РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
№ 07-00-56 от 07.02.2024 г. ОТНОСНО: Прилагане на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) във връзка с предоставяне на ваучери за храна

НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ

   В Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ ……. постъпи Ваше писмено запитване с вх. № 07-00-56/07.02.2024 г., относно прилагането на ЗКПО във връзка с предоставяне на ваучери за храна.
Изложена е следната фактическа обстановка:
Дружеството ще предоставя ваучери за храна на лицата, назначени по трудово правоотношение, като социална придобивка в размер на 200 лв. всеки месец. Във връзка с чл. 293 от Кодекса на труда (КТ) работниците се събират на общо събрание и вземат решение изчисляването на ваучери за храна да е на база реални отработени дни в размер на 20 лева на работен ден, но не повече от 200 лева на месец.
Поставяте следните въпроси:
1. Ще се приеме ли този начин на предоставяне на ваучери за храна за социален разход на предприятието, при положение че ще бъде взето решение на работниците, съгласно чл. 293 от КТ? Следва ли да бъдат облагани с осигуровки и данъци, ако се вземе такова решение?
2. Управителят получава възнаграждение за личен труд, тъй като е и собственик и се самоосигурява. Той следва ли да получава ваучери за храна, за да е спазен принципа на общодостъпност?
3. Има ли значение решението за получаване на ваучери от кого е взето - от работниците или от работодателя?
4. Може ли това решение да се променя в различните месеци, например един месец да се дава на всички, друг месец да е спрямо отработени дни?
С оглед на изложената фактическа обстановка и действащото данъчно законодателство изразявам следното становище:
По първи въпрос:
Съгласно чл. 204, ал. 1, т. 2 от ЗКПО с данък върху разходите се облагат документално обоснованите социални разходи, предоставени в натура на работниците и служителите и на лицата по договор за управление и контрол (наети лица). Социалните разходи, предоставени в натура, включват и разходите за ваучери за храна (чл. 204, ал. 1, т. 2, буква „б“ и буква „в“ от ЗКПО).
За целите на данъчното облагане понятието „социални разходи, предоставени в натура“ е дефинирано в т. 34 на § 1 от Допълнителните разпоредби на ЗКПО, чиито критерии трябва да са изпълнени едновременно, за да може определени разходи да се квалифицират като социални и да се третират по реда на част четвърта от закона „Данък върху разходите“.
Като социални могат да бъдат определени отчетените като разходи социални придобивки по чл. 294 от КТ и предоставени по реда и начина, определени от чл. 293 от КТ или от ръководството на предприятието, при условие че придобивките са достъпни за всички работници и служители за лицата, наети по договор за управление и контрол. Не е налице предоставяне на социални разходи в натура, когато между работодателя или възложителя и наетите лица са налице парични взаимоотношения под каквато и да е форма по отношение на получените социални придобивки.
Видно от определението, едно от изискванията, за да са налице социални разходи, е социалните придобивки да са достъпни за наетите лица. За да се счита за достъпна дадена социална придобивка, тя трябва да е на разположение на всички наети лица, т. е. да може да се ползва по право от всички тях.
Необходимо е да се има предвид, че предоставянето на социалната придобивка трябва да се базира на ясен критерий. За да се спази принципът на общодостъпност, ваучерите за храна трябва да са в еднакъв размер и на еднаква база.
Общата стойност на ваучерите трябва да е точно определена за всеки месец или разпределението да се обвърже или с отработените дни през месеца, или с часове, съгласно трудовия договор на наетите лица.
Освобождаването от облагане на този вид социални придобивки е допустимо, когато разходите, посочени в чл. 204, ал. 1, т. 2, буква „б“ и буква „в“ от ЗКПО отговарят едновременно на критериите за:
- социални разходи, предоставени в натура (§ 1, т. 34 от ДР на ЗКПО) и
- изпълняват едновременно условията, регламентирани в чл. 209, ал. 1- 6 и чл. 209а, ал. 1 от същия закон.
На основание цитираните разпоредби, не се облагат с данък социалните разходи, предоставени под формата на ваучери за храна на всяко наето лице, когато са налице едновременно следните условия:
1. договореното основно месечно възнаграждение на лицето в месеца на предоставяне на ваучерите е не по-малко от средномесечното договорено основно възнаграждение на лицето за предходните три месеца;
2. към края на месеца, през който са начислени разходите за ваучери, данъчно задълженото лице няма подлежащи на принудително изпълнение публични задължения; за целите на предходното изречение не са налице задължения, когато към края на месеца, през който са начислени разходите, задълженията не са отразени в данъчно-осигурителната сметка или не са отразени като предявени за принудително изпълнение в НАП;
3. ваучерите са предоставени на данъчно задълженото лице от лице, получило разрешение за осъществяване на дейност като оператор от министъра на финансите въз основа на конкурс.
Данъчната основа за данъка върху социалните разходи за ваучери за храна се определя по реда, регламентиран в чл. 214 от ЗКПО. Данъчната основа за определяне на данъка върху разходите по чл. 204, ал. 1, т. 2, буква “б“ и буква „в“ от закона е сумата от данъчните основи за месеците на календарната година, определени по реда на ал. 2 и 3. Съгласно чл. 214, ал. 2 от ЗКПО данъчната основа за определяне на данъка върху разходите за календарния месец по чл. 204, ал. 1, т. 2, буква „б“ и буква „в“ е превишението на тези разходи над 200 лв. месечно за всяко наето лице. Следва да се има предвид, че данъкът върху социалните разходи в натура се дължи от работодателя, а не от наетите лица и в този смисъл, той не намира отражение във ведомостта за заплати на наетите лица.
