Преместване на друга работа поради производствена необходимост

Нина МАНОЛОВА - адвокат

   Въпрос: Боледувам от диабет. Зная, че съм защитена от Наредба № 5 от 1987 г. на Министерството на здравеопазването при съкращение. Моля да ми отговорите защитена ли съм при преместване на друга работа от работодателя за определен срок поради производствени причини. Мога ли и как да откажа да премина на друга работа, след като считам, че тя ще вреди на здравословното ми състояние?

   Отговор: В алинея 1 на чл. 120 от Кодекса на труда (КТ) са уредени случаите, при които работодателят може по изключение да промени едностранно мястото и характера на работа на работника или служителя по трудовото правоотношение. Тази промяна може да бъде само в частта относно мястото и характера на работа. В разглежданата алинея 1 на чл. 120 КТ са уредени два от тези случаи, като са предвидени предпоставките и границите, в които могат да бъдат извършени промените.
Първият случай - това е наличието на производствена необходимост. Производствената необходимост се изразява във временен недостиг на работна сила за определени задачи на производствената и служебна дейност. При временния недостиг, респ. производствената необходимост производствените задачи не могат да бъдат изпълнени с наличните на съответните работни места работници и служители. Поради това се налага да бъдат преведени допълнително за определено време други техни колеги. На тези работници и служители може да се променя само мястото на работа, като продължават да изпълняват трудовата функция, уговорена в трудовия им договор. Може да бъде променен и само характерът на работа, без да се променя мястото на работата. А може да бъдат променени едновременно характерът на работата и мястото на работата. Промяната в мястото и/или в характера на работата в разглежданите хипотези e в същото или в друго предприятие, но в същото населено място или местност. Едностранната промяна при производствена необходимост от страна на работодателя може да бъде най-много до 45 календарни дни в една календарна година. Преместването поради производствена необходимост може да бъде наведнъж, а също и на няколко пъти, но общият брой на дните на преместването не може да бъде повече от 45 календарни дни в една календарна година.
Вторият случай, при наличието на който работодателят може едностранно да промени мястото и характера на работа на работника или служителя, е в случай на престой. Престой е налице при преустановяване на работата в дадено работно място поради организационно-технически причини като например авария, недостиг на суровини и пр., което води до бездействие на работниците и служителите, работещи на съответното работно място. Това налага превеждането им на друго работно място или на друго място на работа в същото или в друго предприятие, но в същото населено място или местност. Срокът на преместването при престой е, докато той продължава.
Алинея 2 на чл. 120 КТ установява границите на едностранното изменение на трудовото правоотношение от работодателя. Изменението трябва да бъде направено в определени граници с оглед личността на работника или служителя - в съответствие с неговата квалификация и здравословно състояние. При производствена необходимост и престой на работника или служителя не може да се възлага работа, която не съответства на неговата квалификация, а също и такава работа, която неговото здравословно състояние не може да понесе. Здравословното състояние трябва да бъде преценено от здравните органи. Поради това за лицата с намалена работоспособност работодателят следва да разполага със становището на съответния здравен орган. Преместването на друга работа по реда на чл. 120 КТ се извършва с едностранен акт на работодателя. Ако преместеното лице счита, че преместването е осъществено в противоречие с изискванията на чл. 120, ал. 2 КТ, то разполага с възможност да се обърне с иск към съда. Давностният срок за това е 2-месечен (чл. 358, ал. 1, т. 2 КТ), считано от датата на фактическото преместване, ако преместването е станало по устно нареждане на работодателя, и 2-месечен от датата на връчване на заповедта, с която работодателят е разпоредил преместването на друга работа.
От изложеното дотук следва, че работникът или служителят може да откаже да се премести, за да изпълнява работата, на която работодателят иска да го премести на основание чл. 120 КТ, като представи документи от здравните органи, че работата не е подходяща за здравословното му състояние.