РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
№ 96-00-219 от 07.09.2022 г. ОТНОСНО: Прилагане на разпоредбите на данъчното и осигурителното законодателство по отношение на чуждестранно лице, наето по трудово правоотношение от българска фирма, което ще полага труд само в държавата членка по пребиваване

НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ

   В Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ …… постъпи Ваше запитване с вх. № 96-00-219/07.09.2022 г. и № 96-00-219#1/08.09.2022 г.
Изложена е следната фактическа обстановка:
Предстои Ви да сключите трудов договор за работа от разстояние, съгласно чл. 107з от Кодекса на труда (КТ), с К.В. Лицето притежава ЛНЧ/служебен номер от НАП и е с постоянен адрес в държава членка на ЕС, различна от България.
Посочвате, че К.В. ще работи от Полша и възнаграждението по договора ще надвишава максималния осигурителен доход.
Поставяте въпросите:
1. Следва ли българското дружество „К“ АД да осигурява чуждестранното лице в България, при положение че то няма да полага труд в България?
2. Кое е приложимото законодателство? В случай че е приложимо полското законодателство, осигурителните вноски по българското или полското законодателство са дължими и какъв е редът за внасянето им?
3. Дължат ли се здравни вноски за лицето в България или ще се определят по полското законодателство?
4. Следва ли да се удържа данък по реда на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ)?
5. Ще бъдат ли данъчно признати разходите по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) за пътуване (както вътре в местната за лицето страна, така и от и до седалището на работодателя) и за нощувки на дружеството? Дължат ли се дневни пари на лицето?
6. Следва ли да се оформят командировки със заповед, отчет и други по Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина (НСКСЧ)?
7. Нарушение ли е, ако се изплаща работната заплата с превод по банкова сметка на лицето в българска банка?
8. Необходимо ли е да се предостави на дружеството от чуждестранното лице удостоверение относно осигуряването и облагането му в Полша?
С оглед на изложената фактическа обстановка и действащото към момента законодателство изразявам следното становище:
По прилагане на осигурителното законодателство:
По отношение на лицата, граждани на държави членки на Европейския съюз (ЕС), които осъществяват трудова дейност, упражнявайки правото си на свободно движение в рамките на ЕС, се прилагат Регламент (ЕО) №883/2004 на Европейския парламент и на Съвета за координация на системите за социална сигурност (Регламент (ЕО) №883/2004) и Регламент (ЕО) №987/2009 на Европейския парламент и на Съвета за установяване процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) №883/2004 за координация на системите за социална сигурност (Регламент (ЕО) №987/2009).
За да попаднат в персоналния обхват на Регламент (ЕО) №883/2004 и да възникне ситуация, при която е налице необходимост от определяне на приложимо законодателство според правилата, въведени с Дял II от регламента, гражданите на държава членка следва да отговарят кумулативно на следните изисквания:
- са (или са били) подчинени на законодателството на една или повече държави членки;
- наличие спрямо тях на трансгранична ситуация.
В конкретната хипотеза е налице специфичен случай на трансгранична ситуация, предопределен от факта, че дружеството е установено в държава членка (България), различна от държавата, в която ще се полага труд (Полша). При така изложената фактическа обстановка лицето, за което се отнася запитването, попада в персоналния обхват на Регламент (ЕО) №883/2004.
За да се установи дали е налице основание за социално и здравно осигуряване в България спрямо едно лице, попадащо в обхвата на координационните регламенти, е необходимо първо да се определи кое е приложимото за него законодателство.
„Определяне на приложимото законодателство” е един от основните принципи, установени с координационните регламенти. Вследствие от определяне на приложимото законодателство се определя държавата членка, в която се дължат задължителните осигурителни вноски.
Основното правило при определяне на приложимото право е, че лицата са подчинени на законодателството на държавата членка, на чиято територия полагат труда си (“lex loci laboris”). Лицата, осъществяващи дейност като заети или самостоятелно заети в една държава членка, са подчинени на законодателството на тази държава (чл. 11(3)(а) от Регламент № 883/2004).
За целите на прилагането на Дял II от Регламент (ЕО) №883/2004 „дейност като заето лице“ и „дейност като самостоятелно заето лице“ е всяка дейност или положение, което се приема за еквивалентно за целите на осигурителното законодателство на държавата членка, в която се осъществява такава дейност или съществува еквивалентно положение (основание чл. 1(а) и (б) от Регламент (ЕО) №883/2004).
