Български законник Седмичен законник Главен счетоводител Експертис Семинар 2024 Настолник… 2024 Трудово право 2024 1000 въпроса… 2024
начало > в. Главен счетоводител > 2022 > бр. 22, 16 - 30 ноември 2022 г. > № 94-И-1049 от 03.10.2022 г. ОТНОСН...
в. Главен счетоводител
бр. 22, 16 - 30 ноември 2022 г.

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
№ 94-И-1049 от 03.10.2022 г. ОТНОСНО: Прилагане на трудовото и осигурителното законодателство

НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ

   Във връзка с Ваше писмено запитване, постъпило чрез Системата за сигурно електронно връчване в ЦУ на НАП и заведено с вх. № …….. от ……….. г., както и препратено по компетентност от дирекция ОДОП с вх. №………………. г., отговарям следното:
В запитването са зададени следните въпроси:
1. За чия сметка са осигурителните вноски за периода на отпуска по чл.164в от Кодекса на труда (КТ)?
2. Какви са нормативните задължения за бащата и/или за работодателя, относно подаването на документи към НАП в резултат от ползването на платен отпуск за отглеждане на дете до 8-годишна възраст?
В рамките на компетенциите на НАП изразявам следното становище по направеното запитване:
В сила от 1 август 2022 г. с §6 на Закона за изменение и допълнение на Кодекса на труда (ЗИД на КТ), обнародван в Държавен вестник, бр. 62 от 5 август 2022 г., се създава нов чл. 164в от КТ, в който се регламентира отпуск за отглеждане на дете до 8-годишна възраст от бащата (осиновителя). Според чл. 164в, ал. 1 от КТ бащата (осиновителят) има право на отпуск за отглеждане на дете до навършване на 8-годишна възраст в размер два месеца. Предпоставка да се ползва този вид отпуск е преди това бащата (осиновителят) да не е ползвал прехвърлен от майката (осиновителката) отпуск по:
- чл. 163, ал. 10 от КТ (прехвърлен след 6-я месец отпуск за бременност и раждане от майката на бащата за остатъка до 410 дни);
- чл. 164, ал. 3 от КТ (прехвърлен отпуск за отглеждане на дете до 2-годишна възраст от майката на бащата);
- чл. 164б, ал. 2 и 5 от КТ (прехвърлен отпуск за осиновяване); или
- чл. 167, ал. 1 от КТ (отпуск при смърт или тежко заболяване на родител или осиновител).
Когато бащата (осиновителят) е ползвал отпуск на горепосочените основания за период, по-кратък от 2 месеца, той има право на отпуск по чл. 164в, ал. 1 от КТ в размер на разликата между 2 месеца и ползвания отпуск (чл. 164в, ал. 2 от КТ).
Бащата (осиновителят), който иска да ползва отпуск, уведомява за това работодателя си най-малко 10 работни дни предварително (чл. 164в, ал. 4 от КТ). Работодателят няма право да откаже ползването му, когато работникът или служителят отговаря на условията, определени в законодателството. Работникът или служителят следва да определи периода, за който ще ползва отпуска. Отпускът може да се ползва наведнъж или на части (чл. 164в, ал. 3 от КТ).
В чл. 164в, ал. 5 от КТ са регламентирани случаите, при които този отпуск не се ползва.
По прилагане на осигурителното законодателство:
Упражняването на съответната трудова дейност е основополагащо за възникване на основанието за държавно обществено осигуряване. Това произтича от разпоредбата на чл. 10 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), където е регламентирано, че осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 от същия кодекс, и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й.
Легална дефиниция на „осигурено лице” за целите на държавното обществено осигуряване (ДОО) е въведена с § 1, ал. 1, т. 3 от Допълнителните разпоредби на КСО. „Осигурено лице“ е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и 4а, ал.1, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Според изречение второ осигуряването на лицето, което е започнало трудова дейност съгласно чл. 10, продължава и през периодите по чл. 9, ал. 2, т. 1 - 3 и 5.
На основание чл. 9, ал. 2, т. 1 от КСО за осигурителен стаж, без да се правят осигурителни вноски, се зачита времето на платен и неплатен отпуск за отглеждане на дете. Разпоредбата е обща и отпускът по чл. 164в от КТ попада в хипотезата на т. 1, независимо дали лицето е с право или без право на парично обезщетение от средствата на държавното обществено осигуряване.
Кръгът на лицата, подлежащи на задължително здравно осигуряване в Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), е определен в чл. 33 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО), а редът за осигуряване е регламентиран с чл. 40 от същия закон.
С §12 от ЗИД на КТ в разпоредбата на чл. 40, ал. 1, т. 5 от ЗЗО са включени и лицата в отпуск по чл. 164в от КТ. Здравноосигурителните вноски за тях се определят върху минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година. Същите са за сметка на работодателя и са равни на дължимата от него част от вноската. Внасят се до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят.
Освен внасянето на задължителните здравноосигурителни вноски и на основание чл. 5, ал. 4, т. 1 и 2 от КСО осигурителят/осигуряващият има задължението периодично да представя данни в НАП с декларации образец №1 „Данни за осигуреното лице“ и №6 „Данни за дължими вноски и данък по Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ)“ - приложения №1 и 4 към чл. 2, ал. 1 и ал. 2 от Наредба №Н-13/17.12.2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица.

   Зам. изпълнителен директор на НАП: (Георги Арнаудов)



Статия със свободен достъп