоки или някои вътрешни дистанционни продажби на стоки, извършвани от:
1. данъчно задължени лица, които не са установени в държавата членка по потребление, при доставки на услуги на данъчно незадължени лица, които са установени, имат постоянен адрес или обичайно пребиваване в Европейския съюз;
2. данъчно задължени лица при доставки на вътреобщностни дистанционни продажби на стоки по чл. 14, ал. 1;
3. данъчно задължени лица, които управляват електронен интерфейс, когато улесняват продажби на стоки по чл. 14а, ал. 5, т. 1 и 3.
Съгласно чл. 156, ал. 1 от ЗДДС право да се регистрира за прилагането на режим в Съюза има данъчно задължено лице, за което са налице едновременно следните условия:
1. извършва доставки на:
а) услуги, по които получатели са данъчно незадължени лица, които са установени или имат постоянен адрес или обичайно пребивават в друга държава членка, в която данъчно задълженото лице няма постоянен обект, и/или
б) вътреобщностни дистанционни продажби на стоки на данъчно незадължени лица, и/или
в) вътрешни дистанционни продажби на стоки на данъчно незадължени лица;
2. лицето:
а) е установено по седалище и адрес на управление на територията на страната, или
3. не е в сила ограничение за регистрация по ал. 15.
Видно от цитираната норма, регистрацията за прилагането на режим в съюза е право на данъчно задълженото лице, а не задължение.
Тъй като в случая, изложен в запитването, дружеството е установено по седалище и адрес на управление в Република България, на основание чл. 152, ал. 7, т. 2, б. „а“ от ЗДДС за целите на прилагането на специален режим в Съюза от дружеството, държавата членка по идентификация е Република България. В тази връзка и предвид изложеното, при условие, че дружеството извършва вътреобщностни дистанционни продажби на стоки и при условие, че за него не е в сила ограничение за регистрация поради системно неспазване на задълженията по режимите, за същото е налице право да се регистрира за прилагане на специален режим в Съюза в Република България на основание чл. 156, ал. 1 от ЗДДС. В случай, че лицето не е извършвало доставки преди подаването на заявление за регистрация и не е било регистрирано за прилагане на режим в друга държава членка на ЕС, то за дата на регистрацията се смята първият ден на тримесечието, следващо календарното тримесечие на подаване на заявлението (чл. 156, ал. 5 от ЗДДС). По силата на чл. 156, ал. 7 от ЗДДС за дата на регистрация се смята датата на първата доставка, когато първата доставка по ал. 1, т. 1 е извършена преди датата по ал. 5, при условие че данъчно задълженото лице е подало заявление за регистрация по реда на ал. 2 най-късно до 10-о число на месеца, следващ датата на първата доставка.
Съгласно чл.14, ал. 1 от ЗДДС вътреобщностна дистанционна продажба на стоки на територията на Европейския съюз е доставката на стоки, за която са налице едновременно следните условия:
1. стоките се изпращат или транспортират от доставчика или от негово име, включително когато доставчикът се намесва непряко в изпращането или транспортирането на стоките от територията на държава членка, различна от тази, в която завършва изпращането или транспортирането на стоките до получателя;
2. получател по доставката е данъчно незадължено лице; за данъчно незадължено лице се счита и данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, което няма задължение да начислява ДДС при вътреобщностно придобиване на стоката в държавата членка, където транспортът приключва;
3. стоките са произведени на територията на Европейския съюз или са допуснати за свободно обращение с изключение на:
а) нови превозни средства, или
б) стоки, които се монтират и/или инсталират от или за сметка на доставчика, или
в) стоки, които са предмет на специален ред за облагане на маржа на цената за стоки втора употреба, произведения на изкуството, предмети за колекции и антикварни предмети.
Видно от изложеното в запитването, дружеството ще извършва доставки на стоки с получатели физически /данъчно незадължени/ лица, установени в Румъния, като стоките ще се транспортират от територията на РБългария до Румъния, поради което в случая може да се направи извод, че дружеството ще извършва вътреобщностни дистанционни продажби на стоки съгласно чл. 14, ал. 1 от ЗДДС.
Съгласно чл. 20, ал. 1 от ЗДДС място на изпълнение при доставка на вътреобщностна дистанционна продажба на стоки по чл. 14, ал. 1 е мястото, където стоката се намира към момента, в който завършва изпращането или транспортирането на стоката до получателя. Видно от цитираната норма, мястото на изпълнение на вътреобщностна дистанционна продажба на стоки е в държавата членка, в която завършва изпращането или транспортирането на стоките.
