РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
№ 96-00-129 от 26.05.2022 г. Относно: Прилагане на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) и Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО)

НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ

   В Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ ….. постъпи Ваше писмено запитване с вх. № 96-00-129/26.05.2022 г., препратено по компетентност от ТД на НАП ……, относно прилагане на ЗДДС, ЗДДФЛ и ЗКПО.
Изложена е следната фактическа обстановка:
Дружеството, което представлявате, има за клиент лице, собственик на eдноличен търговец и едноличен собственик на капитала на ЕООД. Същото лице е починало на 13.05.2022 година, като неговите наследници официално са се отказали от наследството след смъртта му.
Във връзка със създалата се ситуация на отказ от наследство са поставени следните въпроси от счетоводната кантора:
1. Трябва ли да се подават декларации по ЗДДС за периода до датата на смъртта и от кого? За периода от 01.05.2022 г. до 12.05.2022 г. са извършени продажби и направени покупки и от двете данъчно задължени лица. Ще могат ли клиентите на фирмите да ползват данъчния кредит по тези фактури?
2. Към момента на смъртта не са подадени ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ и чл. 92 от ЗКПО за 2021 година. Трябва ли да се подават и от кого?
С оглед на изложената фактическа обстановка и действащото данъчно законодателство изразявам следното становище:
Упълномощаването е едностранна сделка, с която представляваният (упълномощителят) овластява представителя (пълномощника) да извършва правни действия от негово име, които пряко го обвързват.
Предмет на упълномощаването е учредяването на представителна власт в полза на пълномощника за извършването на правно действие от името и за сметка на упълномощителя. Обемът на представителната власт се определя от представлявания в самото пълномощно.
В чл. 41 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) се посочват основанията за прекратяване на пълномощното:
- с оттеглянето му;
- отказ от страна на упълномощения;
- смърт на упълномощителя или на пълномощника;
- поставяне под запрещение на упълномощителя или на пълномощника, или прекратяването им, ако последните са юридически лица.
Предвид гореизложеното, пълномощното от физическото лице (ЕТ) се прекратява със смъртта на физическото лице – упълномощител.
По силата на чл. 10, ал. 3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) юридическите лица се представляват от лицата, които ги представляват по закон. Търговското дружество е юридическо лице, отделен субект, различен от лицата, които го образуват. Създаването, прекратяването, представителството и органите на управление на търговските дружества са определени в Търговския закон (ТЗ). Извън компетентността на Национална агенция за приходите е изразяване на становище относно прилагане на нормите на горепосочения нормативен акт.
Прекратяването на пълномощията не настъпва по силата на закона, а е резултат на последователно осъществяване на поредица юридически факти, каквито в конкретния случай по отношение на юридическото лице (ЕООД) не са настъпили и щом липсва вписано решение за прекратяване на търговското дружество, се приема, че то съществува в правния мир. Когато управителят на дружеството е упълномощил лице (счетоводна кантора), което да го представлява пред приходната администрация, при смърт на управителя пълномощното на счетоводната кантора не се прекратява.
Относно прилагането на ЗДДС:
На основание чл. 125, ал. 1 от ЗДДС за всеки данъчен период регистрираното лице подава справка-декларация, съставена въз основа на отчетните регистри по чл. 124 от закона.
При смърт на физическо лице – едноличен търговец, декларацията и отчетните регистри за последния данъчен период по чл. 87, ал. 4 от ЗДДС се подават от наследниците или заветниците в срок два месеца от приемането на наследството, но не по-късно от 14-то число включително на месеца, следващ шестия месец от датата на смъртта на наследодателя, като подадената декларация от един наследник ползва и другите наследници (чл. 125, ал. 13 от ЗДДС).
Предвид разпоредбата на чл. 115, ал. 6 от Правилника за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност (ППЗДДС), справките-декларации се подават в компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите лично от представляващия регистрираното лице или упълномощено от него лице.
Поради това, че е налице отказ от наследство, разпоредбата на чл. 125, ал. 13 от закона не може да бъде приложена и не възниква задължение за наследниците за подаване на справката–декларация и отчетните регистри за съответния данъчен период.
Тъй като представителната власт на Вашето дружество е прекратена със смъртта на упълномощителя (когато същият е физическо лице, в т.ч. ЕТ), представляваното от Вас счетоводно предприятие не би могло да подаде справка-декларация по ЗДДС за последния данъчен период на основание чл. 115, ал. 6 от ППЗДДС.
По отношение на eдноличното дружество с ограничена отговорност, в което едноличен собственик на капитала е починалото лице, следва да се има предвид, че не е налице основание за задължителна дерегистрация по материалния закон. Такова основание ще е налице при прекратяване на юридическо лице с или без ликвидация (чл. 107, т. 4, б. „а“ от ЗДДС).
Когато управителят на дружеството приживе е упълномощил лице – счетоводната кантора, което да го представлява, неговата представителна власт се не е прекратена с датата на смъртта на управителя. В тази връзка, счетоводната кантора не е с прекратено пълномощно и може да продължи да подава справките-декларации и отчетните регистри по чл. 124, ал. 1 от закона.
Правото на данъчен кредит е регламентирано с разпоредбите на Глава седма от същия. Въпросът относно правото на приспадане на данъчен кредит касае трети лица, поради което няма да се изрази становище (чл. 17, ал. 3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК)).
Относно прилагане на ЗДДФЛ:
На основание чл. 50, ал. 9 от ЗДДФЛ годишната данъчна декларация за доходите на починалите лица може да се подава от наследниците по закон или по завещание, както и от заветниците или от техните законни представители. Подадената в срок декларация от един наследник ползва и другите наследници.
В декларацията се посочват само доходи, които са придобити от наследодателя до датата на смъртта му и които, на основание чл. 50 от ЗДДФЛ, подлежат на деклариране в годишната данъчна декларация. Видно от цитираната разпоредба на чл. 50, ал. 9 от ЗДДФЛ, подаването на годишна данъчна декларация за доходите на починалото лице е регламентирано като възможност, а не като задължение. В случай че наследниците на починалото лице не желаят да се възползват от тази възможност, лицата не могат да бъдат санкционирани за не подаване на декларацията по реда на чл. 80 от същия закон.
Когато не е подадена декларация, на основание чл. 53, ал. 5 от ЗДДФЛ, задължението може да бъде установено с акт по чл. 106 от ДОПК. Освен това задължението на наследодателя може да бъде установено и с ревизионен акт по общия ред на ДОПК.
Даденото пълномощно на счетоводното предприятие от името на физическо лице ЕТ се прекратява със смъртта на физическото лице (както бе посочено по-горе), поради което дружеството няма право да подава декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ.
Относно прилагане на ЗКПО:
От значение за продължаване на представителната власт на счетоводното предприятие е текстът на издаденото пълномощно. Както бе посочено и по-горе в становището, тъй като същото е издадено от физическото лице в качеството му на управителен орган на ЕООД, то се счита, че е от името на юридическото лице и не е прекратено. В такъв случай упълномощеното лице може да подаде ГДД по чл. 92 от ЗКПО за 2021 г.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на ДОПК, се установи фактическа обстановка, различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.

   Директор на Дирекция „ОУИ“ Пловдив: (п) (не се чете)