Квалифицирането на лице като заето или самостоятелно заето се извършва въз основа третирането на съответната дейност според осигурителното законодателство на държавата членка, на чиято територия подлежащият на осигуряване полага труда си.
Основното следствие от определяне на приложимото законодателство според Дял II от Регламент (ЕО) № 883/2004 е, че се определя държавата членка, в която се дължат задължителните осигурителни вноски съгласно законодателството на тази държава, включително за дейностите и доходите от други държави членки. При определяне на дължимите осигурителни вноски, всички дейности и доходи в две или повече държави членки се считат за реализирани на територията на компетентната държава членка (основание чл. 13(5) от Регламент № 883/2004).
Следва да имате предвид, че координационните регламенти не предвиждат възможност за избор от страна на дружеството или лицето в коя държава да бъдат внасяни задължителните осигурителни вноски. Същите са дължими в държавата, чието законодателство е определено като приложимо за съответното лице по правилата на Дял II от Регламент (ЕО) №883.
Важно е да се подчертае, че националното законодателство на компетентната държава членка се прилага в неговата цялост с всички произтичащи задължения, които освен превеждане на осигурителни вноски могат да включват задължителни регистрации, подаване на данни за лицата и други задължения в зависимост от спецификата на въпросното законодателство.
Работодателите със седалище или място на дейност извън държавата членка, чието законодателство е определено като приложимо спрямо наето от тях лице, изпълняват всички задължения, произтичащи от въпросното законодателство, включително по отношение плащане на задължителните осигурителни вноски, така както ако седалището или мястото им на дейност се намираше в държавата членка, чието законодателство е определено като приложимо. Работодател, чието място на дейност не е в държавата членка, чието законодателство се прилага, и заетото лице могат да се договорят последното да изпълнява от свое име задълженията на работодателя по плащането на вноски без да се засягат основните задължения на работодателя. Работодателят изпраща известие за тази договореност на компетентната институция на тази държава членка (чл. 21(1) и (2) от Регламент №987/2009).
Приложимото законодателство се удостоверява чрез формуляр А1 „Удостоверение относно законодателството в областта на социалната сигурност, което се прилага по отношение на притежателя“, издаден от институцията на държавата членка, чието законодателство е определено като приложимо за съответното лице. Предназначението на формуляра е да доказва, че лицето е подчинено на законодателството на съответната държава членка, респективно че е освободено от прилагане на законодателството на други държави членки, с които би могло да възникне правна колизия.
Удостоверение А1 се издава и в случаите, в които лицето попада в хипотезата на чл. 11(3)(а) от Регламент (ЕО) №883/2004 (основно правило) (ПРЕПОРЪКА №А1 от 18 октомври 2017 г. на Административната комисия за координация на системите за социална сигурност относно издаването на атестацията, посочена в член 19, параграф 2 от Регламент (ЕО) №987/2009 на Европейския парламент и на Съвета).
В случай че за посоченото в запитването лице бъде определено за приложимо законодателството на друга държава членка (в случая Полша), лицето следва да Ви представи удостоверение А1, издадено от компетентната институция на държавата, чието законодателство е определено за приложимо. Този документ ще удостовери, че за периода, посочен в него, лицето е подчинено на законодателството на другата държава членка (Полша), т.е. задължителните осигурителни вноски (вкл. и за здравно осигуряване) са дължими по осигурителното законодателство на тази държава членка и не се дължат по българското законодателство. В конкретния случай българското дружество (работодател) следва да се информира относно задълженията си по осигурителното законодателство на другата държава членка (Полша) от компетентната й институция.
Необходимо е да се има предвид, че ако трудовото правоотношение с чуждестранното лице бъде уредено на основание Кодекса на труда (КТ), съгласно чл. 62, ал. 3 от същия кодекс, работодателят е длъжен да изпрати в Национална агенция за приходите (НАП) уведомление за сключения трудов договор. Уведомлението се изпраща в тридневен срок от сключването на трудовия договор. Данните, които се съдържат в уведомлението, и редът за неговото изпращане се регламентират с Наредба № 5 от 29 декември 2002 г. за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл. 62, ал. 5 от КТ.