Следва да се има предвид, че с чл. 20б от ЗДДС е предвиден праг за определяне мястото на изпълнение при доставки на вътреобщностни дистанционни продажби на стоки и доставки на далекосъобщителни услуги, на услуги за радио- и телевизионно излъчване и на услуги, извършвани по електронен път. Съгласно ал. 1 на тази разпоредба мястото на изпълнение на тези доставки е в държавата членка, в която е установен доставчикът, когато едновременно са налице следните условия:
1. доставчикът, включително който управлява електронен интерфейс, е установен, има постоянен адрес или обичайно пребиваване на територията само на една държава членка;
2. далекосъобщителните услуги, услугите за радио- и телевизионно излъчване и услугите, извършвани по електронен път, се предоставят на данъчно незадължени лица, които са установени, имат постоянен адрес или обичайно пребиваване в държави членки, различни от държавата членка по т. 1, или стоките при вътреобщностни дистанционни продажби се изпращат или транспортират от територията на държавата по т. 1 до друга държава членка;
3. общата стойност без ДДС на доставките по т. 2 не надвишава през текущата календарна година и не е надвишавала през предходната календарна година 10 000 евро или равностойността им в националната валута на държавата членка, в която е установен, има постоянен адрес или обичайно пребиваване доставчикът по т. 1; равностойността в национална валута се определя по обменния курс, публикуван от Европейската централна банка към 5 декември 2017 г.
Следователно, ако общата стойност без данъка върху добавената стойност на доставките на вътреобщностни дистанционни продажби на стоки, извършвани от дружеството, не надвишава през текущата календарна година и не е надвишавала през предходната календарна година 10 000 евро, на основание чл. 20б, ал. 2 от ЗДДС мястото на изпълнение на тези доставки е в държавата членка, в която е установен доставчикът, т.е. в страната /РБългария/.
По силата на чл. 20б, ал. 4 от ЗДДС доставчикът, за който едновременно са налице условията по ал. 1, може да избере да определи мястото на изпълнение на доставката по чл. 20, ал. 1 от ЗДДС. В тези случаи изборът се прилага до изтичане на две календарни години, считано от началото на календарната година, следваща годината на избора. Съответно правото на избор по чл. 20б, ал. 4 от ЗДДС от доставчик, който е установен, има постоянен адрес или обичайно пребиваване само на територията на страната, се упражнява по реда на чл. 156, ал. 16 от закона или по правилата за регистрация за целите на данъка върху добавената стойност на съответната държава членка, в която завършва изпращането или транспортирането на стоката до получателя при доставка на вътреобщностна дистанционна продажба на стоки, съгласно регламентираното с чл. 20б, ал. 5 от ЗДДС и чл.4, ал. 5 от ППЗДДС. В тази връзка в чл. 5, ал. 3 от ППЗДДС е уточнено, че правото на избор по чл. 20б, ал. 4 от ЗДДС за регистрация за целите на данъка върху добавената стойност по правилата на съответните държави членки, в които е мястото на изпълнение на доставките, се счита, че е упражнено от доставчика при издаване на първия му идентификационен номер за целите на данъка върху добавената стойност от друга държава членка след уведомяване на компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите по електронен път чрез използване на квалифициран електронен подпис в срока по чл. 97в от закона.
При надвишаване на прага по чл. 20б, ал. 1, т. 3 от ЗДДС, през съответната календарна година, мястото на изпълнение на доставките се определя по чл. 20, ал. 1 от ЗДДС, т.е. в държавата членка, където стоката се намира към момента, в който завършва изпращането или транспортирането на стоката до получателя.
В случай, че дружеството не е упражнило правото си на избор по чл. 20б, ал. 4 от ЗДДС, при надвишаване на посочения праг от 10 000 евро през съответната календарна година, ако не упражни правото да се регистрира за прилагането на режим в Съюза на основание чл. 156, ал. 1 от ЗДДС в страната, следва да се регистрира за целите на данъка върху добавената стойност в съответната държава членка, в която завършва изпращането или транспортирането на стоката до получателя при доставки на вътреобщностни дистанционни продажби на стоки (в случая Румъния).
В аспекта на всичко изложено до тук и с оглед поставения въпрос, следва да се има предвид, че е възможна хипотеза, в която регистрацията за този режим да предхожда достигането на прага от 10 000 евро оборот в Румъния.
Относно регистрацията по ДДС на дружеството в Румъния, следва да се има предвид, че НАП не е компетентна да изразява становище по прилагането на чуждестранно законодателство. Евентуални запитвания следва да се отправят до компетентната административна структура на съответната държава.
2. Документиране на доставките при прилагане на специалните режими.
Съгласно разпоредбата на чл. 158, ал. 7 от ЗДДС, за документирането на доставките на услуги и на стоки по тази глава се прилага законодателството на държавата членка по идентификация.
В разпоредбата на чл. 152, ал. 7, т. 2, б. „а“ от ЗДДС е указано, че за целите на режим в Съюза държава членка по идентификация е държавата членка, в която данъчно задълженото лице има седалище и адрес на управление или в която има постоянен обект, ако няма седалище и адрес на управление на територията на Европейския съюз.
Както вече беше посочено държава членка по идентификация на „Ф“ ЕООД е РБългария.
Предвид изложеното, ако във връзка с извършваните вътреобщностни дистанционни продажби на стоки, дружеството е регистрирано за прилагане специалния режим „в Съюза“ в страната, то следва да документира тези доставки по реда на българското законодателство.
В тази връзка следва да се има предвид, че съгласно чл. 113, ал. 1 от ЗДДС, всяко данъчно задължено лице - доставчик, е длъжно да издаде фактура за извършената от него доставка на стока или услуга или при получаване на авансово плащане преди това освен в случаите, когато доставката се документира с протокол по чл. 117.
