РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
№ М-24-39-208 от 28.04.2023 г. ОТНОСНО: Прилагане на разпоредбите на Закона за данък върху застрахователните премии (ЗДЗП)

НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ

   Във Ваше писмено запитване, постъпило в Централно управление на Националната агенция за приходите (НАП) и заведено с вх. № М-24-39-208 e изложена следната фактическа обстановка:
Дружеството е с основен предмет на дейност - придобиване, изграждане, притежаване и експлоатиране на изкуствени спътници на земята и спомагателни наземни компоненти.
През 2017 г. българската компания е изстреляла в космоса сателитната система …, оперираща от българска позиция 1.9 “Изток на геостационарната орбита“.
Посочено е, че с това Република България се нарежда сред малкото държави в Европейския съюз, които разполагат с подобно съоръжение, което изцяло се контролира от територията на страната от българското дружество. С това страната ни се утвърждава като активен участник в световното технологично развитие, с факта на реална експлоатация на космическо съоръжение, което е постижение недостъпно до голяма част от държавите в света.
Изстрелването и управлението на космически летателен апарат е ново за България и в хода на дейността на дружеството възникват редица въпроси.
В конкретния случай, сателитът … е застрахован от консорциум от международни застрахователни компании, между които и .... Посочено е, че за първи път … като един от застрахователите, повдига въпроса за заплащане на данък върху застрахователната премия по силата на ЗДЗП, с което на практика се увеличава стойността на застрахователната премия.
Изложени са аргументи относно прилагането на чл. 5, т. 4 от ЗДЗП. Посочено е, че предвид спецификата на сателита като космически летателен апарат (spacecraft), в българското законодателство липсва легална дефиниция, за разлика от въздухоплавателните летателни апарати (aircraft).
Към запитването е приложено становище на доц. д-р …, ръководител на катедра „Радиофизика и електроника, Физически факултет, …… университет „Св…..“ и ръководител на магистърска програма „Аерокосмическо инженерство и комуникации“, в потвърждение че сателитът се класифицира като летателен апарат.
Във връзка с изложената фактическа обстановка е поставен следният въпрос:
Горецитираният сателит попада ли в хипотезата на чл. 5, т. 4 от ЗДЗП, във връзка с приложение № 1, раздел II, буква „А“, т. 5 към Кодекса за застраховането (КЗ), според който не се облагат застрахователните премии по договорите за застраховки на летателни апарати?
Предвид така изложената фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба по зададения въпрос, на основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите (ЗНАП), изразявам следното становище:
Облагането с данък върху застрахователните премии е уредено в ЗДЗП. На основание чл. 2 от ЗДЗП с данък се облагат застрахователните премии по облагаеми застрахователни договори, рисковете по които са поети от застрахователи.
Облагаем застрахователен договор е всеки застрахователен договор, по който застрахователната премия не е освободена по реда на чл. 5 от облагане с данък и при който Република България е държавата членка, където е разположен рискът (чл. 4 от ЗДЗП).
Застрахователните премии, освободени от облагане са регламентирани в чл. 5 от ЗДЗП. С данък не се облагат застрахователните премии по следните застрахователни договори:
1. договори за презастраховане и ретроцесия;
2. договорите от приложение № 1, раздел І към КЗ;
3. договорите за застраховки на товари по време на международен превоз от приложение № 1, раздел ІІ, буква „А“, т. 7 към КЗ, когато началната или крайната точка на превоза е извън територията на Република България;
4. договорите за застраховки от приложение № 1, раздел ІІ, буква „А“, т. 5, 6, 11 и 12 към КЗ.
В приложение № 1, раздел II, буква „А“, т. 5 към КЗ са посочени летателни апарати - всяка вреда или загуба, нанесена на летателни апарати.
Относно определянето на летателен апарат, както е посочено и в запитването, не е налице легална дефиниция. Понятието летателен апарат не се използва в ЗДЗП и няма определение. ЗДЗП препраща към разпоредбите и приложението на КЗ, където е използвано понятието летателен апарат, но също не е налице легално определение.
Във връзка с обхвата на понятието „летателен апарат“ при прилагането на КЗ беше отправено запитване до Комисията за финансов надзор (КФН). В своето становище с изх. № 09-03-74 от 10.04.2023 г. КФН посочва следното:
„В КЗ липсва легална дефиниция на „летателен апарат“ и на „космически летателен апарат“. Рисковете във връзка със застраховането на космически летателни апарати не са изрично обособени в самостоятелен клас застраховане по смисъла на раздел П на приложение № 1 към КЗ.
В основата си рисковете по приложение № 1, раздел П, буква „А“, т. 5 към КЗ включват застраховането на въздухоплавателните летателни апарати. Класификацията на застраховките в Европейския съюз е регламентирана в началото на 70-те години на ХХ век, когато застраховането на космическите рискове е слабо развито. Тази класификация се запазва и в Директива 2009/138/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2009 година относно започването и упражняването на застрахователна и презастрахователна дейност (Платежоспособност П).
За изясняване на смисъла на понятието „летателен апарат” може да послужи легалната дефиниция на понятието „въздухоплавателно средство”, регламентирана в Закона за гражданското въздухоплаване. Съгласно § 3, т. 5 от допълнителните разпоредби на Закона за гражданското въздухоплаване „въздухоплавателно средство“ е всяко средство, което може да получи поддържане в атмосферата за сметка на реакцията на въздуха, освен реакцията на въздуха от земната повърхност.
По своята същност космическите летателни апарати и рисковете, на които те са изложени, са най-близки до въздухоплавателните средства, които се застраховат по т. 5, буква „А“ от раздел П на приложение № 1 на КЗ, независимо от това, че не летят в атмосферата. От тази гледна точка за целите на застраховането понятието „летателни апарати” може да се приеме като по-широко понятие като включва и космическите летателни апарати - спътници, ракети, капсули за завръщане на Земята и други. Алтернативата би била космическите апарати да се застраховат като друго имущество по т. 8 и 9 от раздел П, буква „А“ на приложение № 1 към КЗ, наравно с машини и съоръжения, селскостопански култури и животни, недвижими имоти и други подобни, с които разкриват много по-малко общи белези.
Предвид изложеното, КФН счита, че за целите на застраховането понятието „космически летателни апарати” може да попадне в обхвата на класа по приложение № 1, раздел П, буква „А”, т. 5 на КЗ.
В подкрепа на гореизложеното е и изразеното становище от Федералния орган за финансов надзор на Федерална Република Германия (BaFin). В неговото становище е посочено, че съобразно прилаганата от органа класификация, застраховането на космически летателните апарати попада в приложение 1, раздел А, т. 5 на Директива 2009/138/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2009 година относно започването и упражняването на застрахователна и презастрахователна дейност (Платежоспособност П) - клас „Въздухоплавателни средства“, при застраховане на риск „Всички вреди или погиване на въздухоплавателни средства“, а по отношение на застраховане на риска „Всяка отговорност, произтичаща от използването на въздухоплавателни средства (включително отговорност на превозвача)” го класифицира по т. 11 от същия раздел - клас „Гражданска отговорност на въздухоплавателни средства“.“
Следователно предвид гореизложеното доколкото космическите летателни апарати попадат в обхвата на приложение № 1, раздел II, буква „А“, т. 5 към КЗ, застрахователните премии по сключените застрахователни договори няма да се облагат с данък на основание чл. 5, т. 4 от ЗДЗП.

   Зам. изпълнителен директор на НАП: (Георги Арнаудов)