По прилагане на данъчното законодателство:
Третирането на разходите за пътуване и престой за данъчни цели е съгласно нормата на чл. 33, ал. 1, т. 1 от ЗКПО. Посочено е, че за данъчни цели се признават документално обоснованите счетоводни разходи за пътуване и престой на физически лица, включително разходите на управители, членове на управителни или контролни органи, когато пътуването и престоят са извършени във връзка с дейността на дружеството и командированите лица са в трудови правоотношения или са наети по извънтрудови правоотношения от него.
Едновременно с това, за да бъдат данъчно признати тези разходи, следва да са извършени и документирани в съответствие със съответните специализирани нормативни документи, регламентиращи командировките, в случая НСКСЧ.
В чл. 29 от НСКСЧ са регламентиране правила за командироване на служители, назначени на работа в чужбина.
Предвид гореизложеното, разходите за пътуване и престой на наетото от Вас по трудов договор чуждестранно физическо лице - полска гражданка, които са свързани с основната дейност на дружеството, могат да се оформят като разходи за командировки.
След като с друг нормативен акт е регламентирано командироването на служители, които са на работа в чужбина, за целите на ЗКПО разходите за пътуване и престой ще са признат за данъчни цели разход, при условие че са изпълнени всички изисквания на закона.
Следва да е налице документалната обоснованост на разходите съгласно чл. 10 от ЗКПО. Счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството (ЗСч), отразяващ вярно стопанската операция. Счетоводен разход се признава за данъчни цели и когато в първичния счетоводен документ липсва част от изискуемата информация по ЗСч, при условие че за липсващата информация са налице документи, които я удостоверяват.
Документирането на разходите за командировка за данъчни цели се извършва в съответствие с изискванията на раздел V от НСКСЧ - заповед за командировка, писмен отчет за извършената работа, билети, пътни листове, фактури, документи за нощувки, разписки за плащане на наем, трудови договори, сключени търговски договори и други документи, относими към тези разходи.
По отношение на счетоводните документи, които постъпват в предприятията на чужд език, е необходимо да се има предвид, че същите трябва да се превеждат на български език в случаите, когато това е предвидено в закон (чл. 5, ал. 2 от ЗСч). Такова изискване се съдържа в чл. 55, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), където е постановено, че при поискване от орган по приходите субектът е длъжен да представи съставен на чужд език документ, придружен с точен превод на български език, извършен от заклет преводач.
В НСКСЧ са посочени нормативно признатите размери на пътните, квартирните и дневните пари, които се дължат на чуждестранно физическо лице, наето по трудов договор в българско предприятие.
Следва да се има предвид, че е необходимо да бъдат изпълнени и общите изисквания на ЗКПО, а именно те да не са извършени при условия, водещи до отклонение от данъчно облагане съгласно глава четвърта от закона, както и да не представляват скрито разпределение на печалба по смисъла на § 1, т. 5 от допълнителните разпоредби на ЗКПО.
Нарушението на изискванията за документалната обоснованост на разходите за пътуване и престой или установяване на разходи, несвързани с дейността на предприятието, са основание за извършване на увеличение на счетоводния финансов резултат по реда на чл. 26, т. 1 и т. 2 от ЗКПО.
На основание чл. 6 от ЗДДФЛ местните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи, както от източници в Република България, така и в чужбина. Чуждестранните лица са данъчно задължени за придобити доходи от източници в Р България.
Съгласно чл. 8, ал. 2 от ЗДДФЛ доходът от труд, положен на територията на Република България, или от услуги, извършени на територията на Република България, са от източник в България.
Видно от посоченото в запитването, наетото по трудов договор чуждестранно физическо лице ще полага труда извън територията на страната и в държавата, на която е местно лице за данъчни цели.
С оглед на гореизложеното, изплатеното възнаграждение няма да е от източник в Р България и не попада в обхвата на подлежащите на облагане доходи съгласно нормите на ЗДДФЛ.
Дружеството, като лице платец на доход, следва да проучи и приложи правилата на данъчно облагане съгласно полското законодателство.
Според нормите на данъчните закони, не е налице пречка да се изплаща трудовото възнаграждение по банкова сметка на лицето, открита в българска банка.
В случая, ЗДДФЛ не третира дохода като от източник в страната и не предвижда задължение за облагане в Р България, поради факта, че физическото лице е чуждестранно за данъчни цели и трудът не се полага на територията на страната. Лицето следва да Ви представи удостоверение, че е местно лице за данъчни цели на Р Полша.
Настоящото становище е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на ДОПК, се установи фактическа обстановка, различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.

   Директор на Дирекция „ОУИ“ Пловдив: (п) (не се чете)