Същевременно в разпоредбата на чл. 113, ал. 14 от ЗДДС е указано, че данъчно задължено лице, включително което управлява електронен интерфейс, може да не прилага ал. 1 за извършена доставка на вътреобщностна дистанционна продажба на стоки или вътрешни дистанционни продажби на стоки, когато лицето е регистрирано за прилагане на режим в Съюза по този закон.
Въз основа на горецитираните правни норми, в настоящия случай, ако дружеството е регистрирано за прилагане на специалния режим „в Съюза“, то може да избере да издава или да не издава фактури за извършените вътреобщностни дистанционни продажби на стоки.
По прилагането на ЗКПО
По повод на зададения въпрос в запитването, свързан с отчитането на реализираните продажби чрез електронен магазин, в допълнителен телефонен разговор е уточнено, че част от поставения въпрос цели разясняване на законовите възможности при отчитане и данъчно третиране по ЗКПО на реализираните продажби в Румъния.
Предвид това е необходимо да се имат предвид следните принципни положения:
Съгласно чл. 3, ал. 2 от ЗКПО местните юридически лица се облагат с данъци по този закон за печалбите и доходите си от всички източници в Република България и в чужбина.
Електронната търговия със стоки, от гледна точка на отчетността, документирането и облагането, не е по-различна от търговската дейност, реализирана не по електронен път. Тя има същите елементи, същата функционалност и същите участници, както и традиционната.
Поради това при извършване на електронна търговия са приложими същите счетоводни и данъчни разпоредби, които са относими и при търговците, извършващи същата дейност чрез реални магазини.
Сделките от стопански операции, следва да се идентифицират в съответствие с тяхното съдържание, същност и икономическа реалност, в съответствие с основните принципи за признаване и оценяване на позициите, които се представят във финансовите отчети на предприятията, регламентирани в чл. 26 от Закона за счетоводството (ЗСч).
Съгласно чл. 24, ал. 1 от ЗСч финансовите отчети трябва да представят вярно и честно имущественото и финансовото състояние и финансовите резултати от дейността на предприятието, паричните потоци и собствения капитал. По силата на ал. 2 на чл. 24 от ЗСч, вярното и честното представяне изисква достоверно показване на ефектите от операциите, други събития и условия в съответствие с определенията и критериите за признаване на активи, пасиви, приходи и разходи, заложени в приложимите счетоводни стандарти.
Правилата за счетоводното третиране на приходите, получени при определени видове сделки, както и тяхното признаване, са разписани в СС – 18 „Приходи“. Сделката следва да се идентифицира, за да се отрази същността й.
Съгласно т. 6.1 от посочения стандарт приходът от продажба на продукция и стоки се признава, когато са изпълнени едновременно следните условия:
а) продавачът е прехвърлил на купувача значителни рискове и изгоди, свързани със собствеността на продукцията и стоките;
б) продавачът не запазва участие в управлението или ефективен контрол върху продаваните продукция и стоки;
в) сумата на прихода може да бъде надеждно изчислена;
г) продавачът има икономическа изгода, свързана със сделката по продажбата;
д) направените разходи или тези, които ще бъдат направени във връзка със сделката, могат надеждно да бъдат изчислени.
При отчитането на приходите от продажба на стоки следва да бъдат спазени и разпоредбите на чл. 3, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от ЗСч, изискващи текущо счетоводно отчитане. Съгласно посочените разпоредби, текущото счетоводно отчитане се организира по реда на този закон и се извършва по способа на двустранното счетоводно записване. Предприятията осъществяват текущото счетоводно отчитане на всички стопански операции, които водят до изменения на имущественото и финансовото им състояние, финансовите резултати от дейността, паричните потоци и собствения капитал, в хронологичен ред. Предприятията осъществяват текущото счетоводно отчитане на основата на документална обоснованост на стопанските операции и факти при спазване изискванията за съставянето на документи по този закон.
В случай, че дружеството не е признало полагащия се приход от продажба в текущия период, съгласно посочените по-горе изисквания на счетоводното законодателство, на основание чл. 78 от ЗКПО при определяне на данъчния финансов резултат, счетоводният финансов резултат се коригира със сумата на приходите, които е следвало да бъдат отчетени през текущата година, но не са отчетени от данъчно задълженото лице.
Данъчната основа за облагане с корпоративен данък е данъчната печалба (чл. 19 от ЗКПО).
ЗКПО определя формирането на данъчен финансов резултат на база счетоводния финансов резултат, като се вземат предвид отразените в отчета за приходи и разходи данни за отчетния период. Приходите и разходите на едно предприятие се формират при спазване на изискванията на счетоводните стандарти, ЗСч и възприетата индивидуална счетоводна политика.
Данъчната печалба на предприятието се облага с корпоративен данък по общия ред на ЗКПО, чрез подаване на годишна данъчна декларация по чл. 92 от закона.

   Директор на Дирекция „ОУИ“ Велико Търново: (п) (не се чете)