Конвергенция на счетоводните стандарти или МСФО?

Емил ЕВЛОГИЕВ – регистриран одитор, заместник-председател на УС на ИДЕС

   Както е известно, Комитетът по МСС е образуван през 1973 г. Неговите създатели са професионалните организации на Великобритания и САЩ. Те канят за свои съмишленици професионалните организации на Канада, Австралия, Мексико, Нова Зеландия, Япония, Франция, Германия и Холандия. По същото време в САЩ се създава и Бордът за федералните счетоводни стандарти. Подобна комисия се формира и във Великобритания. Все по това време вече и Европейската общност работи по свой собствен план за хармонизиране на счетоводството - готви се Четвъртата директива на ЕО за счетоводните отчети.

   Комитетът по МСС (до 2001 г.) се установява в Лондон, където се намира и наследникът му днес – Съветът по МСС, от 2001 година насам. Както казва сър Дейвид Туиди, председател на СМСС: ”На нас ни беше възложено да изработим леснодостъпни, разбираеми и приложими в световен мащаб счетоводни стандарти, които да отговарят на нарастващите изисквания за информативна прозрачност на световните капиталови пазари.”

   Международните счетоводни стандарти, които ще наричаме МСФО/МСС, минават през няколко различни етапа от своето развитие и утвърждаване, които няма да бъдат разглеждани тук.

   Но си струва да отбележим, че качествено нова роля и признание Комитетът по МСС получава през 2001, когато е договорено споразумение с Международната организация на висшите одиторски институции (МОВОИ). Това споразумение генерира качествени промени в МСС, отнасящи се до премахването на многобройните възможни алтернативни третирания на един и същ въпрос и така подобрявайки сравнимостта между отделните отчетни единици. Това събитие беше последвано от оптимистичното съобщение, че Европейският съюз е приел законодателни мерки, изискващи компаниите от ЕС, котирани на фондовата борса, да прилагат МСФО/МССН за своите консолидирани финансови отчети. Директивата/1606/2002/ влезе в сила от 01.01.2005 г. и се отнася за около 9000 големи предприятия в Европейския съюз.

   Счита се, че към този момент над 100 държави в света пряко прилагат МСФО/МСС, като големите отсъстващи са САЩ и Япония. От т.нар. група страни Г-20 две трети пряко прилагат МСФО/МСС.

   През октомври 2002 г. Съветът по МСС сключи споразумение с Борда по Федералните счетоводни стандарти на САЩ, известно като Norwolk, обявявайки, че двата борда ще се стремят към премахване на различията и сближаване към висококачествени стандарти. Споразумението беше подкрепено както от краткосрочни инициативи - издаване на предварителни проекти и готови стандарти, така също и от дългосрочни цели – изготвяне на съвместни проекти.

   Специалистите определиха конвергенцията като много полезен процес, който спомага за свободното движение на глобалните инвестиции и създава значителни ползи на всички участници на капиталовите пазари.

   Допълнение на съществуващото споразумение беше сключено през 2006 г. - т.нар. Меморандум за сътрудничество между двете организации, като се създаде комитет с дневен ред, координиращ програмите им при обсъждане на въпроси с еднакво естество. Два пъти годишно се организират съвместни срещи между двете структури.

   През 2008 г. беше оповестена съвместна програма между двете организации, която е насочена към решаването на проблемите с финансовата отчетност на предприятията, породени от световната финансова криза. Двата съвета отбелязват като особено важни съвместната работа и координацията на действията, както и осигуряване на качеството и прозрачността на финансовите отчети – защото именно това може да възвърне доверието на участниците в световните финансови пазари.

   Тази съвместна програма се състоеше от три основни пункта:

   - Спешно назначаване на членовете на наскоро създадената глобална консултативна група по проблемите на финансовата криза.

   - Провеждането на „кръгли маси” в САЩ, Европа и Азия. На тях се предвиждаше да бъде проучена реакцията на широката общественост по възникналите по време на кризата проблеми с финансовата отчетност.

   - Намирането на дългосрочни решения, свързани с финансовите инструменти. Тук регулаторните органи предвиждаха краткосрочни проекти, свързани с преодоляването на негативните последици от кризата, и дългосрочни промени в стандартите за осигуряване на прозрачността на финансовите отчети.

   Тук трябва да отворим една скоба и да представим и обективните трудности, които стоят пред процеса на сближаването (конвергенцията), които ще се опитаме да обобщим така:

   - Известно е, че Бордът по федералните счетоводни стандарти работи при една специфична (на една държава – САЩ) законова рамка, докато при СМСС това не е така. МСФО/МСС не са обвързани с конкретна юрисдикция, те са професионални стандарти и тяхното прилагане или неприлагане е преди всичко политическо решение на ръководствата на съответната държава и/или обединение от държави – като ЕС.

   - По един и същи начин и двете организации имат редица наследени т.нар. ”традиционни” подходи в отделни сфери, които не е много лесно да бъдат отстранени или изоставени.

   - Бордът по федерални счетоводни стандарти има традицията да създава и публикува много подробно предписани стандарти на база „правила”, докато СМСС създава стандарти на база ”принципи”.