Неизпълнението на изискването за общодостъпност, предвидено в §1, т. 34 от ДР на ЗКПО, от своя страна изключва извършените разходи за ваучери за храна от кръга на социалните разходи по смисъла на тази разпоредба. В този случай предоставените от работодателя ваучери за храна носят белезите на възнаграждение, чието данъчно третиране е уредено в Закона за данъците върху доходите на физически лица (ЗДДФЛ).
Задължението за внасяне на осигурителни вноски върху средствата за социални разходи е законово определено в  чл. 6, ал. 12 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Съгласно тази разпоредба върху средствата за социални разходи, давани постоянно или периодично пряко на лицата по чл. 4, ал. 1 в пари или в натура, се внасят осигурителни вноски, определени по реда на чл. 6, ал. 3, 5, 6 и 7 от КСО.
Съгласно чл. 2, ал. 3 от Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски (НЕВДПОВ) осигурителни вноски не се изчисляват и внасят върху средствата, предоставени под формата на ваучери за храна на работници и служители, включително на лицата, работещи по договори за управление, при условията на чл. 209, ал. 1 и чл. 209а, ал. 1 от ЗКПО.
Предвид гореизложеното, ваучери за храна може да се предоставят на наетите лица на база на отработен ден. ЗКПО дава възможност за социалните разходи, предоставени в натура да се предоставят по реда и начина, определени от чл. 293 от КТ или от ръководството на предприятието.
По втори въпрос:
Кръгът от лицата, за които са изпълнени изискванията за предоставяне на социални разходи под формата на ваучери за храна, са определени в чл. 204, ал. 1, т. 2 от ЗКПО, а именно „на работници и служители и лица, наети по договор за управление и контрол (наети лица)“.
От запитването става ясно, че съдружника не е нает от дружеството по трудово правоотношение, нито с договор за управление и контрол. Договорът за полагане на личен труд е приравнен на трудов единствено за целите на данъчното облагане по ЗДДФЛ, поради което не могат да се приложат нормите на КТ.
От гореизложеното следва, че доколкото съдружниците не могат да бъдат определени като работници или служители или като лица, наети по договор за управление и контрол, те нямат качеството на „наето лице“ в смисъла, вложен в чл. 204, ал. 1, т. 2 и § 1, т. 34 от ДР на ЗКПО.
Следователно предоставянето на ваучери за храна на съдружниците от дружеството не е социален разход в натура по смисъла на ЗКПО и ще се третира като част от възнаграждение на лицата по договора за полагане на личен труд. Не е необходимо управителят да получава ваучери за храна, за да е изпълнено изискването за общодостъпност.
По трети въпрос:
Съществено изискване за квалифициране на даден разход като социална придобивка, предоставена в натура, е начинът на взимане на решение за нейното ползване. В определението от закона са посочени две възможности за реда и начина, по които се предоставят съответните придобивки:
1. по реда и начина, предвидени в чл. 293 от КТ, или
2. по ред и начин, определени от ръководството на предприятието.
Дадената възможност ръководството на предприятието да вземе решение за реда и начина на използване на социалната придобивка не следва да омаловажава ролята на общото събрание на работниците и служителите при избора на вида и начина за предоставяне ѝ. Формата, чрез която се изразява волята на работниците и служителите и съгласието на работодателя, е различна - решение на общото събрание на работниците и служителите и съгласие от работодателя да осигури средства за изпълнението му, колективен трудов договор, в който страните са постигнали съгласие по отношение на социалните придобивки, решение на управителния съвет и писмено съгласие на работниците и др.
С оглед допуснатите от ЗКПО алтернативни възможности по отношение на реда и начина на предоставяне на социалните придобивки, същественото по отношение на всички изброени форми е, че изискването на § 1, т. 34 от ДР на ЗКПО е изпълнено, доколкото редът и начинът за предоставяне на придобивките са определени или с волеизявление на работниците и служителите или на работодателя, или със съвместно волеизявление на двете страни.
По четвърти въпрос:
Съгласно утвърдените със заповед на заместник изпълнителния директор на НАП вътрешни правила и процедури, в компетенциите на отделите ДОП при дирекции ОДОП е изготвянето на отговори по прилагането на данъчното и осигурителното законодателство, които са с методологичен характер. Разясняването на законодателството представлява принципен отговор на поставени въпроси, свързани с неясноти по разбиране и тълкуване на законовите текстове от задължените лица за изпълнение на техните задължения. Запитванията обаче не следва да са насочени към проучване становището на НАП, тъй като тогава биха имали характеристиките на искане за правна консултация, с каквото правомощие изпълнителния директор на НАП не разполага.
Доколкото въпросът Ви има за цел проучване на становището на НАП и не е свързан с неясноти в законодателството нямам правомощия да предоставя конкретен отговор.
Настоящото становище е принципно и въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), се установи фактическа обстановка, различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.

   Директор на Дирекция „ОУИ“ Пловдив: (п) (не се чете)