РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
№ 94-00-213 от 15.11.2022 г. ОТНОСНО: Прилагане на осигурителното законодателство

НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ

   В Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” … постъпи Ваше писмено запитване с вх. № 94-00-213/15.11.2022 г.
Описвате следната фактическа обстановка:
Съдружник сте във „Ф“ ООД, където се осигурявате. Едноличен собственик сте на К ЕООД като и двете фирми имат дейност в консултантските услуги между български доставчици и фирма М…. Франция. И в двете фирми сте управител и няма други назначени лица. Имате двойно гражданство – българско и френско.
Имате предложение за сключване на безсрочен трудов договор с фирма М……. Франция, като местоработата Ви ще е в Пловдив.
Поставяте следния въпрос:
Може ли да прекратите осигуряването си в България и какви ще бъдат последиците, свързани със здравните Ви права, за периода, през който ще работите за френския Ви работодател в България?
Предвид изложената фактическа обстановка в запитването, изразявам следното становище съгласно действащото законодателство:
По отношение на лицата, граждани на държави членки на Европейския съюз (ЕС), които осъществяват трудова дейност, упражнявайки правото си на свободно движение в рамките на ЕС, се прилагат Регламент (ЕО) №883/2004 за координация на системите за социална сигурност и Регламент (ЕО) №987/2009 за установяване на процедура за прилагането на Регламент (ЕО) №883/2004.
Съгласно чл. 11, параграф 1 от Регламент (ЕО) №883/2004 лицата, за които той е приложим, са подчинени на законодателството само на една държава членка.
Основното правило при определяне на приложимото право е, че лицата са подчинени на законодателството на държавата членка, на чиято територия полагат труда си (“lex loci laboris”). Лицата, осъществяващи дейност като заети или като самостоятелно заети в една държава членка, са подчинени на законодателството на тази държава (основание чл. 11(3)(а) от Регламент № 883/2004).
От изложената фактическа обстановка в запитването става ясно, че полагате труд в България като управител и собственик на ЕООД и управител и съдружник в ООД, и същевременно ще започнете работа за френски работодател по трудово правоотношение, като трудът ще се полага отново на територията на България.
Тъй като в запитването не сте посочила дали полагате труд и на територията на друга държава членка освен България, следва да имате предвид, че в случаите, в които се полага труд единствено на територията на България, то съгласно чл. 11(3)(а) от Регламент № 883/2004 ще е приложимо българското осигурително законодателство.
Регламентите за координация на системите за социална сигурност не дават възможност за избор на приложимото осигурително законодателство, като когато дейността се извършва на територията само на една държава членка, ще се прилага основното правило при определянето му.
В тази връзка следва да имате предвид, че работодателите със седалище или място на дейност извън държавата членка, чието законодателство е определено като приложимо спрямо наето от тях лице изпълняват всички задължения, произтичащи от въпросното законодателство, включително по отношение превеждане(плащане) на задължителните осигурителни вноски и/или данъци за социална сигурност, така както ако седалището или мястото им на дейност се намираше в държавата членка, чието законодателство е определено като приложимо (чл.21(1) от Регламент № 987/2009).
Работодателят следва да превежда задължителните осигурителни вноски в съответствие с националното законодателство на държавата членка, чието законодателство в сферата на социалната сигурност е приложимо за лицето, независимо дали предприятието е регистрирано в същата държава членка.
Предвид гореизложеното, френският работодател ще придобие качество на осигурител по смисъла на чл. 5, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) и на задължено лице по чл. 14 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Работодателите, установени на територията на друга държава, които по силата на регламента следва да изпълняват задължения по българското осигурително законодателство и за които не се извършва служебно вписване на данни в регистъра на задължените лица, получават служебен номер от НАП на основание чл. 82, ал. 4 от ДОПК.
Тези осигурители могат да се договорят с лицето, за което е определено за приложимо българското осигурително законодателство, да изпълнява от свое име задълженията на работодателя по плащането на вноски и подаване на данни във връзка с осигуряването (чл. 21(2) от Регламент № 987/2009).
Лицата, работещи по трудови правоотношения, са задължително осигурени за всички социални рискове на основание чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО. При прилагане на чл. 127, ал. 1 от КСО подлежат на осигуряване и за допълнителна пенсия в универсален пенсионен фонд.
На основание чл. 33, ал. 1, т. 6 от ЗЗО лицата, за които се прилага законодателството на Република България съгласно правилата за координация на системите за социална сигурност, подлежат на задължително здравно осигуряване в Националната здравноосигурителна каса (НЗОК). В чл. 40, ал. 1, т. 1 от ЗЗО е посочен редът, по който се осъществява здравното осигуряване на лицата, работещи по трудови правоотношения.
Също така, следва да имате предвид, че ако осъществявате дейност на различни основания по чл. 4 от КСО, следва да спазвате и разпоредбата на чл. 6, ал. 11 от КСО, която регламентира, че осигурителните вноски се внасят върху сбора от осигурителните доходи, но върху не повече от максималния месечен осигурителен доход, по следния ред:
1. доходи от дейности на лицата съгласно последователността, посочена в (включително доходи от трудови правоотношения и от управление и контрол);
2. доходи от обезщетения, изплащани по КТ или по специални закони, върху които се дължат осигурителни вноски;
3. осигурителен доход като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски или в неперсонифицирани дружества, лица, които се облагат по реда на чл. 26, ал. 7 от ЗДДФЛ, упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност, регистрирани земеделски стопани и тютюнопроизводители;
4. доходи за работа без трудово правоотношение.
В заключение Ви обръщам внимание, че съгласно чл. 10, ал. 1 от КСО осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по или и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването ѝ. Следователно, можете да прекъснете Вашето осигуряване като управител, собственик и съдружник на две търговски дружества в България само ако не упражнявате трудова дейност на тези основания.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на ДОПК, се установи фактическа обстановка, различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.

   Директор на Дирекция „ОУИ“ Пловдив: (п) (не се чете)