   Желанието за сближаване беше инициирано от факта, че международните инвестиции стават по-рискови, ако се използват различни отчетни бази, и всички специалисти считат, че международният капиталов пазар ще се облагодетелства от въвеждането на единна отчетна рамка. Не на последно място беше и обстоятелството, че европейските компании, желаещи да бъдат вписани в САЩ, трябваше да представят съгласуване (преизчисление) на техния Отчет за собствения капитал и Отчет за печалбите и загубите по реда на американските Общоприети счетоводни принципи (ОПСП). Спомняме се преди десетина години до какви промени доведе това в отчетите на „Даймлер” при бизнес комбинацията с „Крайслер”.

   От края на 2007 година (15 ноември 2007) Комисията по ценните книжа и фондовите борси в САЩ обаче отмени това изискване за емитентите, прилагащи МСФО-МСС. За някои наблюдатели това е ясен знак и за предстоящо по-близко или по-далечно приемане на МСФО/МСС в САЩ, което пък от своя страна прави процеса на сближаване ненужен и дори излишен. В края на 2008 г. Комисията за ценните книжа и борсите в САЩ предложи така наречената „пътна карта” за фазите на приемане на МСФО/МСС, определяща четири етапа, които, ако бъдат спазени, ще доведат до приемане през 2014 г. на тези стандарти в САЩ.

   Кои са причините, каращи ни да смятаме, че пълното приемане на МСФО/МСС в САЩ не е много далече:

   - Глобализацията на икономиката води до необходимостта за изготвянето на „финансов отчет на един език”.

   - Идеята за отчитане на малките компании по някакви други, например национални стандарти, ще се окаже неприложима на практика.

   - Очаква се пакетът „МСС за МСП” да намерят добър прием сред малките американски компании - отчетни единици.

   През март 2010 г. Комисията за ценните книжа и борсите определи, че трябва да се състави работен план относно усвояването на МСФО/МСС в САЩ, като се очаква те да бъдат узаконени за директно прилагане евентуално през 2015-2016 г.

   Какви изисквания могат да бъдат формулирани към обсъжданите стандарти, представляващи съвместни проекти на СМСС и БФСС?

   Проф. Снежана Башева, декан на Счетоводно-финансовия факултет на УНСС в София, обособява шест изисквания (виж ”Конвергенцията в счетоводството - същност и проблеми”, Годишник на ИДЕС - 2010 г.), чиято цел е да послужат като рамка, върху която ще бъде възможно да започне процесът по създаването на принципно базирани нови счетоводни стандарти:

   1. Вярно представяне на икономическата реалност.

   2. Стандартът да отговаря на нуждите на потребителите за яснота и прозрачност.

   3. Последователност с определената концептуална рамка.

   4. Да се основава на подходящо определен обхват, който засяга широка сфера на счетоводството.

   5. Да бъде написан на ясен, стегнат и достъпен език.

   6. Да позволява използването на уместна преценка.

   Тук е мястото да кажем и по кои съвместни проекти ще работят съвместно в близкото бъдеще СМСС и БФСС:

   На първо място – новият МСФО 9 Финансови инструменти, чието влизане в сила е отложено за 01.01.2015 г. Според г-н Пол Пактър, член на СМСС и отговорник на проекта МССМСП, това е един надежден и функционален стандарт, но следва да се задълбочи работата по намаляване на ключовите различия с модела на БФСС за класифициране и оценяване. Работи се съвместено и в областта на обезценката на финансовите активи. Тук целта е да се премине от модела на понесената загуба към модела на очакваната загуба. Другото съвместно направление е счетоводното отчитане на хеджирането.

   Друг общ проект между СМСС и БФСС е в областта на признаването на приходите, като целта е да се разработи единен, базиран на принципи стандарт и за МСФО, и за БФСС. В този бъдещ стандарт базовият принцип ще бъде: Приход се признава, когато стоките и услугите са прехвърлени на клиентите. Предвидени за изпълнение са пет конкретни стъпки от момента на идентифицирането на договора с клиента до момента на признаването на прихода.

   Следващият съвместен проект е този за лизинга. Двете организации, СМСС и БФСС, разработиха общ модел, наречен „модел право на ползване” за лизингополучателя с последващо оценяване на актива, в зависимост от това дали последният придобива повече от незначителна част от основния актив. Счетоводното отчитане при лизингодателя също ще зависи от това.

   Нов общ проект в начална фаза е „Застрахователни договори”, като разликата е, че докато вече СМСС е издал проект за обсъждане, то БФСС все още не е издал такъв проект.

   На последно място в списъка на съвместните проекти бихме посочили този за инвестиционните предприятия. Той ще бъде приложим единствено за предприятия, ангажирани единствено с дейност по инвестирането, като например взаимните фондове.

   На лекцията си в София през месец октомври тази година г-н Пол Пактър обобщи така задачите на СМСС в близко бъдеще:

   - Довършване на четирите основни текущи проекта – финансови инструменти; приходи; лизинг и застраховане.

   - Фокусиране в близкото бъдеще по-скоро върху поддържането, а не върху разработването на нови стандарти.

   - Използване на изследванията на националните органи за въвеждането на стандарти в научните среди.

   - Довършване на концептуалната рамка.

   Като общ извод може да се каже:

   - Европейската хармонизация на счетоводството, постигната чрез Четвърта директива на ЕС, се оказа първата, и то успешна, макар и само регионална хармонизация.

   - На МСС/МСФО може да се гледа като на втора и световна хармонизация.

   - А на вероятната конвергенция може да се гледа като на трета и глобална.

   С това бизнесът ще получи единен световен език. Защото, както казват американците, „счетоводството е философията и езикът на бизнеса”.