РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
№ 53-04-572 от 25.09.2024 г. Относно: Прилагането на разпоредбите на Кодекса за социално осигуряване и Закона за здравното осигуряване

НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ

   В дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” ….. e постъпило Ваше писмено запитване, прието с вх. №………….., относно прилагането на разпоредбите на Кодекса за социално осигуряване (КСО) и Закона за здравното осигуряване (ЗЗО).
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
Вие сте самоосигуряващо се лице, което полага личен труд в действащо си дружество „………….“ ЕООД с ЕИК ………. Получавате доход от положения личен труд в дружеството и съответно внасяте дължимия данък върху този доход. Имате решение на Териториална експертна лекарска комисия  (ТЕЛК) и пенсионно разпореждане от Национален осигурителен институт (НОИ), с което получавате пенсия за инвалидност поради общо заболяване. Все още нямане издадено разпореждане за пенсия за осигурителен стаж и възраст.
Във връзка с изложеното, отправяте следния въпрос:
Какви осигурителни вноски са дължими във Вашия случай?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпроса и съобразявайки относимата нормативна уредба, изразявам следното принципно становище:
Едноличният собственик на дружество, за упражняваната от него трудова дейност следва да се осигурява по реда, определен за самоосигуряващите се собственици на търговски дружества в чл. 4, ал. 3 т. 2 от КСО и чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО, като внася осигурителни вноски изцяло за своя сметка.
На основание чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО, задължително осигурени за фонд „Пенсии“ на държавното обществено осигуряване (ДОО) (за инвалидност поради общо заболяване, за старост и смърт) са лицата, упражняващи трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества, физическите лица – членове на неперсонифицирани дружества и лицата, които се облагат по реда на чл. 26, ал. 7 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ). Тези лица са самоосигуряващи се по смисъла на чл. 5, ал. 2 от КСО и §1, т. 18 от Допълнителните разпоредби на ЗЗО. Осигурителните вноски са изцяло за тяхна сметка. По свой избор те могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство (чл. 4, ал. 4 от КСО). На основание чл. 6, ал. 8 от кодекса те внасят авансово през календарната година осигурителни вноски, върху избран месечен осигурителен доход между минималния осигурителен доход, за самоосигуряващите се лица и максималния месечен размер на дохода, определени със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (ЗБДОО) за съответната Окончателният размер на месечния им осигурителен доход се определя за периода, през който са упражнявали трудова дейност през предходната година, въз основа на доходите, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ (образец 2001). Окончателния размер на осигурителния доход също не може да бъде по-малък от минималния месечен осигурителен доход и по-голям от максималния месечен осигурителен доход (чл. 6, ал. 9 от КСО).
Редът за осигуряване на самоосигуряващите се лица е определен с Наредбата за общественото осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ). Задължението за осигуряване на самоосигуряващите се лица възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване (чл. 1, ал. 1 от Наредбата). При започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на всяка трудова дейност, самоосигуряващото се лице подава декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите (НАП) (обр. Окд-5), до компетентната териториална дирекция (ТД) на агенцията, подписана от самоосигуряващото се лице в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството (чл. 1, ал. 2 от Наредбата).
Здравното осигуряване на собствениците на търговски дружества, които се осигуряват като самоосигуряващи се лица се провежда по реда на чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО. На основание тази разпоредба тези лица се осигуряват авансово върху месечен доход, който не може да бъде по-малък от минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица определен със ЗБДОО и окончателно върху доходите от дейността и доходите за работа без трудово правоотношение, през календарната година, съгласно справката към данъчната декларация по реда на чл. 6, ал. 9 от КСО.
С разпоредбата на чл. 4, ал. 6 от КСО, е създадена правна възможност, лицата, които подлежат на осигуряване по реда на чл. 4, ал. 3, т. 1 - 4, на които е отпусната пенсия да се осигуряват по свое желание. Разпоредбата се прилага независимо от вида на отпуснатата пенсия – за осигурителен стаж и възраст, инвалидна или наследствена.
Лицата, които са придобили статут на пенсионери след започване на трудова дейност като самоосигуряващи се лица и не желаят да се осигуряват нямат задължение да уведомят НАП за своето решение с подаване на декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице (обр. Окд-5). Желанието си да не се осигурява лицето декларира в последната, подадена декларация образец № 1 „Данни за осигуреното лице“ (приложение №1 към чл. 2, ал. 1 от Наредба № Н-13/17.12.2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица (Наредба №Н-13/17.12.2019 г.), като попълва данни в полето на т. 15. Последен ден в осигуряване – попълва се последният календарен ден в осигуряване.
В случай че лицето, след пенсиониране, не желае да прекрати осигуряването си трябва да продължи да внася вноски за ДОО и да подава данни за социално осигуряване с декларация обр. № 1 „Данни за осигуреното лице“.
В ЗЗО няма предвидена разпоредба, аналогична на чл. 4, ал. 6 от КСО, която да освобождава от задължение за осигуряване самоосигуряващите се лица, на които е отпусната пенсия. Лицата по чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО, които са пенсионери внасят здравноосигурителни вноски при съобразяване с разпоредбите на чл. 40, ал. 1, т. 6 и ал. 8 от ЗЗО, независимо, че са здравно осигурени за сметка на държавния бюджет върху размера на пенсията, без добавките към нея.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.

   Директор на Дирекция „ОУИ“ София: (п) (не се чете)